Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (89)

Писмо LXXXVI

Маршалшата дьо… до маркиза дьо Мертьой

(Записка, приложена към предишното писмо)

 

„Боже мой! Какво чувам, скъпа маркизо? Възможно ли е това момче Преван да върши подобни безобразия! И то спрямо вас! На какво ли не е изложен човек! Не можем вече да бъдем сигурни дори у дома си! Такива случки наистина могат да ни накарат да не съжаляваме, че сме остарели. Никога няма да си простя, защото аз съм донякъде виновна да приемете в дома си подобно чудовище. Ако това, което ми разказаха, е истина, давам ви дума, кракът му вече няма да стъпи у дома. Така трябва да постъпят с него всички честни хора, ако искат да се държат както подобава.

Казаха ми, че не се чувствувате добре, безпокоя се за здравето ви. Моля ви, много мило ще бъде да ми изпратите вест, или ако не можете да пишете, нека да дойде някоя от камериерките ви. Моля само за една дума, за да се успокоя! Изтичах тази сутрин до вас, без да съм си направила баните, които лекарят ми не позволява да се прекъсват, а следобед трябва да отида във Версай все по работите на моя племенник.

Довиждане, скъпа госпожо, вярвайте в моето искрено и вечно приятелство.

Париж, 25 септември 17…“