Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (54)

54

Глицки прекоси галерията, отвори люлеещата се врата и влезе в същинската съдебна зала. Беше известен и уважаван полицейски служител, и самото му влизане не се смяташе за нещо необичайно. Но това, че отиде до банката на защитата, макар да не беше безпрецедентно, бе доста необикновено.

Пулиъс стоеше на мястото, което се беше превърнало вече в обичайно за тях двамата с Харди, пред съдийската банка. Започваше да разпитва Гари Смит, партньора за голф на Анди Фаулър, член на „Олимпик Клъб“ и негов брокер. Със сигурност си бяха написали домашното — разпитът на свидетелите вървеше като по вода.

Глицки се наведе, като сложи ръка на рамото на Харди. Вдигайки поглед към него, Харди реши, че никога не е виждал лицето на сержанта толкова изопнато. Погледът му като че ли не можеше да се фокусира и Харди си спомни за случаите на психическо разстройство вследствие на тежки бойни условия, на които бе станал свидетел.

— Поискай прекъсване — прошепна той. — Трябва да поговорим веднага.

Ейб Глицки не обичаше да театралничи. Щом като казваше „веднага“, значи имаше уважителна причина. Харди кимна.

— Извинете ме — каза той, като прекъсна Пулиъс по средата на въпроса й. Тя се обърна към него, на лицето й се четеше раздразнение.

— Да, г-н Харди? — попита Чоморо.

— Ваша светлост, изникна нещо спешно. Чудя се дали съдът не може да направи малко прекъсване.

— Ваша светлост — Пулиъс пушеше — току-що започнах с този свидетел.

— Десет минути, ваша светлост.

Пулиъс отправи въпросителен поглед към Глицки.

Чоморо погледна часовника на стената.

— Ако дам десет минути сега, няма да имаме време да довършим разпита — той се обърна към съдебните заседатели и ги дари с измъчена усмивка. — Какво ще кажете да приключим заседанието за днес и да оставим г-н Смит за утре?

— Не — каза тихо Глицки на Харди. — Не им позволявай.

Харди се изправи.

— Няма да е необходимо, ваша светлост. Няколко минути са достатъчни.

Това раздразни Чоморо.

— Добре, какво да бъде, г-н Харди? Искате ли прекъсване или не? — той се обърна към Глицки. — За какво става въпрос, сержант? Желаете ли да го споделите със съда?

Глицки явно се разкъсваше. Прието беше, че ченгетата не работят за защитата, дори и да имаха лични взаимоотношения, така както те двамата с Харди. Това беше по-силно от него. Той повдигна рамене към Харди, за да каже, че му е писнало. После се обърна към Чоморо и Пулиъс.

— И с прокурора и адвоката ли?

Съдията им махна да се приближат и те се скупчиха пред издигнатата банка. Глицки все още беше пребледнял.

— Това е неофициално, ваша светлост и моля да ме извините за прекъсването, но току-що се връщам от убийство.

— Да?

Глицки си пое въздух.

— Изглежда Мей Шин е мъртва.

— Господи! — от Харди.

Пулиъс беше като посечена.

— Какво?

— И разполагаме с двама съседи — независимо един от друг, — които следят вестниците и гледат телевизия. — Глицки се обърна към Харди. — И двамата твърдят, че са видели твоя човек там тази сутрин.

— Фаулър? — Пулиъс почти изкрещя.

Глицки се извърна към нея и кимна.

— Същият.

В този момент Питър Струлър отвори външната врата и почти тичешком се спусна по пътеката.

— Мисля, че това може би ще го направи официално — каза Глицки.

„Любовницата на Неш открита мъртва. Въпреки изглеждащото на пръв поглед самоубийство, версията за убийство не е изключена

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

Мей Шин, която за кратко миналото лято беше главната заподозряна в убийството на Оуен Неш, бе намерена мъртва в апартамента си този следобед, явно жертва на самоубийство. Тялото беше открито от специалния следовател сержант Питър Струлър, който е имал среща с г-ца Шин, във връзка с показанията, които е дала вчера по делото за убийство срещу бившия съдия от Върховния съд Анди Фаулър.

Въпреки изглеждащото на пръв поглед самоубийство, говорители и от полицията и от областната прокуратура отказват да изключат убийството като евентуална причина за смъртта. След като стана ясно, че г-н Фаулър е посетил г-ца Шин в апартамента й тази сутрин, съдебните заседатели по делото му бяха изолирани, а самият г-н Фаулър беше арестуван. Г-н Фаулър закъсня за съдебното заседание тази сутрин, като първоначално каза на съда, че колата му се била повредила.

Трябва да бъде подчертано, че точното време на смъртта на г-ца Шин не е установено. Тялото й беше открито свлечено над импровизиран олтар в апартамента й, облечена в церемониално бяло кимоно за японския ритуал за самоубийство, известен като сепуку, или по-често срещано, харакири. Повечето от основните форми на обреда са били извършени, според полицейски източници (вж. продължението на задната страница). Олтарът е бил покрит с листове от съдебния процес, на който г-ца Шин беше изправена, заради обвиненията, повдигнати срещу нея от върховните съдебни заседатели и областната прокуратура миналото лято.

Адвокатът на г-ца Шин, Дейвид Фримън, каза, че той е «ужасно потресен и опечален» от смъртта на клиентката си. Мей Шин стана още една жертва на неспазването на основните законови принципи в нашите съдилища — заяви Фримън. — Нейното незаконно, преждевременно арестуване, последвало смъртта на мъжа, когото тя обичаше, я тласна надолу по спиралата на депресията, от която няма изход. Остава ми единствено да се надявам, че най-после е намерила покой…“

Докато Джеф Елиът печаташе последните думи на компютъра си, Дизмъс Харди пиеше вече вероятно двайсетата си чаша кафе. Седеше, тъй като нямаше къде другаде да иде, на жълтата пейка в чакалнята без прозорци пред моргата.

