Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство (46)

46

„Резултатите от полиграфския тест на бившия съдия Андрю Фаулър във връзка с обвинението му по делото «Оуен Неш» се оказват неубедителни

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

Бившият съдия от Върховния съд Андрю Б. Фаулър вчера не беше оневинен от полиграфския тест. Резултатите от тъй наречения детектор на лъжата не се признават като доказателство в калифорнийските съдилища, но неуспешният опит на Фаулър да се оневини беше характеризиран от прокуратурата вчера като удар върху защитата.

Адвокатът на Фаулър, бившият прокурор Дизмъс Харди, вижда резултатите в по-положителна светлина. «Тестът не означава, че съдия Фаулър не казва истината. Съдията доброволно се подложи на него. Щеше ли да го направи, ако беше виновен?»

Рон Рейнълдс, преподавател по психология в Университета на Сан Франциско, специалист по полиграфски изследвания, човекът, провел теста, се съгласи с Харди. «Причината, поради която полиграфските изследвания не се допускат като доказателство в съда, преди всичко се състои в това, че могат да имат широка степен на променливост, на точност, съобразно настроението на тествания, запознатостта му с процедурата, разбирането на въпросите. Съдия Фаулър явно се чувстваше изключително неловко от цялата процедура — дори не можахме да коригираме добре нещата при четирите опита.»

Харди добави: «Няма какъвто и да е признак, че съдия Фаулър не казва истината».

Г-н Драйсдейл отвърна: «Няма също така какъвто и да е признак, че съдията не лъже».

Във връзка с развоя на събитията вчера «Кроникъл» научи от достоверен източник, че отпечатъците на съдия Фаулър са били открити върху пълнителя на оръжието, с което е било извършено убийството, двайсет и пет калиброва «Берета», полуавтоматична, регистрирана на името на Мей Шин — била любовница както на Оуен Неш, така и на бившия съдия Фаулър.

Датата на началото на процеса ще бъде определена в понеделник сутринта.“

Харди трябваше да се научи да сдържа коментарите си пред пазачите от ареста, дори и фактите да бяха известни на обвинението. Знаеше кой вероятно беше „достоверния източник“ за отпечатъците. Въпреки оптимистичните му твърдения в пресата, полиграфският тест си беше удар. Разбираемо бе да каже на Джеф Елиът, че няма нищо, което да показва, че Анди лъже, но тестът отново бе събудил съмненията му относно невинността на Анди. От друга страна, напомни си той, нервността на Анди може да беше и истинска — в края на краищата, пребиваването в затвора за него бе странно и страшно. Ами изказването на Анди, че най-добрият начин да се докаже, че е невинен, било да намерят истинския убиец? Но като изключим Глицки и вероятно Джеф, който му беше длъжник, как щеше да го открие? А дори и с тях, няколко оскъдни следи, душене напосоки отстрана на Джеф… нямаше нещо кой знае колко обнадеждаващо.

Той стоеше пред бюрото си и хвърляше стрелички. Чуваха се домакински шумове — Франи чистеше с прахосмукачка, Ребека беше гладна и плачеше, Гарт Брукс изнасяше серенада на стойност един компактдиск от всекидневната. Слънцето се издигаше.

След два дни трябваше да се насрочи датата и съдебната зала. Като се базира на презумпцията, че клиентът му е невинен и задържан без гаранция, той възнамеряваше да настоява за незабавен процес. Нямаше да губи време и това щеше да вбеси Пулиъс и който там съдия им се паднеше. Нямаше да направят отвод на съдията, който и да беше той. Вестниците вече бяха склонни да повярват във вината на Фаулър и Харди си помисли, че ще е по-лесно да намериш хетеросексуален на Кастро стрийт, отколкото вероятен съдебен заседател в този град, който вече да не си е изградил мнение за Анди Фаулър и Оуен Неш.

Рискове. Прекалено много?

Като изключим най-голямото — дали Анди наистина го бе извършил — съмненията на Харди идваха и си отиваха. Той просто не знаеше. Поне не още.

Що се отнасяше до него, собственото му черногледство се беше изпарило — бе отшумяло като вирусен грип, който беше нанесъл пораженията си и бе изчезнал.

Не можеше да си представи да върши нещо по-добро от това, което правеше сега — да защитава Анди Фаулър. След като бе открил ръката на Оуен Неш миналия юни, този случай се беше превърнал в ос на живота му — брака му, кариерата му, отношението му към самия него. Той щеше да разбере — дори и да трябваше да извива вратове, щеше да стигне до истината.