Читателски коментари (за „Проклятието на Жабата “ от Емил Андреев)

  • 1. Диана Димитрова (21 октомври 2008 в 12:06)

    Учудва ме факта, че няма нито един коментар.Толкова ли малко „олмчани“ са чели произведението в интернет?! Поне тях очаквах да е развълнувало.

    За мен беше голямо удоволствие ! Благодаря на Емил Андреев за хубавите мигове, които ми достави!

    Не съм „писмовна“, както казваше един от предшествениците на автора на длъжността му гл.редактор в олмския вестник, затова не мога да изразя достатъчно красиво вълнуващите ме чувства. Още един път му благодаря!

  • 2. adiveil (27 септември 2009 в 01:48), оценка: 5 от 6

    Не съм от Олм, но прочетох с удоволствие. :) Прекрасна проза.

  • 3. ели (30 април 2010 в 22:02)

    хубаваа БГ книга,няма да описвам всички мои чуства които породи у мен

    .:)/както казва автора .основното беше безпокойство

    и аз не знам защо

  • 4. Викса (27 декември 2014 в 20:29)

    И аз не съм от ’ОЛМ’ — но „селяците“, от книгата, доста ми напомнят на едни съвременни герои..

    И понеже, всеки ще намери нещо индивидуално, в разказа (не съм я прочел до края)

    бих искъл да Ви споделя една култово изречение, което прочетох и ми направи силно впечатление:

    „..в музиката се усещаше дълбоката пролетарска простотия, наложена от посредствени хора за норма.“

  • 5. orsoia (27 март 2024 в 01:00)

    Страхотна книга . Роден съм и съм израснал в Олм .Като малък Цачи ме е подстригвал , той е 100 % реален персонаж , бръснарницата найстина беше до Музикалната школа в града и също съм се качвал на покрива на „спортната“.По стечение на обстоятелствата и аз като главния герой живея на хиляди километри от Олм и като ми домъчнее за него , сядам и препрочитам книгата и се връщам в детството .Не искам да правя някаква реклама на Емил Андреев , творчеството му няма нужда от това , но силно препоръчвам тази книга , особенно на нашите съграждани от Олм.

  • 6. genesis77 (1 април 2024 в 10:04), оценка: 3 от 6

    „Следите остават“ и „Произшествие на тихата улица“ . Една разходка в нашето детство и детството на нашите бащи и дядовци. После обиколка из свободен свят. Малко посредствена история и език. Не знам дали е реален случай в Лом, но е плоскичко. Става за запушване на събота и неделя. Нищо потресаващо. Като цяло Емил Андреев е доста прехвален за мен. „Стъклената река“ също не е нещо за запомняне. Средна работа.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.