Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (41)

41

Всичко тънеше в мъгла — главата му, навън през прозореца на спалнята.

— Не заслужавам това — Франи бе станала преди малко, беше взела душ и се бе облякла. Седеше в другия край на стаята, до вратата към детската стая, в люлеещия се стол. — Много ми е мъчно, че ти се е случило, но щеше да го избегнеш, ако се бе прибрал у дома.

— Франи…

Тя го прекъсна и продължи. Не плачеше, но бузите й бяха мокри.

— Знам, че преживяваш тежък момент, въпреки че не мога да разбера защо. И няма нужда да се опитваш да ми обясняваш. Но не заслужавам да се отнасяш с мен по този начин. Да не се обаждаш, да ме оставяш да седя и да се тревожа цяла нощ. Не искам да живея така.

Харди имаше голям колкото орех оток на темето. Лявото му ухо беше одрано и имаше дълбока рана в скалпа над него. Сигурно го бяха ритали, когато бе паднал — ребрата му го пробождаха. Имаше страхотно главоболие, езикът му беше прехапан на няколко места. Все още имаше вкус на кръв в устата си.

— Съжалявам…

— Разбира се, че съжаляваш. Аз също. Кой не би съжалявал? Какво искаш, Дизмъс? Какво искаш? Ако не ме искаш, махам се, с децата, с всичко. Говоря сериозно.

Не се съмняваше в думите й. Франи не беше играч и не блъфираше.

— Искам те — отвърна той. Видя я как си поема въздух. Чудо беше, помисли си Харди, че тя още го искаше. Никога преди не я бе виждал толкова ядосана, но поне всичко между тях не беше свършено.

— Знам, че се държах като лайно. Не мога да ти опиша…

Тя вдигна ръка.

— Никакви словоизлияния. Просто не искам да съм нещастна. Не го искам за никой от нас. Това семейство не го заслужава. Включително и ти.

Харди се хвана за главата с две ръце.

— Тогава защо имам чувството, че точно това заслужавам?

— Не знам. Някак си остави тези идиоти да те накарат да си мислиш, че те превъзхождат с нещо, което е смешно. Какво толкова има в тях? Какво толкова са направили? Защо толкова те е грижа какво си мислят за теб?

— Добре, ами ако са прави? Може и да са прави…

— По дяволите, Дизмъс. Не са прави. Ти не си неудачник. Защо ли? Защото аз съм умна и нямаше да се омъжа за неудачник. Не им позволявай да ти сторят това — и на мен също. Ако им позволиш, те наистина ще спечелят.

Защо не можеше да разбере? В продължение на няколко месеца непрекъснато го беше доказвало действията си.

— Трябва да признаеш, Франи, че не ми работи много късметът.

Очите й вече святкаха.

— Благодаря ти много. А аз какво съм? Ами къщата и Бек? — Тя махна към корема си. — Ами новият човек? Това не е ли късмет?

— Нямах предвид това.

— Ами тогава — отсече тя, малкото юмруче се заби в крака й и тя повиши глас. — По дяволите, не го казвай тогава — Франи се изправи, влезе в детската стая. Люлеещият се стол скърцаше по дъските. След малко я чу да говори на Ребека.

— Няма нищо, не си виновна ти, съкровище. Заспивай пак, сега.

Харди, както беше схванат и му се гадеше, се насили да стане от леглото, въпреки че всичко го болеше. Застана до вратата на детската стая и спря скърцащия стол с крак.

Тя се извърна.

— Виж — каза, — каквото и да е, просто го остави зад гърба си. Не можеш да го промениш. Нека просто продължим да живеем, става ли? Добре си живеем тук. Но трябва да ме уважаваш. Трябва да уважаваш и себе си. Край на проповедта — Франи прекоси стаята и се приближи към него, леко го докосна по ръката. — Иди и си вземи един душ. Горещ. Аз ще приготвя закуската.

 

 

Харди седеше на свръхтвърдата пейка в галерията на отдел 22, съдебната зала на Мериън Браун. Елизабет Пулиъс, зашеметително облечена в червено и синьо, изобщо не го удостои с поглед от прокурорската банка. Харди разпозна няколко добре облечени адвоката, които се навъртаха наоколо, вероятно изпратени от Дейвид Фримън, за да си избере Фаулър — предполагаше, че на един от тях щеше да се падне честта да представлява Анди.

Джейн пристигна и се пъхна до него.

— Какво ти се е случило?

Харди беше облечен с костюм с жилетка, бяла риза, една от най-хубавите си консервативни връзки. Долу му бяха лъснали обувките. Изглеждаше както трябва, като изключим превръзката над челото и отеклото му око.

