Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (57)

57

— Знаеш ли какво е правила Мей през цялата седмица? — попита Харди Фримън.

— Разбира се.

Харди и Фримън разговаряха в коридора. И двамата не бяха в настроение да обядват цял час в „Лу“, точно преди Фримън да свидетелства за Пулиъс, така че Харди се възползва от камуфлажа, който им предоставяше празният коридор.

— Спомняш ли си да е ходила до „Елоиз“?

Фримън изглеждаше така, сякаш бе спал с дрехите, с които беше дошъл в моргата снощи.

— Да. Не особено умен ход.

— Казала ли ти е защо го е направила?

— Няма да ме питат затова. Пулиъс ще иска да разбере как ме е наел съдия Фаулър, няма да се интересува от Мей Шин.

Харди не желаеше да го притиска, но нямаше намерение и да се отказва.

— Мен ме интересува, а не Пулиъс. Искам да знам за Мей Шин — отвърна той.

— Добре, но не съм сигурен какво значение има кога, дали или защо Мей Шин е ходила до „Елоиз“. Ще ти кажа какво ми каза тя, става ли? — Очите му огледаха коридора, вероятно търсеше представители на отбора на обвинението, после се обърна отново към Харди. — Прочела, че я свързват с Неш, в „Кроникъл“ в четвъртък сутринта — първия ден, в който се спекулираше, че мистериозната ръка може да е била на Неш. Страхувала се, че ще открият нещо, което да я свърже с него — оправдан страх, както се оказа. Знаела, че пистолетът й е на „Елоиз“ и решила да отиде и да го вземе — преди нещата да са се напекли. Но когато отишла там, било посред бял ден и си дала сметка, че ще я познаят, дори по-лошо, че някак си ще я свържат с онова, което се е случило. Така че решила да се върне по-късно, когато било тъмно и нямало никого, но дотогава полицията вече била отцепила района.

Харди стоеше с кръстосани ръце, прецеждаше, обмисляше.

— Откъде е знаела, че ще може да се качи? Имала ли е ключ?

— Добър въпрос. — Сякаш Фримън, премислил сам всичко веднъж, проверяваше съобразителността на Харди. — Не. Не е имала ключ. Това било другото нещо, което я възпряло. Освен, че щели да я познаят.

— Предполагаме, че всичко, което ти е казала, е вярно, нали така?

— Аз й вярвах. Има две неща. Първо, не било необичайно за Оуен да забрави да заключи. И второ, ако е бил убит на борда — както всъщност е станало, — вероятно убиецът не е имал ключ или е бил забравил да заключи. Мей си помислила, че е твърде вероятно.

Повече от това, реши Харди, беше точно така. „Елоиз“ не беше заключена в сряда вечерта, когато той се качи на нея.

— Добре — каза Харди, — въпросът ми е следния. Казвала ли ти е Мей, че е идвала още веднъж в четвъртък рано сутринта?

— Не. Защо ще го прави?

— По същите причини.

— Добре, но тогава защо ще трябва да се връща отново?

— Не знам.

Фримън направи няколко крачки. Спомни си нещо друго.

— Колко рано? Цялата седмица не била на себе си. Когато най-накрая успявала да заспи, понякога спяла до обяд.

Харди поклати глава.

— Не, било е преди обяд. Точно, когато сутрешният пазач е идвал на работа. Да кажем, седем и половина.

— Казва, че е видял някого ли?

— Повече от това, твърди, че е видял Мей.

— На „Елоиз“ ли?

— Не, да се отдалечава.

— Отблизо ли я е видял? Сигурен ли е, че е била тя?

— Нито едното, нито другото — докато го произнасяше, Харди осъзна какво означава това.

Фримън продължи.

— Добре, да отговоря на първоначалния ти въпрос. Мей ми каза, че ходила веднъж до „Елоиз“, в четвъртък следобед, да види дали може да вземе пистолета.

На Харди му хрумна нещо.

— Може би е знаела, че отпечатъците на Фаулър са били върху него и е отишла, за да го предпази.

Фаулър нетърпеливо поклати глава.

— Не е предпазвала Фаулър. Той повече не е значел нищо за нея, колкото и да му е неприятно да го чуе… На твое място не бих изтъквал подобно нещо на кръстосания разпит. Намерил си нещо, нали?

