Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (36)

36

„Съдия гарантира гаранцията по делото за убийство на Оуен Неш. Адвокатът потвърждава алибито на Мей Шин. Прокуратурата ще трябва да оттегли обвиненията си

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

В удивителната поредица от разкрития около делото за убийството на финансиста Оуен Неш, съдията от Върховния съд, Андрю Б. Фаулър обяви, че се оттегля от поста си, само часове преди да се разбере, че жилищна сграда, негова собственост е служила за допълнителна гаранция по гаранцията от половин милион долара на обвиняемата Мей Шин.

Според източници от областната прокуратура, следствието можело да изиска банковите сметки на обвиняем, ако съществуват евентуални съмнения, че парите, използвани за гаранция или за наемане на адвокат са придобити в резултат на престъпна дейност, като търговия с наркотици или, както е в случая, проституция. Г-ца Шин призна, че е била високоплатена компаньонка.

Както вече беше писано, адвокатът на г-ца Мей Шин, Дейвид Фримън представи две малки момчета като свидетели, които потвърдиха, че използвайки телескоп, са видели г-ца Шин в дома й по времето, когато областната прокуратура твърдеше, че е била на борда на яхтата на Оуен Неш, «Елоиз».

Областният прокурор Кристофър Лок снощи лично разпита двете момчета и обяви, че всички обвинения срещу г-ца Шин, свързани с убийство, ще бъдат оттеглени.

«Двама свидетели потвърждават алибито й — каза Лок, — така че дело няма да има. Все пак, спомнете си, убийството е било извършено с нейния пистолет, смятахме, че разполагаме с неопровержим мотив. Но боравим с много стриктно определен период от време в това дело и ако г-ца Шин си е била в апартамента събота следобед, тя не е могла да убие Оуен Неш.»

«Прокуратурата, разбира се, е обезпокоена от намеците за проява на расизъм по отношение на г-ца Шин и възнамерява да разследва тези обвинения и да наложи дисциплинарни мерки, ако се наложи.»

Връзката между съдия Фаулър и г-ца Шин остава неизяснена. Съдията, според слуховете, напуснал града, но главният съдия на Калифорнийския върховен съд, Бринкмън, който председателства щатския комитет по съдийска етика, заяви, че е «силно обезпокоен» относно твърденията за евентуалната връзка на съдия Фаулър с обвиняемата. «Когато съществува някаква връзка, колкото и далечна да е тя, между съдия и обвиняем, съдията трябва незабавно да се откаже от делото — каза Бринкмън. — Всеки пропуск в това отношение е грубо нарушение на съдийската етика. И подлежи най-малкото на отнемане на съдийските права.»

Дейвид Фримън отказа да коментира случая със съдия Фаулър, въпреки че със сигурност е знаел подробностите около гаранцията. Като се позова на поверителността в отношенията адвокат — клиент, той също така защити правото на г-ца Шин да не прави публично достояние личния си живот. Клиентката ми преживя достатъчно — каза той. — Тя не е извършила това убийство. Тя е невинна жена, неправилно обвинена и погрешно съдена.“

— Уоу! — каза Франи.

— Да — Харди беше на третата си чаша кафе. Бе прочел статията два пъти. Беше сащисан, че Анди всъщност е внесъл гаранцията на Мей, а не е сметнал за необходимо да го спомене, когато изливаше душата си пред него преди две вечери.

Слънцето проникваше през прозореца на тавана над печката и проблясваше по тенджерите и тиганите, които висяха на отсрещната стена. Ребека я кърмеха.

— Сигурна съм, че това няма нищо общо с приятеля ти с правния проблем, който не можеш да обсъждаш.

Плаващите пясъци на високо моралните подбуди. Харди се усмихна и си наля още кафе.

— Къде мислиш, че е отишъл?

— Мисля, че вероятно си е у дома, окопал се е и не вдига телефона.

— Какво още знаеш за това?

— Нищо особено.

— Не виждам как можеш да го запазиш в тайна. Откога знаеш?

Той дръпна вестника отново пред себе си.

— Това от около петнайсет минути. За връзката малко по от отдавна.

— Е, и каква е била връзката?

— А ти каква мислиш, че е била, Франи?

Франи още беше по халат. На рамото си имаше пелена, бебето, притиснато към нея, я мачкаше нежно. Ребека се оригна дълго и доволно.

— Добро момиче — каза Франи.

— Дай ми да я подържа.

Харди взе дъщерята на Франи — своята дъщеря — на ръце и й направи муцунка, която беше възнаградена с радостно гукане.