Каза й, че е дълга история, от любимите на Джейн, но не му се наложи да навлиза в нея, защото съдията влезе и те всички се изправиха на крака.

Кабинетът на Браун бе точно до този на Анди Фаулър горе-долу цяло десетилетие. Това, че тя председателстваше Върховния съд — и поради това на нея се падаше да предяви обвиненията, отправени от върховните заседатели — беше съвпадение. След като Лио Чоморо бе повишен и беше заел мястото на Анди Фаулър, след неговото оттегляне, задълженията на председателстващ съдия отново се въртяха. Зловещото беше, че Браун, която бе познавала Анди добре и можеше да се очаква, че ще бъде един от малкото му съюзници, беше одобрила препоръката на областния прокурор Крис Лок и бе постановила да няма гаранция.

При нормални обстоятелства за обикновения обвиняем гаранцията не се определяше преди отправянето на обвинението, когато се касаеше за убийство, защото съдът искаше да осигури присъствието на обвиняемия поне на отправянето на обвинението.

В този случай, въпреки че едва ли можеха да се страхуват, че Анди Фаулър няма да се появи — отмяната на гаранцията беше ясен сигнал, че няма да има прояви на професионална солидарност. Анди Фаулър бе изключен от клуба.

Поне нямаше да го карат да чака цяла сутрин — той беше първият извикан след появяването на съдията. Приставът го придружаваше, така както беше облечен в затворническите си дрехи.

Възраженията му, че затворът нямало да го убие, може и да бяха верни, но престоят за през нощта определено не му се бе отразил добре. Кожата му изглеждаше пепелява, лъвската му грива висеше сплъстена и мокра на вид. Той застана мирно, сам на подиума пред съдийската банка.

Харди погледна към местата за съдебните заседатели. Нито един от мъжете не застана до клиента си, докато процедурата течеше отново и обвинението за убийство се изчиташе изцяло.

— Смятам, г-н Фаулър… — значи титулатурата нямаше да бъде използвана, също. Към Анди нямаше да се обръщат със „съдия“. Ако Мериън Браун можеше да послужи за барометър, реши Харди, Анди го очакваше много лошо време. Браун попита дали има кой да го представлява.

— Да, ваша светлост — той се извърна наполовина. — Дизмъс Харди.

Из залата се разнесе шепот. Харди едва чул името си, се изправи и мина покрай Джейн. Но не беше стигнал до пътеката, когато Пулиъс скочи на крака.

— Ваша светлост, протестирам. Г-н Харди беше представител на обвинението по това дело. Освен този явен конфликт, той имаше достъп до материали с поверително съдържание. Не може да представлява обвиняемия.

Харди откри, че говори.

— Ако съдът ми позволи… — никой не му обърна внимание.

Браун дръпна очилата до края на носа си, после изцяло ги свали.

— Подайте иск за това, прокуроре, искам го на бюрото си до утре сутринта — тя си записа нещо и вдигна очи. — Г-н Харди, бихте ли желали да се присъедините към нас от тази страна на перилата?

Харди мина по пътеката и през вратичката.

— Ваша светлост, бих желал да помоля за малко прекъсване. Бих искал да поговоря със съдията тук.

— Аз съм единствения съдия в тази зала, г-н Харди. Ясно ли е?

— Да, Ваша светлост.

— Току-що започнахме, а графикът ми за днес е изключително натоварен, така че да пропуснем прекъсването и да се опитаме да придвижим нещата. Това устройва ли всички? — явно трябваше да ги устройва. — Г-н Харди — продължаваше Браун. — Можете да спестите на г-ца Пулиъс една безсънна нощ, ако смятате, че влизате в конфликт, като представлявате обвиняемия.

Харди нямаше никакво намерение да спести на Пулиъс безсънната нощ — поне един малък реванш.

— Не, ваша светлост, няма да вляза в конфликт.

Пулиъс отново се изправи.

— Г-н Харди събираше документацията по делото.

— Това не беше същото дело, Ваша светлост. Г-ца Пулиъс вероятно се е объркала, защото жертвата е една и съща. Г-н Фаулър не е бил обвиняем.

— Нищо не бъркам, ваша светлост. Г-н Харди е запознат изцяло с документацията по делото.

— Ако съдът позволи — отвърна Харди, като се наслаждаваше на ситуацията, — както г-ца Пулиъс много добре знае, тя беше официално назначения прокурор последния път, когато пред съда беше изправен обвиняем по делото за убийството на Оуен Неш. Изрично ми бе отказана официалната роля.

