Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Емил Андреев

Заглавие: Проклятието на Жабата

Издание: първо

Издател: СИЕЛА — Софт енд паблишинг

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман (не е указано)

Националност: българска

Главен редактор: Красимир Гетов

Редактор: Пенка Ватова

Технически редактор: Божидар Стоянов

Коректор: Пенка Ватова

ISBN: 954-649-992-7 (ISBN-10); 978-954-649-992-9 (ISBN-13)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5923

История

  1. — Добавяне

Провалът

Още на другия ден Мишо отиде най-напред да потърси кака Мими. За негово учудване тя си бе в къщи — била дошла още преди седмица. Посрещна го различно от друг път. Бе уморена и посърнала. Изумрудените й очи бяха зачервени, гъстата й тъмнокестенява коса бе пусната, а бретонът скриваше черните й вежди. Това я правеше още по-красива, но и някак си привидно недружелюбна. Не го прегърна и не го целуна като сестричка. Покани го в стаята си и докато той сядаше на малкия диван под прозореца, който гледаше към черешата, тя вече се бе свила на леглото с глава, опряна на коленете си, които бе обгърнала с две ръце. Загледа го като жената от сецесионната картина у тях в антрето, която седеше по същия начин до някакво езеро и тъжно съзерцаваше във водите пред нея.

— Провалих се, Мише! Не ме приеха — изрече през дълбока въздишка кака Мими.

Михаил можеше да си представи какво означава това за нея, по-скоро за нейните амбициозни родители. Чичо Толя щеше да крещи, леля Фанка — да й натяква, че не е свирела достатъчно, а само е зяпала през прозореца и си е губела времето да слуша тия рошльовци от лошия свят, които бяха подлудили и добрия.

— Не могат ли да разберат, че не съм родена за велика пианистка. Обичам да свиря за удоволствие, но не искам да ставам музикантка!

Съчувстваше й, но как можеше да й помогне? Самият той нямаше още ясна представа какъв точно иска да стане. Митето, например, искаше да е индианец като малкия бледолик Сат-Ок с майка полякиня, омъжила се за вожда на племето шеванези; Самуел бе убеден, че ще стане милиционер (когато порасна, той наистина стана пазител на реда — Михаил Обретенов го намери във Франкфурт, където Сами работеше като охрана на еврейския културен дом); дори Борисчо знаеше какъв иска да стане — космонавт като Гагарин, само Мишо си оставаше с голямото цигу-мигу, както му се подиграваше Марион.

— Догодина ще кандидатствам за детска учителка и няма да им позволя да ми определят живота! — сърдито заяви Мими и наклони глава. — Не, първо ще се оженя, за да си имам най-после законен мъж…

Мишо не я разбра, но усети, че тя ще заплаче, а не искаше да я гледа със сълзи на очи. Стана, отиде до нея и започна да я гали по косата, после по свободната буза. Мими извърна поглед към него и притисна ръчичката му между главата и рамото си. След това освободи ръце и силно го прегърна.

— Мише, ти си много добре дете! — шепнеше през сълзи тя. — Ако беше по-голям, щях да избягам с теб накрай света!

Стискаше я с всичката си налична сила и чувства. Не можеше да осъзнае какво изпитва към нея, толкова много я обичаше, че не му се искаше повече да я пусне. Вдишваше я цялата и скришом целуваше косите й. За миг си спомни миризмата от оная вечер. Тя не бе като тази. В уханието на кака Мими имаше мирис на мляко и плът — същата неповторима смесица от телесен аромат, който бе усещал в прегръдките на своята майка. Мишо не чувстваше, че и по неговите бузи се стичат сълзи.

— Реви, реви! — изгърмя тантурестият Толя, влязъл без да почука. — Реви ти, за да не рева аз!

После се завъртя безцелно в средата на стаята, колкото да засвидетелства злостната си избухлива природа, и изчезна.

Двамата още не се пускаха. Мишо гореше целият. За пръв път изпитваше подобно чувство на особена възбуда. Гърдите на кака Мими се притискаха в корема му и той усещаше изпъкналата твърда плът да тупти заедно с неговото сърце. В устата му стана солено, а бузите му пламтяха. Защо не бе по-голям, наистина!

Когато бе вече мъж, Михаил Обретенов щеше да открие Мими в Русе, но щеше да се потресе от състоянието й. Онова, което видя бе ужасно, но онова, което научи от чезнещата жена, бе толкова неочаквано, че той едва не припадна. Само него не бе видял в пророческите си сънища.

Същата вечер баба Милèва със задоволство щеше да съобщи на майка му, че детето на комшиите не е прието да следва.

— Никъде не излиза от срам!

Мишо осъзна защо кака Мими не се беше показвала на прозореца толкова дни. Значи ако не я беше потърсил, тя нямаше да му се обади? Не й се сърдеше, особено след изумителната солена прегръдка, която през нощта влезе и в съня му, само че сега двамата с Мими летяха накрай света и кой знае защо се целуваха уста в уста като във филмите.