Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (50)

50

— Добро утро.

Пулиъс изглеждаше любезна — приятелски настроена, отзивчива, момичето от съседната врата. Носеше дълги кафяви панталони и светло кафеникаво сако, чиято кройка не подчертаваше особено извивките й. Дългата до раменете кестенява коса ограждаше лицето й, почти лишено от грим. Усмихна се на всички, любезна, но делова.

— Искам да започна, като ви благодаря за проявеното от вас търпение вчера. Денят беше дълъг за всички ни и аз съм сигурна, че подобни дълги дни тепърва ни предстоят, но искам да ви уверя, че като съдебни заседатели, вие изпълнявате едно от най-важните задължения, които могат да бъдат поети от гражданите на нашето общество и вашето време и присъствие се оценяват както подобава.

Харди си помисли дали да не протестира — на Пулиъс не й влизаше в работата да масажира съдебните заседатели, това беше, ако изобщо имаше такава, ролята на съдията. Но знаеше, че трябва много да внимава с протестите. Освен това трябваше да предразположи съдебните заседатели, а ако протестираше заради думите на Пулиъс, че са оценени както подобава, без съмнение щеше да бъде изтълкуван погрешно.

— Въпреки че, като на повечето важни работи — продължаваше тя, — заплащането би могло да бъде и по-добро.

Сподавен смях. Дори и Чоморо се усмихна. Какъв чудесен човек беше тази прокурорка. Тя се запъти към банката си, премести един жълт бележник, после се върна обратно пред съдебните заседатели.

— Ще ви говоря много за онова, което знаем за обвиняемия Андрю Фаулър и мъжа, който той е убил, Оуен Неш. Подчертавам, че ще ви говоря много, защото без съмнение ще чуете, че…

Фаулър го сръчка. Рано или не, Харди все някога трябваше да се включи в играта.

— Протестирам, ваша светлост.

За негова изненада Чоморо кимна.

— Приема се — той погледна надолу към Пулиъс. — Просто изложете обвинението си, прокуроре. Това е вашето предварително изложение на фактите по процеса.

— Съжалявам, извинете ме, ваша светлост — любезна и невъзмутима, ах, тази Пулиъс. Тя продължи: — Рано сутринта в събота, на двайсети юни миналото лято — ветровит и бурен ден — жертвата по това дело, г-н Оуен Неш, се качва на яхтата си „Елоиз“ и се подготвя да предприеме, както се оказва, последното си пътешествие. Обвинението ще докаже пред вас, дами и господа, ще докаже без всякакво съмнение, че с него на „Елоиз“ онази сутрин е бил човекът, който го е убил — обвиняемият Андрю Фаулър.

Бивш колега на обвиняемия, също член на „Олимпик Клъб“ ще ви каже, че г-н Фаулър е споменавал за уреждането на среща с г-н Неш, за да търси финансови пожертвования от него. Това е било само повод, за да се запознаят.

Доказателствата ще потвърдят, че г-н Неш и неговият убиец са минали под моста „Голдън Гейт“ и са се отправили на юг по брега. Разполагаме с експерт по приливите и подводните течения, който ще ви каже с голяма доза точност къде точно Оуен Неш е бил хвърлен в морето, след като е бил прострелян два пъти с двайсет и петкалибров пистолет. Съдебният лекар ще обясни, че първият куршум е улучил г-н Неш малко над и вдясно от пениса, а вторият го е пронизал право в сърцето. Експерт по кървавите петна ще опише как този втори куршум е запратил г-н Неш зад перилата на неговата яхта, в океана, на пръв поглед удобно стечение на обстоятелствата за неговия убиец.

Ще ви докажем, че г-н Фаулър е опитен ветроходец и би могъл лесно да се справи с „Елоиз“ в открито море до вечерта, когато би могъл да я върне обратно в яхтклуба, дори и при силно вълнение. Метеоролог ще опише времето през тази вечер — имало е силни ветрове и са били давани указания за плавателните съдове. Не е никак чудно в такова време, че когато г-н Фаулър се е върнал, в яхтклуба не е имало никого.

Той е вързал яхтата, оставил я е отключена и никой не го е виждал, докато не е пристигнал на работа, точно тук, в същата тази сграда, в понеделник сутринта.

Можеше да отправи още един протест, но този път Харди просто си го отбеляза наум. Прокурорът нямаше право да обсъжда доказателствата в предварителното излагане на фактите.

