Джейн Костело
Почти женени (80)

Глава 79

— Утре ще ни изпратят нова бавачка — каза Руби. Гласът й трепереше, но в същото време звучеше предизвикателно. — Казах на татко, че не искам друга бавачка. Искам само теб. Самюел — също.

Опитах се да сдържа емоциите, но разговорът с Руби се оказа повече, отколкото можех да понеса.

— Сигурна съм, че новата ви бавачка ще бъде чудесна — промълвих аз. — Убедена съм.

— И татко каза това — подсмърчаше тя. — Но той не разбира. Непрекъснато повтаря, че не си била по-различна от всички останали бавачки и че следващата вероятно ще бъде дори по-добра и от теб. Но това не е вярно. Знам, че не е така.

Здравият разум ми подсказваше, че Раян бе заявил това, за да накара Руби и Самюел да се почувстват по-добре, но върху ми се стовари толкова силна вълна от объркване, че едва не ме повали на земята.

— Е, просто ще трябва да изчакаме, нали? — продължих аз. — Но се обзалагам, че след по-малко от седмица вече няма да се чувствате толкова зле.

— Зоуи, исках ти да станеш наша майка.

Опитах се да проговоря, без да издам напиращите сълзи, но все едно се опитвах да спра приливна вълна с коктейлно чадърче.

— Това нямаше как да се случи, миличка — промълвих дрезгаво. — С баща ти бяхме просто приятели. Бяхме много добри приятели, които се разбираха отлично, но си останахме просто приятели.

— Не, не бяхте — заяви тя укорително.

Замълчах.

— Какво искаш да кажеш?

— Вие се целунахте — допълни тя. — Видях ви.

— О, ъъъ… така ли? Къде?

— В кухнята, докато двамата със Самюел си играехме навън.

— Ами това беше просто една приятелска целувка — настоях аз. — Нищо повече, честна дума.

— Не приличаше на такава. Беше като целувките на Джеймс Бонд с жените.

Бяхме напълно и абсолютно разобличени.

— О, ами хубаво… добре де, може би.

— Казах за това и на татко — продължи тя. — Той заяви, че не било кой знае какво. Но не му вярвам. Зоуи, нали целувката беше важна?

За миг задържах ръката си върху слушалката.

— Не знам, Руби — прошепнах аз по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Искам да кажа, че…

Изведнъж дочух суматоха в другия край на линията и от далечината долетя гласът на Раян.

Когато го чух да взема телефона, стомахът ми се сви на топка.

— Хей, Зоуи!

— Здравей, Раян! — Бях толкова оригинална, колкото и някоя кожена чанта на тайландския уличен пазар, но не успях да измисля нищо друго.

Последва кратко, но мъчително мълчание.

— Дяволски ме шокира — започна той. — Не можех да повярвам на това, което прочетох в писмото ти.

Преглътнах.

— Искам да кажа… леле! — продължи той. — Безспорно си пазела някои тайни.

— Да — отвърнах вцепенено. — Предполагам, че е така.

— Това ме накара да се почувствам ужасно — заяви той.

— Това те е накарало да се почувстваш ужасно? Защо?

— Държах се като задник, когато пристигна в началото. Пълен задник. И ти е трябвало да търпиш всичко това, докато в същото време ти самата си преживявала истински ад.

— Не беше чак толкова лош.

— Сигурен съм, че бях.

Отново последва мълчание, но този път не изпитах такъв непреодолим порив да го запълня.

— Та значи, това приятелче Джейсън… — Гласът му прозвуча странно, когато произнесе името му. — Ще пробваш още веднъж с него, така ли?

— Да — отвърнах аз.

Отговорът ми беше решителен и категоричен. Това може би изглеждаше странно, като се имаше предвид, че Раян бе мъжът, с когото спях, но не смятах, че има нужда да говоря за проблема със заобикалки, за да не нараня чувствата му. Не защото исках да нараня чувствата му — това беше последното нещо, което исках — а защото бях убедена, че нямаше да ги нараня.

Той щеше да забрави нашата забежка толкова бързо, колкото бе станало с всички останали. И не го обвинявах за това нито за миг. Винаги бях смятала, че връзката ни не трябва да бъде нищо повече от едно забавление и тя се оказа именно това.

— Добре — отвърна той неловко.

Чудех се дали да не продължа и да му кажа, че щях да се омъжа точно след две седмици. Но поради някаква необяснима причина, реших, че бях казала достатъчно. Като изключим, че не желаех да ме смята за пълна откачалка, нямаше и да е честно. Не знаех защо, но щеше да е несправедливо.

— Е — продължи той, — ако смяташ, че така ще постъпиш правилно, то тогава трябва да го направиш. Не мога да ти пожелая нищо друго, освен всичко най-добро.

Хладният му тон потвърждаваше всичко.

Още преди да свърши седмицата, Раян щеше да е с друга жена, бях сигурна в това. Може би дори с Барбара Кинг, ако тя знаеше как да си изиграе картите.

Когато се сбогувахме любезно и затворих телефона, си напомних, че това не беше нещо, върху което трябваше да умувам много-много, не и сега, когато отново се канех да нагазя надълбоко в планирането на сватбата.

И въпреки това в гърлото ми се беше спряла буца, която продължаваше да ме задушава.