Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (19)

Писмо XVII

Кавалерът Дансьони до Сесил Воланж

 

„Преди да се отдам, госпожице, не знам как да го нарека — на удоволствието или необходимостта да ви пиша, започвам с молба към вас да ме изслушате. Съзнавам, че ми е нужно снизхождение, за да се осмеля да ви изразя чувствата си; ако желаех само да ги оправдая, то не би ми било необходимо. Какво да направя, за да ви покажа вашето дело? И какво още мога да ви кажа, което моите погледи, смущението ми, държането ми и дори мълчанието ми не са ви казали преди мен? И защо ще ми се сърдите за чувство, което вие сте запалили в сърцето ми? Вдъхнато от вас, то несъмнено е достойно да ви бъде разкрито. И макар и пламтящо като душата ми, то е чисто като вашата душа. Престъпление ли ще бъде, ако някой е оценил чаровното ви лице, прелестните ви дарби, пленителното ви изящество и тази трогателна невинност, която прави още по-несравнимо ценни вашите и без това неоценими качества? Не, разбира се. Но понякога, без да сме виновни, можем да бъдем нещастни; такава участ ме очаква, ако вие откажете да приемете благосклонно моето благоговение. Сърцето ми за пръв път прави такова признание. Без вас може би нямаше да бъда щастлив, но щях да бъда спокоен. Видях ви; нямам вече покой, не съм уверен в щастието. Моята тъга ви учудва, питате ме каква е причината; от време на време тя като че ли ви огорчава. Ах, кажете само една дума и моето блаженство ще бъде ваша творба! Но преди да я изречете, помислете, че тази дума също така може да бъде моето нещастие. И тъй, станете съдия на съдбата ми! От вас зависи да бъда вечно щастлив или нещастен. Има ли по-скъпи ръце, на които да поверя толкова важно дело?

Ще свърша с това, с което започнах — бъдете снизходителна. Помолих ви да ме изслушате; ще се осмеля дори още повече — благоволете да ми отговорите. Да ми откажете, ще означава за мен, че съм ви оскърбил, а сърцето ми е свидетел, че уважението ми към вас е равно на любовта ми.

П. П. Бихте могли да ми отговорите, като използувате начина, по който ви напращам това писмо. Струва ми се, че е сигурен и удобен.

18 август 17…“