— И да съм, не знам какво е. Вчера, когато не вярвах на Мей, всичко изглеждаше наред. Днес… — Харди повдигна рамене. — Не знам. Лодката се наклони, аз погледнах нещата под друг ъгъл и сега част от парчетата не пасват. Опитвам се да реша кой е правилният ъгъл.

— Правилният ъгъл е онзи, който ти помага да измъкнеш клиента си.

— Че Мей не е лъгала?

Но за Фримън това вече не подлежеше на съмнение. Той се премести по-близо до Харди.

— Във всеки случай, надявам се, че си си написал единайсет — осемнайсет?

Говореше за параграф 1118.1 от Калифорнийския наказателен кодекс, иск за налагане на оправдателна присъда, чрез който съдията налагаше на съдебните заседатели да обявят подсъдимия за невинен. Наистина, този параграф почти автоматично се внасяше от адвокатите на защитата, след като обвинението приключеше със свидетелите при всяко едно дело и особено в дела като това, в които доказателствата се смятаха за недостатъчни, за да подкрепят обвинението. Също толкова автоматично, искът почти винаги се отхвърляше, но Фримън му даваше да разбере, че в този случай смята, че имаше шанс.

Харди каза, че е подготвил иска, но не възлага прекалено големи надежди.

Явно и Фримън не възлагаше.

— Чоморо няма опита. Това е първия му голям процес, трябва да го остави на съдебните заседатели — като каза това, той вдигна ръцете си с дланите нагоре. — Но правото е чудно нещо и човек никога не знае.

 

 

Харди разполагаше с още двайсет минути, преди заседанието да се открие наново. Той се качи горе до четвъртия етаж, откри Глицки сам в отдела да хруска проклетия си лед, и да чете прегърбен над бюрото си. Сержантът вдигна глава.

— Не беше прав — каза му Ейб.

Харди дръпна един стол срещу бюрото му.

— Слушам те.

— Нямало е никакво палто — Глицки бутна папката, която четеше, към Харди. — Провери сам. Ако някой дойде, докато гледаш, прояви съобразителност, разбрано? Този лист тук — сложи пръст отгоре той — е описът на спалнята на „Елоиз“. До лентите в писалището, Диз, всичко е налице. Този другият е списъкът, който Струлър е взел от Мей, с всичките нейни неща. Онова, което е искала да й се върне в замяна на показанията.

— Защо просто не са й пратили призовка?

Глицки схруска малко лед, преглътна.

— Предполагам, смятали са, че това ще я направи по-сговорчива — той поклати глава. — И знаеш ли какво?

Харди преглеждаше списъка.

— Какво? — каза той разсеяно.

— Такива неща стават непрекъснато. Някой съди Града и решава, че може да се сдобие с допълнително кожено палто или нещо друго, което не влиза в сметките. Написва го в списъка, казва, че е било откраднато, и готово. Но — Ейб отново чукна по листа — изненада. Нямало го е. Именно затова правим описи още първия ден.

Това отново беше крачка назад. На Харди никак нему се хареса.

— Мей не е излъгала, Ейб — той разбираше, че Глицки не е особено благоразположен към Мей. В края на краищата, съдила го бе за неправомерен арест. И не беше ли го излъгала, че няма да ходи в Япония? Не беше ли го накарало именно това да я арестува? — Добре, може да си е мислела, че палтото е там. Обадила се е на Дейвид Фримън заради него, споменала го е на Фаулър, когато е отишъл. Нахвърлила се е върху Струлър.

— А ти нямаше ли да го направиш?

— Да направя какво?

— Ако ти е паднала далавера като тази, няма ли да се възползваш?

Харди не можеше да се съгласи. Щеше да продължава с идеята, че Мей е казвала истината, докато не удареше в стена. На пръв поглед всичко това може и да нямаше смисъл, ако се приемеше, че не е излъгала, но все още не беше стена. Ала Глицки бе на негова страна, и той искаше да запази благоразположението му.

— Може би — съгласи се Харди, — но и в двата случая е от полза…

— На мен не ми помага особено. Където и да погледна, няма нищо. Открили нещо за Фарис?

— Не. Оставих му съобщение. Като стана дума за това… — той сграбчи телефона на Глицки и набра някакъв номер. — В обедна почивка съм — каза на Франи. — Някой да ме е търсил? — Когато затвори, поклати глава. — Никой.

— Извън града ли е или какво?

Харди повдигна рамене.

