Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Nearly-Weds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
sonnni (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Джейн Костело. Почти женени

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-260-936-0

История

  1. — Добавяне

Глава 43

Ричи не можеше да разбере Фелисити. Може би защото, за разлика от повечето мъже, които бяха привлечени от външния й вид, а не от очарователната й, но неоспорима ексцентричност, той беше толкова влюбен в Труди, че качествата на Фелисити нямаха никакво въздействие върху него. В резултат на това много често забелязвах как се вторачваше в нея така, сякаш имаше повече разхлабени болтове от някой бракуван гардероб.

— Виж, Ричи — заяви Фелисити с обичайната си веселост, — не съм казала, че американският акцент задължително означава неправилно произношение. Доста американци говорят много добър английски. Например… хм… И така, мисълта ми е, че не става въпрос за нечий акцент, а за нещо много повече.

— Аха. — Ричи се усмихна търпеливо. — Някой иска ли още една бира?

— Защо не? — обади се Амбър. Носеше дълга пола с индийски мотиви и толкова много етно бижута, че приличаше на Мистър Ти на фестивала Уудсток. — Ще пийна „Бъдуайзър“.

— На сциентолозите позволено ли им е да пият? — попита Труди.

— Ами мисля, че да — измърмори Амбър, докато гледаше вторачено бутилката, която току-що бе изпила. — Макар че сега, след като ме попита, не съм много сигурна. О, няма значение. И без това не вървеше много добре.

— Че защо? — зачудих се аз. — Само не ми казвай, че Том Круз все още не се появил в църквата ви.

— Ако е това, и аз бих се ядосала — добави Труди.

— Хей, вие двечките, не съм възнамерявала да се нахвърля върху някоя нашумяла знаменитост. — Амбър изрече невинно: — Търсех духовно възвисяване.

— Миличка, само те дразним — каза Труди и я прегърна нежно. — Няма значение, но е смешно, защото, като спомена за духовно възвисяване, се сетих за някого, който се е специализирал точно в тази работа и който тъкмо влезе през вратата.

Преди Амбър да успее да възрази, Фелисити започна да маха с ръце, сякаш се опитваше да спре някое такси в навечерието на Нова година. — О, пасторе! Преподобни, заповядайте, моля, елате при нас!

— Здравейте, приятели! — преподобният Пол се усмихна, докато приближаваше към нас. — Как сте?

— Страхотно — отвърна Труди, — макар че не сме очаквали да ви видим тук. — Вие не трябва ли да прекарвате съботните си вечери в молитви у дома?

Той се засмя.

— Тук съм, за да се срещна с един приятел, който не е от града, та затова си помислих, че може би Господ ще ми прости. Поне веднъж.

— Нека да ви донеса нещо за пиене, преподобни — обади се Ричи, свали ръка от кръста на Труди и затършува в джоба си за дребни.

— О, благодаря — отвърна Пол. — Ще пия портокалов сок.

— И нищо по-силно? — попита Ричи.

— Е, защо не. Ти ме изнуди.

Труди сръчка Амбър.

— Това изглежда дори още по-обещаващо — прошепна тя, а Амбър се изчерви до уши. — Може би ще успееш да го напиеш и да го прелъстиш.