Пулиъс не използваше бележки, но отново се върна към банката си, за да не създава впечатление за супержена. След като провери реквизита си, тя се обърна и продължи:

— Тъй като предвиждам каква ще бъде реакцията на защитата относно доказателствата по това дело — кимване към Чоморо, усмивка за заседателите, — ще ви кажа, че обвинението не е открило никой, който може да посочи към г-н Фаулър и да каже: „Това е мъжът, когото видях на «Елоиз» на двайсети юни с Оуен Неш“. Никой не е видял г-н Фаулър на „Елоиз“, освен Оуен Неш, а той е мъртъв.

„Добре — питате вие, — тогава защо сме тук?“ Тук сме — отговори си сама, — първо, защото моделът на поведение на г-н Фаулър през последните месеци не може да се обясни по-друг начин, освен ако не се приеме, че е осъзнавал собствената си вина. Лицемерие, измама, изоставяне на високите етични критерии…

— Протестирам, ваша светлост.

Чоморо кимна. Два от два, помисли си Харди, не беше зле.

— Приема се. Да се придържаме към доказателствата, г-це Пулиъс.

Тя отново се извини на съдията и на съдебните заседатели. Но това явно изобщо не я смути.

— Обвинението ще докаже, че г-н Фаулър е знаел точното местонахождение на оръжието, с което е било извършено убийството, на борда на „Елоиз“ и че е имал непреодолима причина да убие г-н Неш — най-стария и най-смъртоносния мотив на света — ревността. Г-н Неш го е бил изместил от сърцето на жената, която е обичал, за която след това рискува, и това е факт, а не предположение — рискува цялата си кариера и репутация на съдия и достоен човек.

Ще покажем, че обвиняемият първо е разкрил и след това е проследил съперника си с помощта на частен детектив, че е измислил план как двамата да се срещнат, че старателно си е подготвил алиби за съботата, в която е трябвало да се срещнат. Всичките тези факти говорят за осъзнатата вина на г-н Фаулър.

Но това не означава, че не съществуват и преки доказателства. Разполагаме с оръжието, например. И върху това оръжие — не отвън, а върху пълнителя, в който са патроните за пистолета — се намират отпечатъци на обвиняемия Анди Фаулър.

Раздвижване в съдебната зала. Харди знаеше, че това щеше да е точка за противника, но не можеше да направи нищо. Историята на Анди беше единственото, с което разполагаше.

Пулиъс продължи, бяха запленени.

— Е, това, разбира се, не е пряко доказателство, че г-н Фаулър е бил на „Елоиз“ с г-н Неш. Нито пък фактът, че не е бил видян никъде другаде. Нито разговорът с колегата му за запознанството с Оуен Неш по политически причини. Нито, най-накрая, ревността му, наемането на частен детектив, опитите му да скрие и потули всичките си действия, свързани с неговата любовница Мей Шин или неговия съперник Оуен Неш. Но прокуратурата на щата Калифорния смята, че взети заедно, доказателствата по това дело не могат да доведат до друго заключение, освен — виновен без всякакво съмнение. Андрю Фаулър някъде сутринта на двайсети юни 1992 г. предумишлено е застрелял Оуен Неш.

Харди помисли, че е свършила и отпи глътка вода, готов да стане и да започне собственото си изложение, но тя се върна обратно до банката си.

— Бих искала да отбележа две последни, но важни неща. Първо, косвеното доказателство може да бъде достатъчно, за да задоволи тежестта на доказване. Съдия Чоморо ви спомена това вчера и то е от изключително значение тук. Косвеното доказателство си е доказателство, а доказателствата по това дело неизбежно осъждат обвиняемия.

Харди знаеше, че би могъл да протестира, но реши, че ще опъне прекалено отношенията си със съдебните заседатели. А и по-нататъшните протести щяха да изглеждат така, сякаш се опитваше да скрие нещо от тях. Той я остави да продължи, без да я прекъсва.

— Второ, защо има толкова малко преки доказателства? Възможно ли е човек да извърши убийство и да не остави нищо уличаващо го? Е, да не забравяме, че г-н Фаулър е прекарал повечето от последните трийсет години като съдия в същия този Върховен съд. През това време той е изслушал хиляди криминални дела. Чудно ли е, че човек с подобен опит би оставил малко или никакви физически следи за присъствието си?

Задайте си следния въпрос — ако работата ви е в това да оценявате доказателства, ако сте добре запознати как работи съдебната система до най-малките подробности, ако знаете всеки прецедент и всяка процедура, която някой би използвал, за да ви хване, смятате ли, че бихте могли да избегнете да оставите някакви улики зад себе си?

Аз смятам, че бих могла. Смятам, че и Анди Фаулър би могъл. И го е направил. Доказателствата сами ще говорят.