— Голямото момиче на татко. Не прекарвам ли достатъчно време с теб? — той доближи лицето си до нейното, вдиша уханието й, потърка бузата си в нейната. Франи заобиколи масата и се притисна към него, като погледна през рамото му.

— Ние сме щастливци — каза тя.

— Знам.

Но вестникът продължаваше да ги привлича и двамата. Франи се пресегна и го обърна на първа страница.

— Какво ще стане сега с него, Диз?

— Не знам. След като Мей Шин не е убила Неш, цялата работа просто трябва да отшуми. Няколко дни на нападки в пресата — права била, между другото. Спомняла ли си преспапието?

— Тя му го е подарила.

Харди кимна.

— Напомняло му е за разбитото му сърце, така че ми го е дал. Заменила го е с Оуен Неш.

— Значи не са се виждали повече, Анди Фаулър и Шин?

— Не, искам да кажа, това е най-важното.

— Тогава защо ще й плаща гаранцията? Защо ще бъде съдия на нейния процес?

— Не знам. Ако й помогне да се измъкне, евентуално би могъл да си я върне обратно.

— Това никога не става — отвърна Франи.

— Кое не става?

— Не сменяш някого за някой друг, за да се върнеш после обратно при първия. Ако си размененият, добре, може и да го правиш. Но ако сърцето ти изстине към някого… — тя повдигна рамене. — Просто не става така.

— Не знам дали сърцето на Мей е било изстинало, Франи. Жената е проститутка. Може и наистина да се е влюбила в Неш, но вероятно с него просто й е било по-изгодно от финансова гледна точка. Така че, като й е помогнал Анди с гаранцията… Може просто да е искал да се разбере, че и той има пари и ще ги похарчи за нея. По дяволите, половин милион, толкова пари наистина свидетелстват за сериозни намерения.

— И би останал доволен от това?

— Не знам. Предполагам. Както и да е, това е имал и преди.

Франи разтриваше гърба му, като се полюшваше напред-назад.

— Не — отвърна тя. — Той я е обичал и каквото и да е изпитвала Мей към него, сигурно е вярвал, че и тя го обича. Преспапието, забрави ли? Това е специален подарък. Послание.

— Хм.

— След като го е напуснала веднъж, не вярвам наистина да е мислел, че ще си я купи обратно. Вече е бил разбрал, че тя не го обича, дори и да го е вярвал преди. Тогава сигурно съществува друга причина.

Харди поклати глава и се облегна на Франи.

— Е, докато я измислиш, поне ще разбереш защо всичко това не ми даваше да заспя нощи наред — той се изправи и премести Бек на рамото си. — Но край с това.

— Просто ми е жал за Анди. Искам да кажа, ако онази жена Шин наистина е невинна, тогава той просто се отказа от всичко за нищо.

— Така е — отвърна Харди. — Хората непрекъснато го правят.

Той се отби до Глицки, преди да отиде в собствения си кабинет, но сержантът го нямаше. Написа му кратка бележка за несъответствието в показанията на Кен Фарис относно това, кога за последен път е бил видян Неш и реши, че с това задълженията му към делото „Оуен Неш“ приключват.

После, залепена в центъра на бюрото му, прочете „повиквателната“ от Драйсдейл, който искал да го види веднага, щом дойдел заедно с цялата документация поделото „Неш“.

Започваше да се превръща в навик, разходката до кабинета на Лок, въпреки че този път беше с издутото, специално „адвокатско куфарче“. Харди седна в преддверието, като се вслушваше в приглушените звуци, идващи през затворената врата. Секретарката изглеждаше необичайно заета, печаташе, попълваше. Интеркомът изжужа, тя го натисна и каза: „Да, чакал отвън.“.

Изминаха още няколко минути и Харди се облегна назад, отпусна се, кръстоса крака и взе спортната страница от ниския край на масичката до стола му.

Най-новото беше, че Боб Лъри се опитва да придвижи „Джайънтс“ или към Сакраменто, или към Сан Хосе, или към Портланд, въпреки че се споменаваше и Хонолулу — голямата бейзболна традиция на Хаваите. Проблемите на бездомниците, помисли си той. Това беше отбор, който никой не искаше да прибере у дома. Той обърна на класирането. До средата на годината — девет загуби, трето място. Не беше катастрофално, не беше и кой знае какво. Как можаха да си продадат Кевин Мичъл?

Вратата се отвори и Елизабет Пулиъс излезе. Не изглеждаше особено забързана, но въпреки това мина покрай Харди, без да отвърне на поздрава му, сякаш никога преди не го бе виждала.

— Приятен ден — каза той зад гърба й.

