Павел Вежинов
Синият залез (38)

13

Сутринта обаче изгледът му беше значително по-добър, макар да усещаше в сърцето си все същата заплаха, надвиснала като тъмна сянка не само над сегашния, но и над бъдещия му живот; беше безименна заплаха, страшна — идваше от неизвестността, отиваше към неизвестност — тежко и неизмиваемо петно в живота му. Все пак трябваше да се живее. Той дори изглади омачкания си панталон и трудът сякаш малко го освежи. Мисълта му беше заета с Тони. Намери прибора за писане и седна замислен край масата; съвсем не беше лесно да го уведоми за смъртта на жена му. Най-после той написа:

„Дияна почина от сърдечен удар при неизвестни и печални обстоятелства. Върни се, щом ти бъде възможно. Погребението ще се извърши днес следобед.

27 юли 193…“

След това затвори плика, написа на него пострестантния му адрес и взе малкото орехово преспапие, за да попие мастилото; неясно подозрение мина през ума му и той обърна преспапието — адресът почти се беше отпечатал на поливната хартия. Никаква друга следа от мастило нямаше върху чистата хартия. „Взел е горния лист“ — помисли той и неприятни тръпки минаха по тялото му. Човекът с чадъра наистина не пропускаше нищо. Той откъсна новия попивателен лист и го пъхна машинално в джоба си — поне той не трябваше да попада в ръцете му. Неясни и тежки предчувствия бяха началото на новия ден. Той мисли дълго и съсредоточено, след това стана и излезе от къщата. Какво не би дал в тоя миг да можеше да отиде при Дани и да й разкаже всичко.