Джейн Костело
Почти женени (60)

Глава 59

Три седмици и два дни след уикенда в Ню Хемпшир правих секс с Раян. Точно три седмици и два дни след като си бях обещала, че няма да го позволя. И… о, боже! Това беше най-чувственото усещане, което бях изпитвала през живота си. По-нежно, отколкото бях очаквала. По-наелектризиращо, отколкото бе възможно. Беше великолепно. Изумително. Любящо. Удивително.

Разкъсвах се между две чувства: изпитвах дяволска вина, и в същото време бях окрилена, сякаш бях спечелила шестица от тотото.

И двамата бяхме единодушни по един въпрос: това нещо, тази афера (арррр, нима бе афера?) трябваше да бъде пазена в тайна от Руби и Самюел. Причината, поради която не биваше да разбират за нея, беше очевидна и нямаше нужда никой от двама ни да я изрича гласно: това беше една от забежките на Раян, която според здравия разум можеше единствено да приключи по същия начин като всички останали. И когато това участваха единствено двамата възрастни, нямаше нищо лошо. Но възможността Руби и Самюел да разберат за връзката ни, правеше залозите далеч по-високи.

Двамата с Раян знаехме, че никога нямаше да бъда поредното му гадже, особено от гледна точка на Руби. И когато това приключеше — защото щеше да приключи — нещата нямаше да са добре, ако Руби знаеше за това.

Както и да е, това беше на теория, но на практика невинаги беше лесно да го пазим в тайна от тях.

Особено когато Раян ме притеглеше към себе си зад някоя врата, когато никой не гледаше, и крадешком ме целунеше до прималяване. Или отмяташе косата ми на една страна и устните му нежно пробягваха по ухото ми, докато се опитвах да обеля картофите, надвесена над кухненската мивка. Или ме сграбчваше за ръката в мига, когато децата се озовяха в леглата си, и ме прегръщаше толкова нежно, че когато накрая се дръпнеше от мен, се чувствах като ограбена.

И въпреки всичко, което описах, все още не бях уверена, че постъпвам правилно, като се впускам в тази любовна връзка.

Непрекъснато се притеснявах, че единствената цел на този безсмислен флирт беше да превъзмогна любовта на живота си. Тревожех се за това, че подобно поведение беше толкова едностранчиво, че липсваха неща като дълбочината и размаха на седемте ми години с Джейсън, и, колкото и старомодно да звучеше, аз се тревожех за каква ли ме взема.

От друга страна, не можех да отрека, че задявката с Раян ме накара да се почувствам направо фантастично. Движех се в едно постоянно състояние на полуглавозамайване, докато сърцето ми биеше в очакване на откраднатите мигове, когато бях с него.

Това бе разбираемо в много отношения, като се имаше предвид неотдавнашното ми минало. Сякаш бях прекарала месеци, през които се бях лекувала със семена от люцерна и пъпеш, преди да бъда възнаградена с гигантско, галактическо, великденско шоколадово яйце. Господи, имаше възхитителен вкус!

Като по ирония на съдбата, един от страничните ефекти на това бе, че наистина слабеех. Излишните килограми, които бях смъквала постепенно, сега се топяха с такава скорост, че почти си бях възвърнала първоначалния размер.

— Ти си влюбена — заяви Труди, докато пиехме айскафе в оранжерията на Барбара Кинг. — Единственият друг възможен начин да свалиш два килограма за една седмица е пристъп на дизентерия.

Децата си играеха щастливо в огромния пясъчник на Андрю и Емон. Досега бяха построили един „замък“, който изглеждаше като къща на калкан от град Уигън, и няколко войници, които явно бяха така жестоко обезводнени, че едва се държаха на краката си.

— Не съм влюбена, Труди — казах й аз. — Наистина. Ако бях, щях да ти кажа, но не съм.

— За бога, справяш се много добре, защото приличаш на влюбена.

Въздъхнах и отпих от кафето си. Истината бе, че не бе възможно да съм влюбена в Раян Милър. Харесвах го. Когато бяхме заедно, се забавлявах много. Но колкото и да ме болеше, трябваше да си призная, че все още бях влюбена в Джейсън. И без значение колко много се стараех да не бъда, бях.