Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (39)

39

Джейн Фаулър влезе в „Литъл Шамрок“ и се отправи навътре към мишените за стрелички, където Дизмъс Харди играеше на пари. Тя го остави да довърши серията си, да се извърне и да я види. Не се бяха чували от три месеца, след като му бе вдигнала скандал затова, че принудил баща й да се оттегли: Той не беше отговорил на позвъняванията й — всичко четири на брой, по едно на всеки три седмици.

След като видя баща си да бъде извеждан с белезници от кабинета му — такава беше процедурата, — изобщо престана да й пука какво ще си помисли, трябваше да го види, така че се бе отбила до дома му. Франи, явно отново бременна, беше с още шест деца и няколко други жени. Да не би да бяха отворили детска ясла или какво? Не, това била групичката им — младите майки си помагали. Нещо я прободе. В живота на Джейн през няколкото месеца, когато двамата с Харди бяха станали родители, нямаше нищо такова.

Франи, както винаги, беше любезна и й каза къде може да намери Дизмъс, който винаги излизал от къщи във вторник следобед. Обясни й, че Дизмъс се справял с едно или най-много две деца. Но когато бройката нараснела на четири, плюс майките, достигал до границата на издръжливостта си и му се искало да изчезне. Без съмнение играел на стрелички в „Литъл Шамрок“. Да го потърсела там.

Когато видя Джейн, лицето на Харди за миг просветна, но после той се намръщи.

— Какво има? — попита той. Тя го осведоми за не повече от двайсетина секунди. Съперникът на Харди бе свършил и сега беше негов ред.

— Харди — извика го той.

Помоли Джейн да го изчака секунда, отиде до тебеширената черта и хвърли три стрелички — двайсет, седемнайсет и двойно шест. Другият мъж изпсува и извади портфейла си. Харди вече измъкваше стреличките от мишената и прибираше перцата обратно в кожения калъф.

— Двойно или нищо? — попита другият мъж.

Харди поклати глава.

— Не мога — прибра залога на човека и поведе Джейн към бара.

— Какво искаш да направя, Джейн?

— Искам да се срещнеш с него, искам да му помогнеш.

— Как?

Не знаеше. Харди беше безработен от три месеца. Бе качил пет кила. Под претекст, че усъвършенства хвърлянето на стрелички, и че се подготвя за участие в някой от големите турнири, той изпиваше по шест „Гинес“ всеки ден между един, когато „Шамрок“ отваряше и пет, когато се прибираше у дома. Последната бира пристигна.

— Татко има нужда от теб — каза Джейн. — Това е нелепо. Той не би могъл да убие никого. Дизмъс, ти го знаеш.

Харди не отвърна нищо. Не го знаеше, никой не го знаеше.

— Хайде — настоя тя.

— Какво трябва да направя?

— Ще измислиш нещо. Ти си юрист.

— И той е, както и всичките му приятели — Харди поклати глава. Щял да измисли нещо, хареса му. — Сигурен съм, че вече си е намерил адвокат.

— Но той има нужда от някой, на когото може да разчита, а не просто от човек, на когото да плаща.

— Вече не съм юрист, а дори и да бях, не съм адвокат. Никога през живота си не съм защитавал някого.

— Виж, просто те моля да се срещнеш с него. Той ти е правил услуги, повече от една. Дължиш му го.

В известен смисъл, може би, беше така. Все още се чувстваше зле — оправдан в действията си, но независимо от това, зле — заради преждевременното пенсиониране на Анди, виновен, че бе насилил толкова нещата, когато всичко това се беше оказало излишно. След срещата си в бара, Харди и Анди не се бяха чували повече.

— Не излезе от мен, Джейн.

Тя присви очи.

— Но ти си единственият, който знаеше за него и Мей. Няма кой друг да е.

Харди поклати глава.

— От телефоните извлечения. Не знаех нищо за гаранцията Момчето от „Кроникъл“ — репортерът, той изрови историята с гаранцията.

— Татко си мислеше, че си ти.

— Е, не бях аз. А щом като си мисли така, защо иска да ме види сега?

— Не е казал, че иска. Аз го казвам. Мисля, че ще бъде добре за него, и за двамата ви.

Харди въздъхна. Джейн нямаше да го остави на мира. Пък и без това нищо не правеше. Какво толкова щеше да му стане?

 

 

Харди следваше Джейн със собствената си кола.

Беше топъл октомврийски ден, циганското лято в Сан Франциско. Покривът беше свален и разполагаше с достатъчно време, за да обмисли нещата. Откри, че му е почти невъзможно да си представи Анди Фаулър, арестуван за убийството на Оуен Неш. Знаеше, че Лок лично ненавижда човека и че Пулиъс е способна да таи злоба с впечатлителни размери, но като се изключеше всичко това, имаш нужда от доказателства, за да отправиш обвинение към някого, при това към бивш съдия и то за убийство, още повече пък да го съдиш. Харди не бе чул да са се появили някакви нови доказателства, а беше сигурен, че щеше да разбере.