 

 

— Ще трябва да проявите търпение и към мен — започна Харди. — В малко затруднено положение съм — краката му така бяха омекнали от притеснение, че не беше сигурен дали ще може да стои изправен пред съдебните заседатели, затова се облегна на банката си, с надежда, че като започне, изтръпването ще премине: — Моят клиент е обвинен в убийство, най-сериозното престъпление, въпреки че представената от обвинението версия е толкова нелепа, че едва ли бих могъл да я обсъждам, без да изгубя самообладанието си или да обидя интелигентността ви, или пък и двете.

Море от безизразни лица. Това същите хора ли бяха, които се усмихваха, мръщеха, хихикаха и ахкаха на подходящите места, докато Елизабет Пулиъс стоеше пред тях? Но нищо не можеше да е направи. Така стояха нещата и най-добре бе да се стегне и да продължи.

— Оставете цялата риторична и вежлива алабалистика и се вслушайте в небивалиците, които обвинението представи. Тяхната наистина поразителна версия — поради факта, че нямало никакви доказателства, обвиняемият трябвало да е виновен — Харди млъкна, за да могат да го възприемат. — Току-що чухме, че няма никакви доказателства по това дело, защото г-н Фаулър бил достатъчно умен да не остави такива. Добре, ще ви кажа нещо. От подобна гледна точка, всички в тази съдебна зала — всички вие съдебните заседатели, аз, съдията, хората в галерията ей там, — освен ако сме готови да признаем, че не сме достатъчно умни, за да измислим как да не ни хванат, в случай, че версията на г-ца Пулиъс беше закона в тази страна, всички ние бихме могли да бъдем счетени еднакво виновни за смъртта на Оуен Неш.

Съдебните заседатели се събудиха. Галерията се оживи и Пулиъс скочи на крака да протестира. Добре. Нека да видят, че и двете страни могат да интерпретират. Протестът й беше приет. Харди нечестно характеризирал твърденията й и убеждавал съдебните заседатели. Каза на съдията колко много съжалява. Съдебните заседатели бяха инструктирани да не обръщат внимание на казаното от него и той беше сигурен, че ще опитат и, надяваше се, няма да успеят. Краката му вече не се подгъваха.

— Добре — каза той, — позволете ми да ви кажа какво защитата трябва да докаже и после какво обвинението ще докаже. Първото е просто — защитата не трябва да доказва нищо. Тежестта на доказването лежи върху обвинението и по време на този процес, с всичките преки и косвени доказателства, които ще бъдете помолени да оцените, от обвинението зависи да докаже, че Анди Фаулър е виновен — Пулиъс отново протестира, Харди обяснявал закона, не излагал фактите. Протестът й беше приет. На Харди не му пукаше. — Когато чуете и видите всичко, с което обвинението разполага, неизбежното заключение ще бъде, че прокуратурата не е задоволила тежестта на доказване. Тя не може да представи доказателства, които да докажат, че Анди Фаулър е у бил Оуен Неш. И, дами и господа, въпреки измислените теории за осъзнатата вина, доказателствата са в основата на един съдебен процес. Докато вие, дванайсетимата, след като разберете всички доказателства, не ги обсъдите и базирайки решението си на тях, не се върнете с присъда виновен, се смята, че Анди Фаулър просто не го е извършил. Такъв е законът и аз съм сигурен, че вие го разбирате.

Отново — макар, че отблъскваше съдебните заседатели, без явно да си дава сметка за това — Пулиъс протестира. Този път Чоморо отхвърли протеста й с рязка забележка относно волността, която си бе позволила в изложението си. Харди запази физиономията си напълно безизразна и продължи нататък:

— Но — второто нещо, на което искам да ви обърна внимание — защитата не възнамерява да се задоволи с това. Много от вас вероятно стоят на местата си на съдебни заседатели и се чудят как виден юрист като…

— Протестирам.

— Приема се. Г-н Харди, г-н Фаулър е обвиняем в процес за убийство. Той не е виден юрист.

— Добре, ваша светлост — Харди се приближи до банката си и си пийна малко вода. Заседателите го очакваха, когато се обърна отново към тях. — Сигурен съм, че всички вие вярвате, в по-голяма или по-малка степен, в нашата наказателно процесуална система. Именно и затова сте тук, да изпълните гражданския си дълг. Както г-ца Пулиъс каза, вие вършите важна работа, изоставяйки други важни работи, за да бъдете част от тази система. Ние високо оценяваме това.

Харди се извърна наполовина и кимна към Пулиъс. После се завъртя обратно.

— Едно е да кажеш, че вярваш в презумпцията за невинност. Съвсем друго е да дойдеш тук, така както сте вие сега, да седнеш на местата за съдебни заседатели и да видиш един мъж — мъж, който някога е бил съдия — да стои на подсъдимата скамейка, обвинен в най-сериозното престъпление, което един човек може да извърши, убийство първа степен и да не си помислиш, че съществуват някакви непреодолими, властни, съкрушителни причини, поради които този човек е тук. Явно самото му присъствие е доказателство за вината му.

