Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Емил Андреев
Заглавие: Проклятието на Жабата
Издание: първо
Издател: СИЕЛА — Софт енд паблишинг
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман (не е указано)
Националност: българска
Главен редактор: Красимир Гетов
Редактор: Пенка Ватова
Технически редактор: Божидар Стоянов
Коректор: Пенка Ватова
ISBN: 954-649-992-7 (ISBN-10); 978-954-649-992-9 (ISBN-13)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5923
История
- — Добавяне
Последният сън
Същата вечер Мишо сънува, че е остарял, прегърбен и немощен и че живее в много висок небостъргач. Седи в инвалидна количка и някакво красиво момиче му донася поднос с храна. Поглежда лицето й и разбира, че това пак е Ка, само че сега тя не му прилича на никой познат. Момичето е толкова хубаво, с дълга руса коса и синьо-зелени очи, толкова мило и с нежна усмивка, че на него му се приисква да я погали. Докосва я с пръсти и изведнъж двамата се превръщат в малки деца, хващат се за ръце и побягват към Дунава. Гонят се покрай водата, шляпат с крака в нея, после се къпят — голи като две ангелчета, които не изпитват никакъв срам. Прегръщат се, целуват се, но ето че небето притъмнява, огромен облак скрива слънцето, ала се оказва, че това не е облак, а великанската крастава жаба-царкиня, която подскача по земята и всичко наоколо се тресе. Децата се изплашват, излизат от водата и побягват, но жабата отваря уста и ги поглъща. Настава пълен и вечен мрак.
Михаил Обретенов извика и се събуди. Пред него се очерта силуета на Бистра, която носеше поднос с чаша мляко и чиния с понички.
— Закуската ви, маестро! Не ми казвайте, че пак тях сънувахте.
— Не, не само една…
— Хайде да хапнете сега! Заповядайте.
Започна да го храни. Докато му подаваше залците и чашата, тя не спираше да говори. Когато свършиха със закускава, Бистра седна срещу него и попита:
— Тази история с Гергина е невероятна. Ама и вашето проклятие се го бива! Да сънувате всичко преди това… Изпълниха ли присъдата?
— Хм! — преглътна маестрото. — През ноември същата година бащата на Митето, чичо Фончо, му казал, че я били убили и били изпратили в милицията един пакет с дрехите й.
— А какво стана със семейството и с пичовете?
— О, това съм го записал в дневник?
— Водел сте си дневник! И аз се опитвах, когато пристигнах в Америка, но животът ме завъртя. А пазите ли го?
— Да, ей там в най-долното дясно чекмедже на бюрото ми е. Не съм писал в него от тридесет и пет години.
— Толкова отдавна! И защо?
— Ами, нямаше вече смисъл. Пък и това не е дневник в истинския смисъл.
— Как така?
— Пишех писма до баща ми от различни места по света. И така…
— Той кога почина?
— Ще разбереш, като прочетеш.
— Ама, може ли?
— За тебе всичко може. Ти си единствената жена, която ми остана!
— Хей, маестро, голям жегаджия сте!
— Така, така…
След половин час маестро Михаил Обретенов пак задряма. Бистра почисти и си отиде. А вечерта пак дойде и пак го нахрани, и го преоблече в пижама, и го сложи в леглото да спи, но преди да си тръгне, тя се досети за дневника. Намери го и го отнесе вкъщи. Хапна набързо, тъй като нямаше търпение да разбере какво е станало с Васил, Елена, кака Мими, Марион и пичовете.
Легна и зачете. Отвън незаспиващият Ню Йорк блестеше в нощта.