— Вероятно просто е зает. Плюс, че вече не съм от неговата страна, не го забравяй. Защитавам убиеца на Неш. Сега, ако искаш…

— Няма начин. Вече го прерових целия. Ако намериш някакво веществено доказателство, ще видя какво мога да направя, но… Според теб, сега Шин казва истината, а Фарис лъже без някаква явна причина, мисля, че на нито едното няма да се вържа. Знам, че Фарис не е убил Неш. Бил е в Таос. Засилил си се не накъдето трябва.

Харди не искаше да спори, знаеше, че няма смисъл да продължавала настоява.

— Добре, може би той ще ми се обади. Ако нещо изскочи, ще те уведомя.

Глицки шумно приключи с леда.

— Да, знам, това придава смисъл на живота ми.

— Мога ли да ги взема? — попита Харди, като събра описите.

— Не само можеш да ги вземеш — отвърна Глицки, — длъжен си да ги вземеш. Трябваше да чакам цяла сутрин, за да се изпразни кабинета, та да мога да ги снимам.

Харди потупа Глицки по бузата.

— Такъв сладур си — каза той. — Никога не се променяй.

Глицки изсумтя.

— Нямам и намерение.

 

 

Фаулър и Джейн седяха на банката на защитата, когато Харди влезе в съдебната зала в един и дванайсет. Селин вече беше на мястото си до пътеката на втория ред. Откри, че забавя, когато се изравни с нея и се насили да продължи през люлеещата се врата.

Фаулър не изглеждаше много по-добре. Харди издърпа стола си и сложи ръка на гърба му.

— Държиш ли се?

Джейн, от другата страна на баща си, разтревожено погледна към Харди. Насили се да прояви ентусиазъм.

— Имаме няколко интересни разкрития.

— Какъв глупак съм, Диз, винаги съм бил — външно, очите на Анди изглеждаха по-добре. Червенината беше избледняла, сенките отдолу — намалели. Но изражението в тях — или по-скоро липсата на такова — беше още по-тревожно. — Не е давала и пет пари за мен, нали?

Каква полза от увъртания?

— Не — отвърна Харди. — Не, предполагам, че не е, Анди — Джейн го погледна смразяващо, но той не й обърна внимание. — А сега, какво ще кажеш да престанеш да страдаш за онова, което ти е причинила? Нея я няма вече. Не беше ли казал на Джейн преди, че трябвало да го приемеш така, сякаш е умрял един приятел? Е, сега е точно така.

— Тя ме е лъгала.

На Харди започваше да му писва от обяснението — с което и самият той се бе заблуждавал, — че отговорът на всичко се крие в лъжите на Мей.

— Наистина ли? Или ти сам си се залъгвал?

Джейн направо му изсъска:

— Дизмъс!

— Знаеш ли, Анди — продължи той, — може би просто не ти е било достатъчно, това е. Дала ти е онова, за което си си плащал, всичко останало е било илюзия. А ти си човек, съдия, от който зависи какво ще стане по-нататък, който може дори да превърне фантазиите си в реалност. Ти не си като другите хора, нищожествата, чийто живот е минавал през ръцете ти всеки ден…

— Дизмъс, престани.

Този път Джейн го каза достатъчно високо и няколко от съдебните заседатели погледнаха към тях. Харди видя реакцията и сдържано им кимна с глава. Сниши гласа си.

— Фантазиите свършиха, съдия. Принизен си с простосмъртните. Не мога да кажа, че те виня, че оплакваш станалото, но поне, ако не друго, вече си стъпил на земята.

В очите на Фаулър отново се бе появило нещо — гняв, омраза или по малко от двете. Каквото и да бе, помисли Харди, беше по-добре от нищо.

— Много ни помогна, Дизмъс, благодаря ти — Джейн поне сдържаше гласа си.

Фаулър се изправи.

— Не ми казвай, че не ми се иска да я върна обратно. Ти не знаеш…

Харди кимна.

— Прав си, Анди, не знам. Онова, което знам обаче, е, че никога не си имал шанс да си я върнеш обратно, защото преди всичко никога не си я притежавал.

— Какво си мислиш, че ще постигнеш с това, Дизмъс? — попита Джейн.

— Всичко е наред, скъпа — успокои я Фаулър.

