Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (21)

Писмо XIX

Сесил Воланж до кавалера Дансьони

 

„Господине, вие бяхте тъй тъжен вчера, че много ми домъчня, не се сдържах и ви обещах да отговоря на писмото ви. Днес не по-малко от преди чувствувам, че не бива да го правя; но понеже обещах, ще сдържа думата си и това ще ви докаже още веднъж приятелските ми чувства към вас. Сега ги знаете и надявам се, няма вече да ме молите да ви пиша. Надявам се също, че няма да кажете на никого за писмото ми, защото сигурно ще ме упрекнат за него и това ще ми създаде много грижи. Надявам се най-вече, че вие няма да си съставите лошо мнение за мен — това би ме огорчило повече от всичко друго. Мога да ви уверя, че не бих проявила подобна любезност към никого другиго, освен към вас. Много ми се иска да ми отговорите със същата любезност и да не се натъжавате вече; това ми разваля удоволствието да ви срещам. Виждате, господине, че ви говоря съвсем искрено. Най-голямото ми желание е нашето приятелство да бъде вечно; но моля ви, не ми пишете вече.

Имам честта…

Сесил Воланж

20 август 17…“