Все още се виждаше с Глицки веднъж-дваж пъти в седмицата, а се чуваха по телефона през ден. Когато двамата с Франи се бяха върнали от Хаваите, делото Неш бе изчезнало от вестниците, но Глицки се отбиваше да го държи в течение.

 

 

Явно Кен Фарис наистина бе направил грешка за последния път, когато бе видял Неш. Всъщност, оказа се четвъртък. Хората правеха грешки. Беше летял до Таос в петък, хранил се бе в ресторанти в Таос и в петък, и в събота вечер, беше се върнал с полета в понеделник сутринта.

Остин Брукър, г-н Силикон Вали, беше освободил президентството на компанията, която Оуен Неш му бе предоставил и се бе захванал със собствен доста рискован бизнес — нещо с керамични влакна в Сан Хосе. С персонал от петима инженери беше прекарвал в работилницата си всеки божи ден от април, май и юни и според всички източници, щеше да остане там най-малкото до втори февруари.

Глицки, докато разследваше, бе проверил дори и Селин. Отпечатъците й бяха открити из цялата „Елоиз“, което можеше да се очаква — тя беше казала, че често плавала с баща си. Приятелите, които бе посетила в Санта Круз бяха необичайно трио, състоящо се от двама гейове културисти и майката на единия, като всеки от тях потвърди, че Селин е прекарала празниците с тях, помогнала им била да преустроят старата си викторианска къща.

Единствената изненада беше, че отпечатъците на Селин бяха открити в компютъра на ареста. Ако никога не си бил арестуван, отпечатъците ти можеха да са картотекирани единствено в транспортна полиция, но без съмнение най-лесно достъпните данни за полицията бяха в компютъра и затова първото място, където поглеждаха, беше там.

— Селин е била арестувана?

— На два пъти. За кражба от магазин, когато е била на двайсет, сведена до необмислена простъпка, искът е бил отхвърлен. И проституция.

— Проституция ли?

— Разбирам да е имала нужда от пари, добре. Както и да е, било е преди петнайсет години. Разпитах я. Човек не би казал, че кой знае колко обича да си спомня за това. Твърди, че било недоразумение. Също така казва, че било точно след като първият й брак приключил и тя преживявала труден период.

— И какво последно е било, труден период или недоразумение?

— Не знам, малко е неясно. Каквото и да е било, никога не е било отправяно обвинение. Когато баща ти е Оуен Неш…

— Парите заговарят, нали — беше казал Харди и Глицки бе отвърнал, че и той мислел така.

Така че, като се отметнеха Фарис, Брукър и Селин, оставаше един-единствен вероятен заподозрян и това беше Анди Фаулър. Но — и това беше поразяващото в случая, откъдето и да го погледнеш, още от самото начало — Глицки не можеше да открие никакво доказателство, което да го свързва с Оуен Неш или с „Елоиз“.

Анди бил прекарал съботата и неделята извън града, разхождал се из Сиера, въпреки че явно не бил видял никого. Но той не познавал Оуен Неш — нямало никакви доказателства, че са се срещали. Докато Харди бил на Хаваите, се било разбрало, че Анди Фаулър имал дълготрайна връзка с Мей Шин, но тя била приключила горе-долу по същото време, когато се запознала с Неш.

— Не мисля, че е съвпадение, Ейб.

— Не. И аз не мисля. Но какво от това? Фаулър се кълне, че никога не е чувал за Неш, докато не прочел за него във вестниците.

— Вярваш ли му?

— Няма нищо, което да му противоречи. Нищо, с което да се докаже, че е бил на яхтата. Какъв е мотивът? Да отстрани съперник, да си я върне? Най-старият на света. Трябва да разбереш, Диз. Хората наистина си мислят, че Фаулър може да го е направил. Лок е отворил ей такава уста за задника му. Но щом го прави, значи има основание. Няма начин Лок, Ригби или който и да било друг да предприеме нещо, докато не разполагаме с нещо повече от онова, което имахме с Шин, с каквото обаче ние с повече от сигурност не разполагаме.

— Фаулър вижда ли се отново с Шин?

— Никакви признаци затова, а повярвай ми, хората гледат. Тя се е спотаила, опитва се да си прибере парите, съди мен и града, и щата. Искът на Фримън сигурно наближава националния дълг.

Това бяха фактите, с които разполагаше Глицки.

