Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (84)

Писмо LXXXI

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Колко жалки ми се виждат вашите страхове! Как ми доказват моето превъзходство над вас! А на това отгоре искате да ме напътствувате, да ме учите! Ах, бедни мой Валмон, колко далеч сте все още от мен! Не, дори цялата горделивост на вашия пол не е достатъчна, за да запълни разделящата ни бездна. Понеже вие не бихте могли да изпълните плановете ми, смятате ги за неосъществими! Надменно и слабо същество, нима ти подобава да преценяваш моите средства и да съдиш за моите възможности! Наистина, виконте, съветите ви ме дразнят, не мога да го скрия от вас.

За да прикриете невероятната си глупост пред вашата президентша, вие ми представяте като победа смущението на тази свенлива любеща жена — приемам го; получили сте за това един-единствен поглед — усмихвам се и ви прощавам. Съзнавайки неволно колко жалко е поведението ви, разчитате да отвлечете вниманието ми, като ми се хвалите с върховната си грижа да сближите две деца, които горят от желание да се видят, между нас казано, подтикнати от мен — и с това съм готова да се съглася. Най-сетне, позовавайки се на тези блестящи действия, вие с наставнически тон ми заявявате, че е «по-добре да използувам времето си за действия, отколкото за приказки» — вашата суета не ми вреди и аз я прощавам. Но да си въобразите, че имам нужда от вашето благоразумие, за да ме върнете в пътя, и вслушвайки се във вашия съвет, да пожертвувам едно удоволствие, една прищявка, наистина, виконте, вие сякаш много се възгордяхте от доверието, което благоволявам да ви гласувам!

Нима сте извършили нещо, в което да не съм ви надминала хиляди пъти? Вие съблазнихте и дори погубихте много жени, но с какви мъчнотии сте се сблъскали, за да ги победите? Какви пречки сте преодолели? В какво се състои лично вашата заслуга? Красиво лице — чиста игра на случайността; изящни маниери, почти винаги придобити с опита; безспорен ум, който в случай на нужда се допълва с празнодумство; похвална дързост, дължаща се може би единствено на леко постигнатите първи успехи — ако не се лъжа, ето всичките ви оръжия, защото едва ли ще се съгласите да приема за голямо изкуство известността, придобита чрез шумни скандали.

Да не говорим за моята предвидливост и хитрост, но нима има жена, която да не ви надминава в тях? Ха, та дори вашата президентша ви води за носа.

Повярвайте ми, виконте, рядко се придобиват качества, от които сме лишени. Борейки се без риск, вие ще действувате без предпазливост. За вас, мъжете, пораженията са просто липса на успех. В тази неравна игра щастие за нас е да не загубим, а нещастие за вас — да не спечелите. И да бих ви признала дарби като нашите, ние пак ще ви превъзхождаме дори само поради необходимостта непрекъснато да ги проявяваме!

Да предположим, съгласна съм с това, че вие влагате толкова ловкост да се доберете до победата, колкото и ние — за да се защитим или да отстъпим, но признайте поне, че след успеха ловкостта става излишна. Цял погълнат изключително от новото си увлечение, вие му се отдавате без страх, без задръжка, но за вас няма значение колко ще продължи.

И наистина вие единствен можете по ваш избор да затегнете или да скъсате тези, казано на езика на любовта, дадени и получени връзки. А ние трябва на това отгоре да бъдем щастливи, ако в своето лекомислие, предпочитайки тайната пред разгласата, се задоволите да ни подхвърлите на унизителна забрава и не превърнете кумира от вчера в жертва от днес.

А на какви рискове се излага нещастната жена ако първа усети тежестта на веригите си, ако се опита да се освободи от тях или дори само се осмели да ги повдигне? Тръпнейки, тя се мъчи да отдалечи от себе си мъжа, когото сърцето й бурно отблъсва. И ако той упорито пожелае да остане, тя му дава от страх това, което би трябвало да му подари от любов.

«Сърце отказва, но прегръдка още дава.»

Стреми се е благоразумие и ловкост да развърже връзките, които вие направо бихте разкъсали. Тя е в ръцете на своя неприятел и е безпомощна, ако той не е великодушен, а как би могла да се надява на неговото великодушие, след като може понякога да го похвалят, че го проявява, но никога не го укоряват, ако то му липсва.

Разбира се, вие няма да отречете тези толкова очевидни истини, станали вече банални. И не би трябвало, след като сте ме наблюдавали как, възползувайки се от някои обстоятелства и преценки, съм превръщала тези страшни мъже в играчка на прищевките и приумиците си, отнемайки на едни волята, а на други — възможността да ме злепоставят, след като съм съумяла, ръководена от променливите си желания, да ги привлека един след друг в моята свита или да отхвърля далеч от себе си:

«Тези властелини, станали мои роби;»^[1]

И въпреки честите промени да запазя чисто доброто си име — не би ли трябвало, питам ви, да заключите, че родена да отмъщавам за своя пол и да мъча вашия, аз съм успяла да измисля средства, неизвестни до преди мен?

