Павел Вежинов
Синият залез (12)

3

Вечерта Бо слезе в салона при Дияна. Той знаеше, че е там, по звуците на старото пиано. Не можеше да се каже, че е спокоен. Сърцето — проклетото — сякаш бе изгубило всяко търпение в затвора на гърдите. И стълбите защо така издайнически скърцаха? Когато влезе в салона, стенният часовник отмери тихо една четвъртинка. Тихо! Тя не бе го чула! Не виждаше вече нищо освен красивия гръб в здрача и малките бели пръсти, които се разхождаха леко по клавишите. Той пристъпваше тихичко, той я наближаваше. Още миг! Ръцете обгърнаха леко раменете й, тя облегна главата си на гърдите му и затвори очи.

— Бо — казаха тихо устните. — Бо!

— Какво, Дияна!

Сам не можа да познае в тишината прегракналия си глас.

— Бо, никога вече не трябва да идваш при мене!

— Защо? — попита той и изведнъж усети като полъх някакво странно облекчение.

— Така! Защото аз го искам!

— Кажи направо, че не ме обичаш…

Той чу сподавена въздишка.

— Не това, Бо, не!

— Искам да зная!

— Не трябва да знаеш… Трябва само да ми изпълниш желанието… ако ме обичаш. Но ти не ме обичаш… Нали?

Той не можеше да вижда лицето й, нито очите, които никога не лъжеха.

— Кажи, миличък!

— Не, не те обичам — отговори той сухо.

Бо почувствува как раменете й в ръцете му изведнъж станаха чужди.

— Кажи — защо ме целуна?

— А ти защо позволи?

Бо усещаше, че дишането й ставаше тежко и някак спазматично. Да обърне лицето й към себе си, да види очите й! Но тя не позволи, раменете й сякаш се бяха вкаменили. Косата закри съвсем лицето й.

— Разбирам — каза младежът тихо. — Ти не можеш да отидеш против себе си.

Дияна трепна силно.

— Това не са твои думи!

— Не, не са! Но аз вече ги вярвам…

— Толкова по-добре… Пусни ме, Бо… Излез!

Бо веднага я пусна. Гласът му беше скръбен.

— Довиждане, малка Дияна!

— Довиждане, миличък…

Тя усети, че той бе направил движение да се върне, и възкликна уплашено:

— Не, не! Върви си! Излез!

Стъпките му се отдалечила към вратата. Когато тя се притвори, клавишите на пианото шумно издрънкаха, сякаш върху тях бе паднало нещо тежко.