Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Емил Андреев

Заглавие: Проклятието на Жабата

Издание: първо

Издател: СИЕЛА — Софт енд паблишинг

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман (не е указано)

Националност: българска

Главен редактор: Красимир Гетов

Редактор: Пенка Ватова

Технически редактор: Божидар Стоянов

Коректор: Пенка Ватова

ISBN: 954-649-992-7 (ISBN-10); 978-954-649-992-9 (ISBN-13)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5923

История

  1. — Добавяне

Опасенията на Елена

Мълвата плъзна за часове и Олм се потресе от нея. Всички заговориха как най-после хванали убиеца на куция златар Панайот Симов и това се оказала съпругата му, която била доста по-млада и искала да му вземе парите, както въобще се очакваше от всяка млада жена, омъжена за богат и възрастен мъж. Хората мигом я осъдиха да я постигне същата съдба — око за око, зъб за зъб! Властта, и тя нямаше особени проблеми. Подобно убийство бе в разрез с принципите на социалистическия морал и то щеще да получи от закона най-тежкото наказание, предвидено в него — смърт. Никой не се съмняваше, че Гергина Божинова заслужава друга присъда.

След няколко дни на топли клюки и лековати легенди за това как хитро и героично, като по филмите, народната милиция успяла да залови престъпницата, населението на града се успокои. Вярно на своя любим закон: „Всяко чудо за три дни, по-голямото — за четири“, то се захвана отново да гради най-светълия строй, където нямаше място за битово разложение и престъпни елементи.

Населението така и не разбра какво в действителност се бе случило с трупа на бай Пано. Имаше всякакви версии — хвърлен в Дунава, заровен в градината; имаше дори и предположения, че, всъщност, ветеранът Панайот Симов не бе убит, а бе заминал за братска Унгария при бившата си съпруга, която от лекомислено момиче по време на войната сега бе станало зряла и умна жена, издигнала се до висш партиен пост след 23 октомври 1956 година. Никой друг освен Васил Обретенов и синът му (а впоследствие и специалните органи, които запазиха всичко в пълна тайна до съдебния процес) не знаеше истината. Дори Гичо Гаргата я научи от своите колеги, дошли от окръжния град специално за случая.

На жителите на Олм тепърва им предстоеше да изживеят истинския потрес, когато занемели щяха да слушат показанията на Гергина Божинова, предавани на живо по местния радио-възел. Целият град щеше да се събере около говорителите на площада и щеше да мълчи, невярващ на нито едно от сетивата си, че това е възможно.

Септември дойде бързо. След броени дни щеше да започне учебната година и Мишо се захвана да подвързва читанки, атласи и тетрадки. Срещите с пичовете в Празното място намаляха, а стрелбите с фунийки направо спряха. За сметка на това се увеличи свиренето, а това изпълваше с радост и надежди мадам Хачуян. Тя предчувстваше бъдещето на своя ученик, но тайно се молеше пубертетът и възмъжаването му да не го съсипят. Молбите й бяха чути.

И на петия ден, обаче, Васил Обретенов не забрави за Гергина. Слава богу, никой, никъде и с нищо не му показваше, че го свързва с нея. Тъща му Милèва също бе разколебана, дори на малката Марион вече не й пукаше, че го е видяла да се прегръща с убийцата; детето бе потънало дълбоко в обятията на бурната им любов с Митето. Мими бе щастлива, че събитията се развиват в нейна полза и с нетърпение очакваше най-удобния ден за разходка до лозята. Единствено в Елена остана съмнението, че между Васил и Гина е имало връзка. Седмици след арестуването той не докосваше жена си, а това вече беше неестествено за него и твърде подозрително, което разпали някаква неизпитвана досега ревност у нея.

Елена все повече не издържаше и една вечер, докато се приготвяха за лягане, тя се престраши и попита мъжа си:

— Липсва ли ти?

— Кой?

— Не се прави, че не знаеш за кого става дума! Гергина.

Васил не очакваше подобен въпрос. Тъкмо бе позабравил за случая.

— За какво да ми липсва?

— Нищо ли не е имало между вас?

Елена усещаше, че е наивна да пита подобно нещо. Кой мъж, особено като Васил, щеше да си признае за изневярата? И какво щеше да спечели тя, ако той наистина бе имал връзка със съседката? Щеше ли да го остави, щеше ли да спре да го обича? Тя бе толкова привързана и обсебена, както казваше майка й, от него, че самата мисъл да живее без Васил й се струваше светотатствена. Може би сбърка, че подхвана този разговор.

— Нищо! — глухо изрече съпругът й.

— Кажи ми честно, вече няма значение!

— Моля те, недей и ти като майка си!

После той отиде при Елена и така, както си беше гол до кръста и по бели бархенти гащета, Васил я погали, целуна я по челото и я подкани да си лягат. През цялото време, докато се любеха, тя усещаше, че той наистина й бе изневерил с Гергина. Стори й се, че я люби някак вяло, по-скоро по задължение. Или може би си внушаваше? Не, колокото и да се опитваше да се самоопроврегава, рутината бе осезаема. Разбираше, че той иска да й докаже, че не е права в опасенията си, но сега Васил бе слаб актьор. Една съпруга винаги може да разбере кога мъжът й си отбива номера.

Докрая на краткия му живот Елена никога повече не го попита за Гергина, а Васил — макар и да ги бе намалил след случая — не спря своите похождения до деня, в който ракът съвсем го повали на легло. По-силната болест надделя.