Драйсдейл беше на прага и го повика с пръст.

— Защо имам предчувствието, че разговорът няма да е сто процента приятелски? — попита Харди.

Лок директно мина на въпроса.

— Ти ли си казал на този репортер Елиът, че прокуратурата е изискала банковите сметки на Анди Фаулър?

— Не. Някой ви е казал, че аз съм го направил ли?

— Говорихме за изтичането на информация и т.н. и преди, нали така?

— Да, сър. Някой ви е казал, че информацията изтича от мен, така ли? Изисквали ли сме сметките му?

— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Анди Фаулър.

— Пулиъс ли ви го е казала? Ако е тя, тогава лъже.

Драйсдейл, който стоеше зад гърба на Харди, с ръце в джобовете, пристъпи напред.

— Имаме проблем, Диз. Истински проблем. Ти имаш проблем.

— Фаулър — Лок не искаше да изостави темата.

— Какво общо имам аз с Фаулър?

— Оня ден са те видели да влизаш в чакалнята за свидетели с Джеф Елиът.

— Мога ли да попитам кой ме е видял? Или по-скоро, кой е сметнал за важно да ви уведоми?

— Това няма значение — отвърна Лок. — Важното е, че си знаел нещо, касаещо дело за убийство и си го скрил от нас.

Харди откри, че започва да му става горещо.

— Как да няма значение, по дяволите! Обвинявате ме в нещо, а не ми позволявате да се срещна с обвинителя си. Мислех си, че поне в една служба, в която се прилага закона, отделяме внимание на подробността да се стигне до истината.

— Ние вече знаем истината, Фаулър ти е бил тъст, нали?

— Това ви го е казала Пулиъс. Не можете да отречете.

— Не трябва да отричам нищо. Пулиъс, за разлика от теб, е дяволски добър юрист.

— А, да бе. Наистина свърши страхотна работа с Мей Шин, пъхна я зад решетките, няма що.

Драйсдейл се опита да успокои топката.

— Момчета…

— Ако Елизабет знаеше, че Анди Фаулър е поръчителствал за гаранцията на Мей Шин, тя щеше да дойде да ми го каже, а нямаше да го науча от вестниците.

— Е, пред нея и Гестапо бледнее.

Драйсдейл се намеси.

— Кога разбра за Фаулър, Диз?

Харди млъкна и си пое дъх.

— Знаеш ли, Арт, колкото и да е странно, не мисля, че вече сме установили, че съм знаел за Фаулър. Разполагаме с някакъв анонимен източник, донесъл, че ме е видял в чакалнята с Джеф Елиът. Въпреки че започвам да подозирам, че в малкото феодално владение на г-н Лок, тук, щом си обвинен, значи си виновен.

Областният прокурор беше скочил на крака.

— Не ми се прави на по-умен от мен, Харди.

— Прекалено късно е — той замълча, после добави. — Крис. Доколкото разбирам, аз съм по-умен от теб.

— Не знам какъв си, но това, което знам, е, че си уволнен.

— А ти, Крис… — Харди намали темпото, оттегляйки се. Погледна го право в очите. — А ти, Крис, си наистина един голям задник.

 

 

Премисляше го в „Лу“ над третата си черна от консерва, смесена със светла бира. През цялото време бяха възнамерявали да го уволнят. Не искаха никаква нова информация от него, нищо оневиняващо. Беше само претекст.

Като си помислеше само — преди да му зададат и един въпрос, му бяха казали да донесе всички документи по делото Неш в кабинета. Бяха решили да му ги вземат. Както и бяха направили.

Ха, момчета. Познайте какво?

Странното беше, че наистина бе укрил информация от тях. Но наистина не от него бяха изтекли сведенията за Фаулър и гаранцията. Беше разбрал за това сутринта, когато прочете вестника. Джеф Елиът го беше открил и бе използвал информацията, която Харди му беше дал за политиката с изземането, за да го направи да изглежда като информация, изтекла от прокуратурата. Съобразително момче бе Джеф Елиът и тази негова съобразителност му бе коствала работата, въпреки че в момента Харди смяташе, че това спадаше повече към категориите на услугите.

Така, че може би Лок и Драйсдейл в края на краищата имаха основание да го уволнят — той бе знаел за връзката между Анди Фаулър и Мей Шин и не бе го съобщил незабавно. Това беше цепене от колектива. Но, каза си той, дори и да имаха причини, не бяха правилните.

Още нямаше обяд. Реши да се обади на Франи, да види дали си е у дома и да ги заведе двете с Бек някъде да се наобядват хубаво.