Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо CXLII

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Честна дума, моя прелестна приятелко, не зная вече дали лошо съм чел, или лошо съм разбрал вашето писмо, разказаната в него история и приложения «епистоларен образец». Мога да ви кажа, че само той ми се стори оригинален и способен да направи впечатление, затова направо го преписах и го изпратих на божествената президентша. Не загубих нито минутка — нежното послание замина още снощи. Предпочетох да постъпя така, първо, защото бях обещал да й пиша вчера и, второ, защото си казах, че цялата нощ едва ли ще й стигне да се вглъбява и да обмисля «това голямо събитие» — рискувам втори път да ме упрекнете за израза.

Надявах се да ви изпратя тази сутрин отговора на моята любима, но вече е горе-долу обед, а аз още нищо не съм получил. Ще почакам до пет часа и ако дотогава нямам известие, ще отида лично да го получа, защото само първата стъпка е трудна, особено когато проявяваме внимание.

А сега, както се досещате, бързам да науча края на историята на този ваш познат, толкова страшно заподозрян, че не е способен, ако се наложи, да пожертвува една жена. Не се ли е поправил той? И не му ли е простила неговата великодушна приятелка?

Това не ми пречи да очаквам вашия ултиматум, както дипломатично се изразявате вие! Любопитен съм да узная дали и в тази моя постъпка ще откриете любов! Ах, разбира се, в нея има любов, и то голяма! Но към кого? Да не се задълбочаваме, оставям се на вашето благоволение.

Довиждане, моя прелестна приятелко, ще затворя писмото си към два часа с надеждата да прибавя очаквания отговор.

Два часът следобед.

Все още нищо. Часът напредва, нямам време да добавя нито дума. Нима този път пак ще ми откажете най-нежните любовни целувки?

Париж, 27 ноември 17…“