 

 

За да задоволи собственото си любопитство, Харди проведе самостоятелно разследване. Разполагаше с извадките от телефоните разговори. Анди Фаулър може и да си е мислил, че преди Оуен Неш да се появи, е имал Мей Шин само за себе си, но телефонните разговори включваха още три номера, набирани горе-долу също толкова редовно, колкото и този на Анди Фаулър.

Харди позвъни и на трите телефона. Единият беше централата на главния офис на „Тимбърлайн Груп“, консултантска фирма за дървен материал с адрес на Бей стрийт. Харди реши, че е малко вероятно Мей Шин да се е занимавала с търговия на дървен материал.

Когато на втория телефон отговори жена, Харди, въпреки че се почувства малко глупаво, се престори, че прави демографско проучване за класацията на „Нелсън“. Жената отвърна, че двамата със съпруга й, който бил на работа (занимавал се със софтуерни продукти), били над петдесетте. Не искаше да каже с точност, но доходът им бил в рамките на малките шестцифрени числа. Направи се, че й вярва.

Третият телефон беше на частния кабинет на един вежлив милионер в сферата на облеклото.

Така че…

Изглежда Мей бе имала още трима клиенти, преди да се появи Оуен Неш. Четирима, заедно с Анди Фаулър. И както личеше от телефонните обаждания, беше ги изоставила всичките около началото на февруари. Дали Неш й бе плащал повече или тя, както самата твърдеше, наистина се бе влюбила в него?

Разбира се, не знаеше нищо, което да свързва, който е да е от тези мъже с Оуен Неш. Не още. Харди прекара цял ден в размисли, дали трябва да го спомене пред Глицки, после реши да не го прави. Беше обещал на Анди, че няма да използва телефонните разговори, ако не се налага. Оригиналите бяха в досието в Палатата, ако някой желаеше, можеше да ги види.

Това вече не беше работа на Харди, но не се изискваше кой знае какво количество сиво вещество, за да разбере, че откритието щеше отново да отвори нещата. Ако мотивът, който изцяло бяха приписали на Фаулър, убийство на съперник, се използваше, той трябваше да се приложи също и към останалите трима клиенти (или любовници) на Мей. Но прокуратурата нямаше да предприеме вендета срещу никой от тях, както бе направила срещу Фаулър.

 

 

Въпреки това, Анди сигурно бе допуснал някаква грешка. Някакво доказателство трябва да се беше появило, но откъде го бяха намерили? Харди беше сигурен, че Глицки щеше да му се обади, ако нещо изникнеше, значи не беше той. А щом Глицки не разполагаше с доказателства, тогава кой? Той беше натоварен със следствието. Нещата не се връзваха.

Харди не бе стъпвал в Съдебната палата от деня, след като го бяха уволнили, когато отиде да си събере личните вещи, мишената, преспапието.

Сега, докато се изкачваше по предните стъпала заедно с Джейн, му беше трудно да повярва, че се е оставил да го убедят да се върне, фалшивите обвинения, анонимният доносник, политиката на доживотните — червата му отново се обърнаха.

Двамата с Джейн се качиха с претъпкания асансьор до ареста. Нямаше никаква представа какво щеше да прави. Беше късно следобед и реши, че поне ще огледа как стоят нещата. На гишето сержантът вдигна глава и му кимна.

— Хей, Харди, почивен ден ли си си взел?

На Харди му трябваше минутка — беше облечен спортно. Сержантът явно си мислеше, че продължава да работи тук.

— Къде се губиш, в отпуска ли беше или нещо друго?

— Нещо друго. Слушай, доведоха ли вече Анди Фаулър?

— Да, май че да, чакай да проверя. Можеш ли да повярваш, съдията? — Той стана от стола си и изчезна за две минути, Харди с цялото си сърце се надяваше някой да не го разкрие през това време.

Когато сержантът се върна, посочи надясно и му каза, че може да влезе, щели да доведат съдията.

Двамата с Джейн бяха пуснати да влязат, после въведени в залата за разпити, същата, в която за пръв път бе видял Мей Шин.

Джейн седна притеснено.

— Как успяхме да влезем тук?

— Мисля, че под фалшив претекст. Сега, чуй ме, когато баща ти влезе, дръж се резервирано пред пазача. Не скачай и недей да крещиш. След като си мислят, че работя тук, остави ги да смятат, че ти си ми помощничка, разбра ли?

 

 

Но не беше толкова лесно. Баща й просто не изглеждаше същия в жълтия гащеризон. Преди четири часа, в костюма на тънко райе, белезниците изглеждаха като върховна обида. Сега обаче Джейн си даде сметка, че не е видяла и половината от всичко.

Съдията се включи в играта, влезе отзивчиво, кимна на двама им и седна от другата страна на масата. Харди поблагодари на пазача и му каза да изчака навън. Веднага щом вратата се затвори, баща й възкликна:

— Хубава работа. Какво сте направили?

