Джейн Костело
Почти женени (19)

Глава 18

До: [email protected]

От: [email protected]

„Скъпа Зоуи,

Как е в Америка? Напоследък гледам доста телевизия и си мисля за теб и за това какъв е животът отвъд океана. Преди няколко вечери трябваше да изключа сериала «Кагни и Лейси». Нали знаеш какво е, когато мислите ти блуждаят някъде другаде.

Деси не спира да ме убеждава, че «Кагни и Лейси» е бил заснет в напълно различен град преди цели двадесет години и разказва за живота на две жени полицайки, който е изцяло художествена измислица. Сякаш аз самата не знаех за това! Честно казано, понякога се държи високомерно. За щастие баща ти предложи да започна да гледам по малко от комедийния сериал «Щастливи дни», който се върти по сателита от седмица насам. Вече се чувствам много по-добре по отношение на цялата тази работа.

Както и да е, нека ти разкажа какво ми се случи преди няколко дни. Отбих се в супермаркета, за да купя съставките за новата рецепта за сок на Делия, която смятах да експериментирам. С изстискана мандарина. Чаках на опашката, когато изведнъж се почувствах доста замаяна. Почти припаднах. Е, не загубих съзнание или нещо подобно, но трябваше да поседна. Някой от персонала ми донесе чаша вода. Тъкмо започнах да се чувствам малко по-добре, когато видях старата ти шефка от яслата — Анита, нали така се казваше? — застанала до мен.

Тя не спираше да ме убеждава, че трябва да ида на лекар, защото и на нея и се било случвало подобно нещо и човек винаги трябвало много да внимава (що за хипохондрик трябва да съм, че да тичам при лекар всеки път, когато леко ми се завие свят!). Въпросът е, че когато най-сетне успях да се вредя и да си отворя устата, я накарах да ми разкаже за момичето, което работи на твоето място.

Доколкото схванах намеците й, тя не може да ти стъпи и на малкия пръст. Анита каза така: «Ще я стигне на куково лято». И че би те наела отново, без въобще да се замисля. Просто реших да го спомена, в случай че се чудиш дали да не се върнеш у дома.

Знам, че баща ти смята, че трябва да следваш собственото си решение, според собствената си нагласа, но той не те разбира така както аз, Зоуи. И никога не те е разбирал. Не правя нищо лошо с това, че просто ти излагам възможностите, нали? И ако се замисляш дали да не се върнеш у дома, знай, че старата ти стая е все още тук. Нали няма да го забравиш?

Може би се досещаш, че хората спряха да клюкарстват. Поне според мен. Преди няколко дни видях Джуди Стивънсън в козметичния салон, където отидох да ми изрусят мустачките. Джуди направи злобен коментар, но тя не се брои. Винаги съм казвала, че е грозна вещица. (И това е преди да ме попиташ за косата й. Кълна се, че корените и бяха толкова ужасни, че съм учудена как не са я сбъркали с някоя проститутка.)

Като изключим това, няма кой знае какви новини. Братовчедка ти Кайли бе избрана за училищната пиеса. Ще представят «Магьосникът от Оз» и тя ще играе пиле. Не си спомням да е имало пилета в «Магьосникът от Оз», но както казва Деси, не може всички да сме като Джуди Гарланд^[1]. Освен това съм чувала как пее горкото дете и смятам, че е извадила късмет, като си е спечелила роля на домашна птица.

Времето е ужасно. Вали като из ведро в продължение на дни. Къде е това глобално затопляне, което непрекъснато обещават? Ето това искам да разбера.

Обичам те и те целувам!

Мама“