Страут още беше вътре, лично извършваше аутопсията на Мей Шин. Беше се появил и самият Лок, заедно с Драйсдейл, Пулиъс и разбира се, Струлър. Глицки дойде към осем и половина и постоя малко да му прави компания. Харди не беше в особено разговорливо настроение.

Все още си припомняше сцената в кабинета на Чоморо, след като Струлър беше дошъл и официално бе съобщил новината.

Бяха в стария кабинет на Анди Фаулър, но всички следи от едновремешната изтънчена атмосфера бяха премахнати. Сивият берберски килим от стена до стена беше вдигнат и дъските блестяха. Под меката мебел със смел дизайн бяха постлани индиански килимчета, фотографии на Рейгън, Буш, Куейл, Джордж Дюкмейън и Пит Уилсън, ръкуващи се с Лио Чоморо покриваха стената в дъното. Бюрото беше тежко и черно, и за разлика от това на Анди, отгоре нямаше почти нищо. Чоморо седеше зад него, с подпрени лакти и преплетени пръсти.

Пулиъс се бе облегнала с кръстосани ръце на библиотеката. Струлър бе възседнал един сгъваем стол, а Глицки стоеше до вратата. Драйсдейл седеше на едно от креслата до Харди, който се опитваше да изглежда спокоен.

Чоморо се обърна към него:

— Искате да ми кажете, че сте знаели, че Фаулър е бил при Шин тази сутрин, когато ми казахте, че колата му се е развалила?

— Не, г-н съдия, тогава не знаех. Каза ми по време на обяда…

— И колко дълго възнамерявахте да укривате тази информация?

— Не знам — беше самата истина.

— Не знаете? Клиентът ви е подтиквал към лъжесвидетелстване, заплашвал и вероятно убил свидетел на обвинението…

— Не знаем това, Ваша светлост. Няма никаква следа от подобно нещо…

— Не още — намеси се Пулиъс.

— Във всеки случай, сте си мислили, че можете да запазите това за себе си. Най-малкото, г-н Харди, ще трябва да докладвам на адвокатската колегия.

— Той не я е заплашвал — възрази Харди — и Струлър казва, че се е самоубила…

— Изглеждаше, като че ли се е самоубила — намеси се бързо Струлър.

— Фаулър не я е убил.

Пулиъс го погледна.

— Както не е убил и Неш, така ли?

Харди запази гласа си равен.

— Точно така, Бетс. Какво ще кажете, да променим тактиката, като изчакаме доклада на съдебния лекар? Да съберем някой и друг факт и да разберем за какво става въпрос, преди да започваме с обвиненията.

Чоморо се намеси.

— Независимо от онова, което г-н Фаулър е направил или не е направил, имаме обвиняем, който е посетил свидетел на обвинението. Най-малкото, показанията й няма да са валидни.

— Тя няма да дава показания — отвърна Пулиъс. — Мъртва е.

Чоморо поклати глава.

— Не знам. Склонен съм да смятам, че процесът е провален. Може би трябва да започнем отначало.

— Аз бих се съгласил — отвърна бързо Харди. Не искаше да си го признае, но мисълта все още не го напускаше… Анди ли беше убил Мей?

Но идеята никак не се хареса на Пулиъс — тя си мислеше, че вече е спечелила. Харди не можеше да я вини…

— Съжалявам, г-н съдия, но аз не съм съгласна — тя продължи, като каза, че Шин била просто един свидетел, и че показанията й, в случая, си оставали валидни. — Ако г-н Харди се съгласи с факта, че обвиняемият е знаел, че пистолетът е на борда…

— Няма начин — отвърна той.

— Сигурна съм, че сте го обсъждали в присъствието на дъщеря му — отвърна Пулиъс. — Ще я призова за свидетел.

— Тя никога няма да свидетелства срещу баща си.

Черните очи на Чоморо присвяткаха.

— По-добре е да го направи, защото иначе ще я обвиня в обида към съда и ще я държа в затвора, докато не го направи…

И така, беше се съгласил. Не можеше да позволи Джейн да бъде изправена на свидетелското място — поради някаква неизвестна причина, тя можеше да спомене, че е познавала — в библейския смисъл — Оуен Неш. Кое беше по-лошото? Съдебните заседатели да разберат, че Анди е знаел предварително, че пистолетът на Мей е на яхтата или да научат още една причина, поради която е можел да иска да види Неш мъртъв?

В края на краищата, Чоморо бе решил да остави Фаулър в ареста, поне докато не се разбере самоубила ли се е или не Мей Шин. Съдебните заседатели, на които досега се беше разрешавало да се прибират по домовете си, под изричната забрана да не обсъждат делото с никого, трябваше да бъдат отделени в хотел, докато въпросът не се изяснеше, така че новото разкритие да не ги настрои срещу обвиняемия.

Глицки най-накрая видя удобен момент да сподели една идея — дрехите на Фаулър трябвало да се изследват за влакънца, косми, сперма и кръв. Той беше ченге, което се занимаваше с убийства — ако бе имало убийство, не искаше този път да има пропуснати улики. Пулиъс му каза, че това било добра идея и той й отвърна, че знаел. Работата му била да разследва убийства, стига да го оставели да си я върши.