Джейн Костело
Почти женени (45)

Глава 44

Преди, когато ставаше въпрос за любовния му живот, Раян беше толкова потаен, че бях почти сигурна, че излизаше с агент на секретните служби. И ако трябваше да бъда честна, това ме устройваше чудесно. Не бях убедена, че ми се ще да слушам кървавите подробности за връзките му.

Оказах се в коридора, където той ме сгащи, все още облечена в халата си. Не можех да не се почувствам неловко заради разговора, който водехме.

— Работата е там — каза ми той, — че излизам с тази жена.

— Добре — отвърнах аз, докато усуквах около пръста си колана на халата.

— Казва се Кристи. Тя беше тази, която трябваше да дойде на официалната вечеря преди няколко седмици.

Опитах се да не я ненавиждам.

— Няма да навлизам в подробности — продължи той, — но ми върза тенекия, защото ми беше малко ядосана… ами защото искаше да се запознае с децата ми.

Той замълча.

— О, ясно — измърморих аз и продължих да усуквам колана.

— А аз не исках.

— Аха, ясно.

Сега коланът на халата ми беше навит така стегнато около пръста, че той беше приел оттенъка на сурова наденица от графство Камбърленд.

— Но реших, че може би трябва да опитам — продължи той. — Не че нещата между нас с Кристи са особено сериозни, но просто минаха три години, откакто… Е, може би просто трябва да запозная децата с тази идея. — Той замълча.

— Добре. — Много се надявах това да бъде краят на обсъждането, но Раян очакваше някакъв коментар. Очевидно не съзнаваше, че толкова ме бива в даването на романтични съвети, колкото и някой кактус, обрекъл се на безбрачие.

— Ами мисля, че вероятно си прав — заявих аз. — Защо ми казваш това?

— Защото ще ги запозная днес — отвърна той.

— О… о, ами хубаво — обадих се аз. Усетих, че настроението ми се оправи: ако Раян изведеше децата днес, щях да видя дали Труди е свободна, за да осъществим онази шопинг екскурзия до „Филен Бейсмънт“ — внушителен магазин с намалени стоки, където предлагаха дизайнерски изкушения, които можеше да представиш като неща, които си купил от „Селфриджис“^[1].

— Да, това наистина е добра новина — продължих аз. — Би било чудесно да се позабавляват като семейство и да…

— Идваш с нас — прекъсна ме той.

— Аз ли? — възкликнах. — Извинявай, но защо съм ти аз?

— Сигурен съм, че всичко ще бъде наред — добави той, без да ми обръща внимание, — но просто смятам, че има вероятност, макар и съвсем слаба, да се разстроят малко. Надявам се, че няма да стане, но все пак. И ако наистина се разстроят, ще си ми нужна.

— За да ги успокоя.

— Точно така — отвърна весело той и се запъти към стълбището.