Съдията удари с чукчето си.

— Г-н Харди, обсъдихме това по време на подбора.

Харди спря, като съзнателно намали темпото. Без точно да театралничи, той изведнъж откри, че е напълно естествено да посочи към Анди Фаулър.

— Този човек — повтори Харди, като продължаваше да го сочи — пръв ще признае, че е допуснал сериозна грешка в преценките си. От тази грешка, той е бил тласнат към други, вероятно по-сериозни, докато накрая не е пожертвал доброто си име, положението си в обществото, уважението на колегите си.

Откри, че е застанал много близо до парапета, който отделяше заседателите от съдебната зала.

— Кои са колегите на Анди Фаулър? Това са прокурорите, полицаите, останалите съдии в тази сграда. Това са същите хора, които повдигнаха това обвинение срещу него.

— Ваша светлост! — Пулиъс отново беше на крака. — Г-н Харди поставя под съмнение цялата процедура пред върховните съдебни заседатели.

Чоморо явно беше съгласен, но не бе съвсем сигурен.

— Това свързано ли е с някакво доказателство, адвокате?

— Ваша светлост, защитата ще представи преки и неопровержими доказателства — показания на очевидци от персонала на самата областна прокуратура и от полицейското управление на Сан Франциско, — че не съществува нищо наподобяващо безпристрастно разследване, което да води до завеждането на дело срещу г-н Фаулър. Областната прокуратура е съчинила цялата история и е извършила необходимото за запълването на каквито там празноти е имало нужда, за да се издейства повдигането на обвинение.

Готово — Харди го беше казал цялото и Чоморо можеше да го прекъсва, ако искаше.

Пулиъс се обади:

— Не наричаме ли това параноична защита, ваша светлост? Някой е решил да си отмъсти на г-н Фаулър, така че ние се събираме и го обвиняваме в убийство?

— Г-н Харди?

— Това се потвърждава от интерпретацията на доказателствата.

— Интерпретацията на доказателствата е в ръцете на съдебните заседатели.

Харди кимна.

— Точно това исках да кажа, ваша светлост.

Но Пулиъс не беше готова да се откаже.

— Доказателствата трябва да говорят сами за себе си, ваша светлост.

Чоморо удари с чукчето си.

— Добре, добре. Изчакайте секунда.

Съдебната зала потъна в тишина. Поради липсата на такава, Харди чак сега за пръв път чу почукването на клавишите на съдебния стенограф. Най-накрая Чоморо заяви:

— Отхвърлям протеста на г-ца Пулиъс, можете да продължите, г-н Харди.

Харди си пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Не искаше да се издава, че въздъхва от облекчение. Той също беше карал на сляпо. Запъти се към своята банка и си погледна записките.

— Вече чухте термина „осъзната вина“ в изложението на обвинението. И аз няма да споря, че съществуват известни действия, които изглеждат като признаване на вина. Те включват поведение като бягство от правосъдието, оказване на съпротива при арестуване и т.н., но се намираме на много хлъзгав терен тук, когато използваме „осъзнатост на вина“ — много обща правна терминология, — като обяснение за конкретно престъпление.

Харди продължи, като даде пример за ситуация, в която някой оказва съпротива при ареста и избягва от арестуващите го полицаи. Ако на тази пресечка е било извършено убийство, действията на въпросния човек доказват ли по някакъв начин, че е замесен в убийството? Разбира се, че не. Може би човекът е откраднал кола. Може да има висяща заповед за арестуване за нарушаване на правилата за уличното движение. Може да е бил член на някоя малцинствена група в квартал, където над малцинствата обичайно се издевателства.

— Важното е — каза Харди, — че нашият човек може да е виновен за нещо и може да се държи, както на нас би ни се сторило, гузно. Но действията му не го правят автоматично виновен или заподозрян в някакво конкретно престъпление.

Реши, че е дал недвусмислено да се разбере за какво става дума.

— Сега, когато вече признахме, че Анди Фаулър се е чувствал виновен… дори ще кажем нещо повече — държал се е като виновен, обвинението твърди, че ще докаже без всякакво съмнение, че за поведението на г-н Фаулър не съществува друго обяснение, освен да е извършил убийство. Не можем да повярваме, че ще успеят да го направят. Не вярваме, че ще им позволите да го направят. Защото това не е вярно.

Остави си още три или четири секунди, за да огледа нагоре и надолу банките на съдебните заседатели. После им поблагодари и седна.