Дизмъс наведе леко глава, с ръка на устата.

— Излъгах. Как си, Анди?

— Зле. Ами ти?

— Добре.

Двамата мъже се опитваха да не се поглеждат в очите. Джейн нямаше да остави нещата да тръгнат зле. Или още по-зле.

— Не от Дизмъс е изтекла информацията за връзката ти, татко. За теб и… Мей.

Баща й не изглеждаше сломен духом. Всъщност, изглеждаше готов за бой.

— Не е излязла от теб? — право към Дизмъс.

— Казах ти, че няма да говоря и не съм го правил — повдигна рамене. — Разбрах, че си си помислил друго. Мен обаче ме уволниха заради това.

— Чух — ново изчакване.

Джейн осъзна, че забива нокти в дланите си. Не разбираше тази тишина — двамата мъже, някога били й най-близки, се дебнеха един друг.

— Предполагам, че вече взе малко да ми писва да обяснявам как не съм направил каквото там някой си мисли, че съм. Започвам да се повтарям.

— Представям си — баща й се бе затворил в себе си, обмисляше нещо. — Съжалявам, Диз, просто реших…

Бившият съпруг на Джейн си беше кръстосал ръцете на масата. Разтвори ги.

— Свикнал съм вече. Какво правиш тук?

— Някой мисли, че съм убил Оуен Неш.

— Това го знам. Но кой те представлява? Трябваше вече да си излязъл оттук.

Кисела усмивка.

— Така си мислиш, нали? Един от малките нагледни уроци на Лок. Нямам право на гаранция до предявяване на обвинението — той замълча. — Най-малкото.

— Този Лок е голяма работа.

Фаулър продължи.

— Обадих се на Дейвид Фримън. Но той смята, че може да не е много разумно да ме представлява заради Мей. Подхвърли ми, че ще поразпита наоколо. Междувременно, както изглежда, аз ще си стоя в ареста — още една кисела усмивка. — Въшлив дърдорко.

— Татко, не могат да постъпват така.

— Могат, скъпа. Колко пъти адвокатът на обвиняемия ми е казвал, че клиентът му трябва да бъде изкаран от затвора, че няма да изкара нощта, че въпросът бил на живот и смърт. И аз съм им отвръщал, че ще трябва да почака до сутринта. Съдебна процедура…

— Не можем да позволим това да се случи, не трябва да оставаш тук. Дизмъс ще направи нещо.

Харди кимна.

— Бих могъл да опитам, Анди.

— Защо? Какво би могъл да опиташ?

— Не знам, вкарах двама ни с Джейн, нали? Бих могъл да опитам да те сваля по стълбите и да те изкарам през вратата.

Баща й придърпа гащеризона си.

— Не смяташ ли, че облеклото ми е малко подозрително?

— По дяволите — намеси се Джейн. — Вие двамата няма ли да престанете?

— Права си. Ще трябва да измисля нещо друго.

Съдията стана сериозен.

— Наистина ли ще направиш нещо? Защо?

Харди сви рамене.

— Докато не се появи някое от чудесата на Фримън. Поне ще има кой да те представлява. Мога да се откажа, щом си избереш някого — Харди се изправи на стола си. — Да не споменаваме пък, че нямам нищо против да фрасна по мутрите няколко души тук — доста съм им насъбрал.

— Ще успееш ли да го измъкнеш до довечера, Дизмъс? Под гаранция или нещо друго? — Джейн погледна към баща си. — Не можеш да изкараш тук нощта.

Фаулър се пресегна и я потупа по ръката.

— Всичко е наред, скъпа. Прекарах една нощ в затвора веднъж преди — доброволно, признавам — и не беше чак толкова зле. Исках да разбера на какво подлагаме хората. Престоят може да се окаже малко по-дълъг, отколкото тогава, ако ми бъде отказана гаранция.

— Не могат да постъпят така!

Баща й и Харди си размениха погледи. Пазачът пред вратата почука.

— Ще се обадя на Фримън, за да му кажа — заяви Харди. — И ще дойда утре. Сигурен ли си, че искаш аз да те представлявам, макар и временно?

Анди изглежда за пръв път наистина се замисли над предложението.

— Може би дори повече от това.

— Защо, Анди?

Съдията огледа мъничкото помещение, после дъщеря си, сякаш търсеше потвърждение на нещо. Знаеше, че прекалено лесно бе отписал Харди, когато си беше помисли, че е измамил доверието му.

Имаше грешка. Познаваше Харди и той не беше от хората, които биеха барабана, особено пък за него. Харди не бе измамил доверието му и не се бе отказал.

— Познатото зло е по-малко зло — отвърна той, като се усмихна.