Харди продължи:

— Точно така, всичко е наред. Питаш какво постигам ли, Джейн? Не знам. Може би започва малко да ми писва да превивам гръб тук, докато негова светлост съдията се рее из облаците — той се обърна към клиента си. — Анди, съжалявам, но ти не си някой трагичен герой. Не мога просто да си седя тук и да те гледам как се съсипваш заради някаква приказка, съчинена от теб самия, която успя да унищожи всичко, за което се бе трудил — Харди смекчи тона си, сложи ръка на гърба на Фаулър. — Жената е мъртва, Анди. Няма да се върне. Време е да се събудиш и това е сигналът да го направиш.

 

 

Дейвид Фримън, прочутият адвокат, заемаше централното място в обвинението и Елизабет Пулиъс го знаеше. Дотук бяха установили без всякакво съмнение, основателно или друго, че Анди Фаулър е бил съсипан от Мей, че е наел частен детектив, за да разбере защо е престанала да се вижда с него, че е открил, че се е влюбила в Оуен Неш или се е правела, че го обича, и че е продължил да следи действията на Неш през следващите няколко месеца до убийството му.

Почти на всичките си познати — освен на Гари Смит — не беше казал истината, всъщност, направо ги бе излъгал за Оуен Неш. Знаел е къде се намира пистолета на яхтата и отпечатъците му бяха върху него. Беше отличен ветроходец и би могъл с лекота да докара „Елоиз“ и да я върже, след като се стъмни, дори и в бурно море.

Въпреки, че всичко това беше установено, Харди все още си мислеше, че на съдебните заседатели ще им е трудно да поискат смъртна присъда, особено, ако самият Фаулър дадеше показания (в случай, че Харди успееше да го убеди). Дотук всичко, което съдията бе извършил — няколкото невинни лъжи, повече или по-малко естественото любопитство да разбере защо любимият човек, както си бе представял, го бе изоставил, достоверното обяснение как отпечатъците се бяха озовали върху оръжието, с което беше извършено убийството — можеше да се обясни, надяваше се Харди, чрез неопровержимия факт, че просто бе искал да запази незаконната и срамна връзка в тайна.

Засега, вярваше Харди, нищо от това не показваше наличието на достатъчно „осъзната вина“, за да се потвърди обвинението и да се осигури присъда. Когато обаче Дейвид Фримън заемеше мястото си на свидетел, всичко щеше да се промени. Независимо от личната подкрепа на Фримън, положението щеше да се влоши. Беше готов да протестира на всеки въпрос, ако станеше нужда и ако съдебните заседатели го намразеха за това, така да бъде. Фактите от показанията на Фримън щяха да бъдат достатъчно уличаващи — искаше поне да се опита да попречи на интерпретирането им.

Пулиъс, която се правеше на приятелски настроена и почтителна, предпазливо разходи Фримън през някои вече установени показания, след което се насочи към събитията от миналия юни.

— Г-н Фримън, познавате ли обвиняемия?

— Да.

— От колко време?

— Познавам съдията от години — той дори не си направи труда да погледне към Харди.

— Бихте ли казали, че сте приятели?

— Поддържахме любезни професионални взаимоотношения. Не сме се виждали извънслужебно. Нещо като ние двамата с вас.

Той се усмихна. Тя се усмихна. На съдебните заседатели явно им хареса.

— Миналия юни във взаимоотношенията ви настъпиха ли промени?

— Да.

— Какви?

— Съдията ме нае.

Чоморо:

— Г-н Фримън, ние всички знаем, че обвиняемият е бил съдия в този съд. Но с оглед на точността, моля обръщайте се към г-н Фаулър или по име, или с „обвиняемия“.

Фримън каза, че е по навик и се извини.

— И за какво ви нае г-н Фаулър?

— Да защитавам Мей Шин, която беше обвинена в убийството на Оуен Неш…

Чукчето на Чоморо се стовари с трясък. Харди потисна усмивката си. Браво, Дейв, помисли си той.

— Г-н Фримън, придържайте отговорите си към зададените въпроси.

— Съжалявам, ваша светлост, помислих си, че именно това ме попитаха.

Но вече беше отбелязано в протокола. Пулиъс не можеше да протестира, тъй като тя самата бе задала въпроса. Нищо не й оставаше, освен да продължи нататък.

— Г-н Фаулър ви нае, за да защитавате Мей Шин, която, както казахте, е била обвинена в убийство?

— Точно така.

— Бяхте ли изненадан от молбата му?

— Първоначално, не.

Това беше кривване, което Харди не беше очаквал. В предишните си показания Фримън бе казал, че е бил удивен от това. Сега не беше изненадан „първоначално“.

Пулиъс продължи:

— Защо не „първоначално“?

