Джейн Костело
Почти женени (84)

Глава 83

Беше хубаво да правя отново секс с Джейсън. Не беше толкова страстно, колкото с Раян. Не толкова авантюристично. Не толкова жарко и задъхано, и… но в крайна сметка беше хубаво. Бях сигурна, че никога не бихте си купили списания като „Космополитън“, ако те сравняваха хубавия секс с чифт удобни пантофи, но искрено вярвах, че можеше да се кажат доста неща за това.

Беше лесно да се отдадеш до съвършенство на възбудата и страстта, когато си срещнал някого съвсем наскоро. Но продължителната сексуална връзка изискваше много повече. Начинът, по който Джейсън ме докосваше, позите, които избираше, начинът по който потръпваше, когато свършваше… Може би бяха познати до болка, но аз копнеех точно за това. Докато лежах в прегръдките му, втренчена в дъжда, който плющеше по прозорците на спалнята му, бях сигурна, че сексуалният ни живот занапред щеше да се подобри.

Особено когато успеех да сложа край на дяволските картини с Раян, които нахлуваха в мислите ми…

— Това беше хубаво. — Джейсън погали косата ми.

Не можах да не се почувствам разочарована от описанието, макар че беше доста двулично от моя страна.

— Да — съгласих се аз. После се претърколих настрани и се облегнах на лакътя си. — Не беше… разочароващо, нали?

— Разбира се, че не — отвърна той с леко пресилена убедителност. — Беше прекрасно. Беше… както винаги си е било.

Ако трябваше да бъда честна, сексът между Джейсън и мен никога не е бил лепкавото и потно приключение, от което сърцето ти бие учестено в гърдите — образ, който бе толкова популярен сред холивудските филмови продуценти. И ако трябваше да бъда напълно честна, преди да срещна Раян, често си мислех, че беше доста надценен като забавление. Не че не ми харесваше. Просто така и не бях разбрала защо някои хора го смятаха за толкова завладяващ.

— Само си помисли — продължи Джейсън, — след три дни ти и аз ще лежим в това легло като съпруг и съпруга.

Беше казал точно същото нещо няколко дни преди миналата ни сватба. Призля ми от тази мисъл.

— Нали този път ще доведеш всичко докрай? — попитах колебливо.

Той се претърколи и зае точно същата стойка като моята.

— Зоуи, чуй ме — изрече със сериозен тон. — Този път няма да те разочаровам в никакъв случай. Знаеш това, нали?

Прехапах устни.

— Не си бях мислила, че ще го направиш и миналия път.

— Знам, знам — обади се той и отбранително прокара пръсти през косата си. — Повярвай ми, като ти казвам, че никога няма да си го простя. Никога. Но ще посветя остатъка от живота си, за да ти се реванширам. Обещавам, че ще бъдеш най-щастливата омъжена жена в Англия.

Той се наведе и целуна челото ми. Усмихнах се, легнах по гръб и се загледах в тавана. Някога сърцето ми се преизпълваше с обич към Джейсън, когато той казваше подобни работи. Тогава се взирах в очите му и се чудех на късмета си.

Нещата, които ми казваше, сега бяха не по-малко мили и затрогващи. Но въпреки това трябваше да призная, че те нямаха същия ефект. Непрекъснато се опитвах да се убедя, че думите му бяха такива, но напразно.

Казвах си да не се тревожа прекалено много за това. Знаех, че бе само въпрос на време, преди нещата да станат такива, каквито бяха преди. Просто трябваше да престана да сравнявам Джейсън с Раян и най-важното — да си припомня всички онези неща, които ме бяха накарали да се влюбя в него.

— Ще си взема един душ — съобщих аз, като отметнах завивките и скочих от леглото.

Сега Джейсън лежеше по гръб и бе поставил ръце под главата си.

— Господи, това дупе ми липсваше — ухили се той.

Усмихнах се и го целунах по устните, после взех дрехите си и се отправих към банята, но се спрях.

— Нима съм ги сгънала? — попитах аз.

— Не, аз го направих — отвърна той. — Разхвърляната къща е признак на неприлични мисли.

— Знам — нацупих се аз, — но нима мислите трябва да са прилични, когато си във вихъра на страстта?

— Нямаше да мога да се съсредоточа, ако не го бях направил. Както и да е, преди никога не се оплакваше.

Беше прав. Не го правех. Но защо, по дяволите, го правех сега?

Знаех отговора на този въпрос — отново го сравнявах с Раян.

Беше абсурдно, защото в това отношение Джейсън го побеждаваше без никакво усилие. Раян беше мъж, който хвърляше кърпите по пода, оставяше миялната машина пълна, а по дивана се въргаляха кутии от пица. Това ме бе подлудявало — особено в началото, когато заживях с него.

Сякаш сама се разтърсих. За бога, Зоуи! Никоя жена не би изтърпяла да живее с мъж като Раян, мъж, който не забелязваше бъркотията и не му пукаше дали жената я забелязва. В това отношение Джейсън беше идеалният мъж. Всъщност бе повече от идеален. Той не просто разчистваше собствената си бъркотия, но оправяше и моята. Би трябвало да съм вън от себе си от радост.

Когато влязох под душа, нагласих струята да бъде по-хладка от обикновено, като се надявах това да набие малко здрав разум в главата ми.

Не знаех колко дълго съм останала под душа, но имаше нещо приятно разсейващо в студените струи, които обливаха настръхналата ми кожа, докато се опитвах да си изясня нещата.

Хайде, Зоуи. Влюбена ли си, или не си влюбена в Джейсън? По дяволите, време е да решиш!

Взех шампоана и сипах малко в ръката си, после започнах да масажирам енергично скалпа си. След няколко секунди не можех да повярвам, че си бях задала подобен въпрос.

Разбира се, че бях влюбена в Джейсън.

Бяха минали повече от седем години, през които бях влюбена в него. Рязката промяна от последните осем месеца вероятно ми се бе отразила, но това не означаваше, че дълбоко в себе си го обичах по-малко.

Това, което беше наистина дразнещо, бе, че увлечението ми по Раян бе защитен механизъм, малко забавление, което да ме разсее от преживяната травма. Как, по дяволите, се бе превърнало в такава голяма лудост, че не можех да спра да мисля за връзката ни дори и сега, когато бе изпълнила предназначението си?

Когато изплакнах шампоана и се заех с балсама, си обещах едно: повече никакви мисли за Раян. Точка по въпроса.

Ако наистина се концентрирах върху това, скоро той нямаше да е нищо повече от един смътен спомен, а двамата с Джейсън щяхме да сме щастливо женени и целият живот щеше да е пред нас. А аз винаги бях искала точно това. Нали?