Чукчето на Браун се стовари.

— Добре, добре. Ще прочета иска ви, г-це Пулиъс. Утре сутринта — тя отново си сложи очилата, явно решаваше нещо.

— Браво — прошепна Фаулър. — Какво се е случило с главата ти?

Браун продължи:

— Междувременно, да се придържаме към належащата работа. Готов ли сте да пледирате, г-н Фаулър?

Този път Харди би предпочел да остави Анди на някой от бъдещите му адвокати — един от костюмарите, седнали на местата за съдебните заседатели, — но след стълкновението с Пулиъс, реши, че ще е по-добре да продължи.

— Ваша светлост, преди да се произнесем относно виновността на обвиняемия, защитата би желала известно време, да кажем две седмици, за да прегледа документацията по делото.

Пулиъс отново започна да протестира, но Браун удари с чукчето си, като поклати глава.

— Не мисля, че са ви необходими две седмици, за да решите какво да пледирате. Ще продължим с предявяването на обвинението и ще изслушаме обвиняемия следващата седмица.

— Благодаря ви, ваша светлост. А сега по въпроса за гаранцията…

— Да, гаранцията. Прокуратурата иска отмяна на гаранцията по това обвинение.

Харди поиска разрешение да се приближи към банката. Браун махна и двамата да се приближат.

— Ваша светлост — каза Харди, — мярката не е ли малко необичайна?

— И делото е необичайно, г-н Харди.

— Без съмнение, г-жо съдия, но последния път, когато прокуратурата изправи човек пред съда за убийството на Оуен Неш, от страна на обвиняемата имаше и опит за бягство, но дори тя беше пусната под гаранция. Тук не съществува риск за бягство. Съдията няма да ходи никъде.

Пулиъс започна да спори, но Браун я прекъсна спокойно.

— Г-н Фаулър ни предостави многобройни доказателства за неуважението, с което се отнася към съдебната система. Не съм уверена, че той ще се яви отново, нито дали изобщо ще се яви, ако бъде освободен.

— Ваша светлост, моля ви, знаете, че това е нелепо…

Браун се намръщи.

— Съветвам ви да се погрижите за етикета си, г-н Харди. Ако още веднъж чуя, че разпорежданията ми са нелепи, ще прекарате няколко нелепи нощи в затвора за неуважение на съда.

Харди изучи пода за момент.

— Извинете, Ваша светлост. Но достопочтено ви моля да премислите.

Докато се връщаше към мястото, където стоеше Фаулър, Харди поклати глава.

— Тогава пледирай сега — прошепна Фаулър. — Невинен.

Харди срещна погледа на Фаулър, чувстваше се неловко, но трябваше да го каже.

— Не смятам, че си невинен, Анди…

— Пледирай — отсече Фаулър. — Или съвестта ти те кара да загубиш цяла седмица?

Хубав довод и Харди пледира. Съдията отмени пренасочването и прие пледоарията за невинен. Началото на делото беше определено за следващия понеделник, осемнайсети октомври, девет и половина, в същия отдел.

 

 

Дори нямаше да иде да иска документацията от прокуратурата. Онова, което възнамеряваше да направи, бе да се срещне веднага горе с Анди и да обсъди избора му на друг адвокат. Стоеше в коридора с Джейн, главата му пулсираше.

— Харди! Дизмъс, извинявай — беше Джеф Елиът, с все същата усмивка. — Помниш ли ме?

Джеф се облегна на едната си патерица и Харди го представи на Джейн.

— Дъщерята на съдията? Бих искал да ми отделите минутка, ако можете.

— Бъди внимателна — с това Харди понечи да се измъкне.

— Къде отиваш? — попита Джеф.

Дизмъс се извърна наполовина.

— След краткотрайна кариера — отвърна той, — се оттеглям от адвокатската работа.

— Не го прави — каза Джеф. — Страхотен беше вътре.

— Благодаря ти. Сега, ако ме извините…

Елизабет Пулиъс се появи от съдебната зала. Придружаваше я млад помощник областен прокурор, когато Харди не познаваше. Пулиъс го пипна по ръката, за да го спре и се приближи към групичката на Харди.

— Лок няма да разреши да ти бъде дадена никаква документация, докато Браун не се произнесе по иска ми — заяви му тя. — Няма начин да успееш.

Харди се усмихна.

— Харесва ми червената ти връзка — отвърна той, — отива на очите ти.

Тя се втренчи в него.

— Знаеш ли, почти се надявам искът ми да бъде отхвърлен.

— И защо? — попита Харди.

— Ако ти поемеш защитата, присъдата ни е в кърпа вързана.