— Понякога съдът проверява няколко адвокатски фирми, преди да зачисли някой заподозрян. Да види дали не са претоварени или нещо подобно.

— Но тук не ставаше въпрос за това?

— Не.

— А за какво ставаше въпрос?

— Ами, съдията — извинете ме, обвиняемият — искаше да ме наеме частно.

— Да защитавате г-ца Шин?

— Да.

— А това необичайно ли беше?

— Бих казал, да, беше.

— Имаше ли нещо друго необичайно в споразумението?

Харди стана от масата си.

— Протестирам.

— Протестът се приема.

Пулиъс опита отново:

— Г-ца Шин трябваше ли да знае за споразумението?

Харди пак скочи. Заключения от свидетеля и косвени показания.

Наложи се Пулиъс да оттегли въпроса си, но щеше да е като вадене на зъб. Тя кисело се усмихна.

— Можете ли да ни опишете разговора, който водихте с обвиняемия относно защитата на Мей Шин?

— По принцип, да — отвърна Фримън. Той се обръщаше направо към съдебните заседатели. — Но след като приех работата, г-н Фаулър стана мой клиент и разговорите ни бяха поверителни.

Фримън нямаше да издаде нищо. Харди бе възнамерявал по време на кръстосания разпит да го отклони и да го накара да навлезе в погрешния арест на Мей Шин и всичко останало. Но явно Фримън щеше да свърши работата вместо него.

Пулиъс обаче също можеше да чете знаците, а този гласеше: „Внимание, засада“, Фримън се готвеше, казано на прокурорски език, да кривне. Свидетелите го правеха непрекъснато. Пулиъс го бе виждала и преди. Вече не беше чак толкова приятелски настроена.

— Г-н Фримън, факт ли е, че г-н Фаулър ви помоли да запазите отношенията си с него в тайна от г-ца Шин?

— Да.

— Факт ли е, че за г-ца Шин беше определена гаранция от петстотин хиляди долара?

Фактите продължиха да излизат наяве: че Фаулър е заложил жилищната си сграда като допълнителна гаранция, че г-ца Шин е била обвинена от върховните съдебни заседатели в убийство, като с това делото е преминало към Върховния съд, че делото на Шин е било прехвърлено за разглеждане в съдебната зала на Анди Фаулър…

Сега Пулиъс беше на ход и не можеше да се направи нищо.

— И така, г-н Фримън, след като вече знаехте какви са били отношенията между обвиняемия и г-ца Шин, каква беше реакцията ви, когато делото на г-ца Шин бе прехвърлено в съдебната зала на г-н Фаулър?

Фримън се замисли какво да отговори.

— Е, изпитвах смесени чувства. Помислих си, че може да се окаже от полза за моята клиентка, ако делото се гледа в съдебната зала на г-н Фаулър, но реших, че няма начин това да се случи.

Точно отговорът, който искаше Пулиъс.

— Очаквахте, че г-н Фаулър ще си направи отвод?

Харди протестира, като се позова на липсата на връзка.

— Кого го интересува какво е очаквал г-н Фримън?

Мен, помисли си Чоморо и каза:

— Протестът се отхвърля.

Пулиъс повтори въпроса дали Фримън е очаквал Фаулър да си направи отвод.

— Разбира се.

— Но той не го направи?

Фримън се замисли за миг, но наистина нямаше как да го избегне.

— Не, не го направи.

 

 

Харди реши, че може да спечели няколко точки.

— Г-н Фримън, г-ца Шин е била обвинена в убийството на Оуен Неш, същия човек, в чието убийство сега е обвинен подсъдимият?

— Точно така.

— Преди да се съгласите да защитавате г-ца Шин по това обвинение и следователно, преди да установите отношения на клиент — адвокат с г-н Фаулър, обвиняемият каза ли ви, че иска вие да защитавате г-ца Шин?

— Искаше адвокат, който да осигури силна защита.

— Каза ли ви той, че г-ца Шин ще се нуждае от силна защита?

— Да.

— По ваше мнение, г-н Фримън, г-н Фаулър смяташе ли, че г-ца Шин е виновна?

— Протестирам!

Харди го парафразира.

— Г-н Фаулър каза ли ви, че смята, че г-ца Шин е виновна за убийството на Оуен Неш?

— Да, каза ми. Така мислеше.

— Вие сте спечелили оправдателни присъди в няколко дела за убийства, нали, г-н Фримън?

