Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (69)

Писмо LXVI

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Ще видите, моя прелестна приятелко, като прочетете двете писма, които прилагам, дали съм се справил добре с работата. Макар и двете да са с днешна дата, те са писани вчера у дома, пред очите ми: писмото на малката съдържа всичко, което бихме желали. Можем само да сведем глави почтително пред дълбочината на вашите прозрения, ако съдим по постигнатия успех. Дансьони просто гори от любов; сигурно още при първия случай няма да има в какво да го упреквате. Ако неговата прелестна глупачка бъде послушна, всичко ще приключи скоро след пристигането й на село; зареден съм с безкрайно много средства за това. Благодарение на вашите грижи ето че вече съм «приятел на Дансьони», на него му остава само да стане «принц»^[1].

Никак не е узрял още този Дансьони! Представяте ли си, не можах да го накарам да обещае на майката да се откаже от любовта си. Като че ли е кой знае колко трудно да обещаем, след като сме сигурни, че няма да сдържим обещанието си! «Това би било лъжа» — повтаряше ми той безспир. Много поучителна честност особено когато смяташ да съблазниш дъщерята? Ето такива са хората! Всички са еднакво мръсни в намеренията си и наричат честност слабостта за тяхното осъществяване.

Ваша работа е да не допуснете госпожа дьо Воланж да се разтревожи от леките нападки, които нашият млад човек си е позволил в писмото; предпазете ни от манастира; постарайте се също така тя да престане да иска писмата на малката. Той няма да й ги даде, защото не иска, а и аз съм на неговото мнение. Тук любовта и разумът са в пълно съгласие. Четох всичките писма. Умрях от скука. Но могат да станат полезни, сега ще ви обясня как.

Въпреки нашата предпазливост все може да стане някоя беля; например бракът да не се състои, нали така, и да пропаднат всичките ни планове за Жеркур! Но тъй като и аз имам да си отмъщавам на майката, запазвам си правото в такъв случай да опозоря дъщерята. Ако използувам добре тези писма и дори си послужа с част от тях, малката Воланж ще направи първата стъпка и ще се хвърли презглава в трапа. Някои от писмата биха могли да изложат и майката, че е проявила непростима небрежност. Предвиждам, че прекалено съвестният Дансьони първо ще се разбунтува, но понеже ще бъде лично засегнат, надявам се да се справим. Хиляди вероятности против една, че нещата няма да се развият така, но все пак трябва всичко да предвидим.

Прощавайте, моя прелестна приятелко. Бъдете така любезна да отидете на вечеря утре у маршалшата; не можах да откажа.

Смятам, че не е необходимо да ви препоръчвам да пазите тайна от госпожа дьо Воланж за моя план да замина на село; тогава тя веднага ще реши да остане в града. А щом отиде дотам, няма да си тръгне още на другия ден; да ни остави на разположение само една седмица, аз отговарям за всичко.

9 септември 17…“