Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (63)

Писмо LX

Кавалерът Дансьони до виконт дьо Валмон

(Прибавено към предишното писмо)

 

„Ах, господине, аз съм отчаян, загубих всичко! Не се решавам да доверя на хартията тайната на моите терзания, но имам нужда да ги излея в сърцето на истински и верен приятел! В колко часа бих могъл да ви видя и да чуя от вас утешение и съвет? Бях толкова щастлив в деня, когато ви открих сърцето си! А сега, каква разлика! Всичко се измени за мен! Това, което трябва да изстрадам, не може да се сравни и с най-малката част от мъките ми; тревогата ми за едно скъпо създание — ето кое не мога да понеса. По-щастлив от мен, вие бихте могли да я видите и аз очаквам, че като приятел няма да ми откажете тази услуга. Но трябва да ви говоря и да ви обясня какво да направите. Вие ще, ме съжалите, ще ми помогнете, само във вас ми е надеждата. Вие сте чувствителен, знаете какво е любов, вие сте единственият човек, на когото мога да се доверя. Не ми отказвайте помощта си!

Прощавайте, господине, единственото успокоение в мъката ми е мисълта, че ми остава приятел като вас. Известете ми, моля ви се, в колко часа бих могъл да ви видя. Ако не ви е възможно тази сутрин, бих искал да се видим рано следобед.

8 септември 17…“