— Протестирам, ваша светлост. Няма никаква връзка.

Харди беше сдържан.

— Ваша светлост, обвинението отбеляза заслугите на г-н Фримън в началото на свидетелските му показания. Искам съдебните заседатели да разберат, че репутацията на г-н Фримън е не просто на адвокат, а на първокласен адвокат.

— Добре — Чоморо, както често ставаше с напредването на деня, беше кисел. — Но да продължим нататък.

Той накара стенографа да прочете отново въпроса и Фримън отговори да, бил спечелил няколко оправдателни присъди.

— Всъщност, не бяха ли именно поради вашите усилия отхвърлени обвиненията срещу Мей Шин?

— Да. До голяма степен.

— Сега, да видим дали можем да изясним нещата. Г-н Фаулър, запознат с репутацията ви, ви е наел да представлявате г-ца Шин, която впоследствие е била оправдана, благодарение на вашите усилия?

— Да, така е.

— И това е подновило разследването и е довело до ареста на самия г-н Фаулър за същото престъпление?

— Протестирам — намеси се Пулиъс. — Търсят се заключения.

— Какъв е въпросът ви, г-н Харди?

Харди реши, че се подразбираше какво е искал да каже. Щеше ли човек, извършил убийство, да наеме адвокат, чиито минали успехи биха увеличили вероятността делото да се поднови отново? Най-разумното обяснение за наемането на Фримън беше, че всъщност Фаулър наистина е вярвал, че Мей е виновна. И, разбира се, щом като е мислел така, следователно той самият не е бил.

— Отказвам се, ваша светлост — каза той. Като се обърна отново към Фримън, Харди го попита дали по времето, когато е бил нает, е смятал, че има някакъв шанс делото на Мей Шин да се гледа в съдебната зала на Фаулър.

— Не, изобщо. Ако тогава бях сметнал, че има, нямаше изобщо да го поема. Но такъв шанс нямаше.

— Защо?

— Ами, делото се намираше в отдел 22. Имаше седем съдии на разположение и бях сигурен, че дори и делото да се падне на Анди, той ще се откаже от него.

Пулиъс скочи като ужилена, но това бяха свързани с делото факти и Харди можеше да накара Фримън да разкаже по-голямата част от историята — как се избираха съдиите за делата, обиколния път, който процедурите по делото на Мей бяха извървели, преди то да стигне до Фаулър. Не можеше да бъде предвидено…

Най-накрая Харди наближи финала.

— До момента, в който обвиненията срещу г-ца Мей Шин бяха оттеглени, колко дни бяха изминали от началото на процеса? Искам да кажа, например, бяхте ли избрали съдебни заседатели? Обвинението беше ли започнало с разпита на свидетелите?

— Не. Нищо подобно.

— Знаете ли нещо друго да се е случило във връзка с това дело в същия този ден?

— Да, съдия Фаулър си подаде оставката.

— Искате да кажете, че се е отказал от делото?

— Не, искам да кажа, че си подаде оставката като съдия, отказа се от съдийството.

— И това стана колко време, след като делото беше прехвърлено в неговата съдебна зала?

— Един ден.

Харди се извърна към съдебните заседатели.

— Един ден — повтори той.

 

 

Пулиъс не пожела да зададе нови въпроси на Фримън, нито пък призова Мори Картър, заемодателя на гаранцията, тъй като фактите около нея бяха достатъчно изяснени от показанията на Фримън. Вместо това, след като Харди свърши с Фримън, обвинението обяви, че е приключило със свидетелите си.

Харди трябваше да се чувства по-добре. Показанията на Фримън, за които се бе опасявал, че ще бъдат катастрофални, както изглежда, изобщо не се бяха оказали такива. Съдебните заседатели знаеха най-лошото, което Анди беше направил, но поне, чувстваше Харди, го бяха разбрали във възможно най-благоприятната светлина.

По време на почивката Харди внесе иска си по параграф 1118.1 в кабинета на Чоморо. Съдията, за негова изненада, му отдели нужното внимание и обяви пред двамата юристи, че ще обмисли иска през празниците. Щял да се произнесе върху него в понеделник. Междувременно, Харди трябвало да се приготви да започне призоваването на свидетелите си.

Клиентът му не му бе проговорил цял следобед. Когато съдията се появи и закри заседанието до понеделник, той промърмори единствено: „До понеделник“ и се запъти назад, за да се присъедини към дъщеря си.

Харди си събра документацията.