Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (154)

Писмо CLI

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Маркизо, вие явно ме мислите съвсем загубен, щом си въобразявате, че е възможно да приема за невероятна случайност усамотението ви с Дансьони, когото заварих тази вечер у вас! Разбира се, вие сте опитна, лицето ви запази спокойното си и невъзмутимо изражение и с нито една дума не се издадохте, както се случва понякога при вълнение или разкаяние. Готов съм дори да призная, че вашите кротки погледи бяха чудесни и бих могъл да ги приема така, както на вас би ви се искало, без да ви заподозра и без да се усъмня нито за миг, че досадното присъствие на трето лице много ви тежи. Но за да не разпилявате напразно такива големи дарби, за да пожънете мечтания успех, за да направите желаното впечатление, би трябвало преди всичко да обучите по-грижливо вашия неопитен любовник.

Щом сте започнали да се занимавате с възпитателна дейност, научете поне учениците си да не се червят и да не се объркват при най-малката шега; да не отричат така буйно, когато става дума за една жена, онова, от което едва-едва се защищават, ако става дума за други жени. Научете ги също да изслушват похвалите на любовницата си, без да се смятат задължени да й изказват благодарност; а ако им позволите да ви гледат пред другите, нека се научат да прикриват в погледа си лесното за отгатване признание, че ви притежават, което те несръчно смесват с любовта. Едва тогава бихте могли да ги покажете на публични занимания, без това да злепоставя тяхната умна учителка. Аз пък, щастлив да направя нещо за вашата известност, обещавам да разглася програмата на този нов колеж.

Но, признавам си, много съм учуден, че сте решили да се отнасяте към мен като към ученик! О, бих отмъстил на часа на всяка друга жена! И то с какво удоволствие! То далеч би надминало това, от което тя би си въобразила, че ме лишава! Да, единствено за вас съм в състояние да приема примирението пред отмъщението и не си въобразявайте, че можете да ме залъжете със съмнения и колебания; аз зная всичко!

Вие сте в Париж от четири дни и всеки ден сте се виждали с Дансьони; приемали сте единствено него. Дори и днес вратата ви беше още затворена за всички; и портиерът ви не ме пусна при вас, защото вие сте му наредили така. А пък ми казвахте да не се съмнявам, че пръв ще бъда уведомен за вашето пристигане, датата, на което още не сте можели да определите, макар да ми писахте в навечерието на заминаването си. Ще отричате ли всичко това, или ще се опитате да се извините? Излишно е и аз все пак още се сдържам! Признавам, властта е ваша; но съветвам ви, след като се уверихте в това, не злоупотребявайте повече. Познаваме се добре, маркизо, повече приказки, смятам, не са нужни.

Казахте, че утре няма да бъдете в къщи. Не споря, ако действително имате работа; но уверявам ви, аз ще го узная! Във всички случаи обаче вечерта ще се приберете и една нощ едва ли ще ни стигне, за да сключим примирие! У вас ли или «там» ще извършим нашите многобройни взаимни изкупителни обреди? И да приключим веднъж завинаги с Дансьони. Нали сте лудетина, бяхте си напъхали в главата мисълта за него; мога да не ви ревнувам за такава смахната прищявка, но разберете ме добре, отсега нататък това, което беше само хрумване, ще се превърне вече в явно предпочитание. Не съм създаден, смятам, за подобно унижение и никак не го очаквам от вас.

Пък и, надявам се, това едва ли ще бъде кой знае каква жертва за вас. Но дори и да е, струва ми се, аз ви дадох блестящ пример как трябва да се постъпва! В този момент една чувствителна и красива жена, която живееше само за мен, може би умира от любов и отчаяние; тя безспорно струва повече от един ученик, който може и да не е лишен от хубост и ум, но още няма нито опит, нито издръжливост.

Прощавайте, маркизо, не ви казвам нищо за чувствата си към вас. В този момент е по-добре да не се взирам в сърдечните си тайни. Чакам отговора ви. Размислете, преди да ми пишете, размислете, че колкото по-лесно ме накарате да забравя нанесената от вас обида, толкова по-дълбоки и неизгладими следи ще остави тя в сърцето ми при отказ или най-малка отсрочка от ваша страна.

Париж, 3 декември 17…“