Ах, запазете съветите и страховете си за жените, които наричат безумието «чувство» и чието въображение е толкова развихрено, че започваме да се чудим дали природата не е вложила чувствата в главите им, с които те никога не са размишлявали, та непрекъснато смесват любовта с любовника; които в безумната си заблуда смятат, че единственият съхранител на насладата е този, от когото те са я търсили, и като суеверни дивачки даряват жреца с уважението и вярата, достойни само за божеството.

Страхувайте се също и за онези, които, по-тщеславни, отколкото благоразумни, не съумяват, ако е необходимо, да се примирят, че са ги изоставили.

Но особено се бойте от дейните в своето безделие жени, които вие наричате «чувствителни» и които любовта завладява лесно и с цялата си сила; на които им е необходимо да се занимават с любов дори когато не й се наслаждават, и се отдават без задръжки на кипящите си мисли, съчинявайки под тяхно въздействие своите нежни, но пагубни писма, без да се страхуват да доверят тези доказателства за своята слабост на онзи, който я причинява. Те са непредпазливи и не могат да видят в настоящия любовник бъдещия враг.

Но какво общо имам аз с тези лекомислени жени? Кога сте ме виждали да се отклонявам от набелязаните правила и да изменям на принципите си? Казвам това не просто така, а защото моите принципи не са като принципите на другите жени — възприети случайно, прилагани необмислено, следвани по навик, а са плод на моите дълбоки размишления; аз лично съм ги създала и мога да кажа, че те са моя творба.

Въведена в обществото още като девойка, аз бях обречена на мълчаливо бездействие и съумях да се възползувам от това, за да наблюдавам и да размишлявам. Мислеха ме лекомислена или разсеяна и аз наистина почти не чувах речите, които ми държаха в надпревара, но старателно се вслушвах в онова, което се мъчеха да скрият от мен.

Това плодотворно любопитство не само ми помогна да опозная живота, но ме научи да се преструвам. Принудена често да прикривам от заобикалящите ме какво привлича вниманието ми, аз се стремях да не издавам нищо с поглед; оттогава се научих да гледам уж разсеяно, за което толкова често сте ме хвалили. Окуражена от първия успех, опитах се по същия начин да контролирам поражението си. Когато ми беше тежко, мъчех се да изглеждам спокойна и дори радостна. Стигнах дотам, че започнах да си причинявам сама болка, за да се науча да си придавам израз на удоволствие. Също така грижливо и с голям труд усвоявах изкуството да прикривам неочакваната радост. Така успях да овладея напълно лицето си, на което вие неведнъж сте се учудвали.

Бях още много млада и почти безкористна, но моите мисли ми принадлежаха и аз негодувах, че някой би могъл да ми ги ограби и да злоупотреби с тях въпреки волята ми. Въоръжена с тези първи оръжия, започнах да си служа с тях. Недоволна, че няма какво повече да разгадавам, забавлявах се да се показвам в различни роли; уверена в движенията си, следях внимателно думите си. Направлявах и едните, и другите според обстоятелствата или само от прищявка! От този момент моят начин на мислене стана само мой, а пред хората показвах единствено онова, което ми беше изгодно.

Тази работа над мен ме накара да съсредоточа вниманието си върху изражението на лицата и особеността на физиономиите; така придобих проницателния си поглед, на който жизненият опит все пак ме научи да не се доверявам напълно, но който, общо взето, рядко ме лъже.

Нямах още петнадесет години, а вече притежавах дарбите, на които по-голямата част от нашите политици дължат славата си, макар да бях в началото на науката, която исках да овладея.

Разбирате добре, че подобно на другите момичета и аз се мъчех да открия всичко за любовта и за нейните наслади; но тъй като никога не бях ходила в манастир, нямах истинска приятелка и наблюдавана от бдителна майка, имах само смътни представи, които сама не можех да определя. Дори природата, от която още оттогава, разбира се, мога само да се похваля, не ми даваше никакво напътствие. Сякаш безмълвно усъвършенствуваше своята творба. Единствено главата ми пламтеше; аз не исках да се наслаждавам, а да зная. Желанието да се просветя ми подсказа средствата.

Почувствувах, че единственият мъж, с когото мога да поговоря по този въпрос, без да се изложа, беше моят духовник. Веднага взех решение. Преодолях лекия си свян и хвалейки се с прегрешение, което не бях извършила, аз се обвиних, че съм направила «всичко, което правят жените». Точно така се изразих. Но говорех, без да знам какво означават думите ми. Не останах с измамени надежди, но и не бях напълно задоволена. От страх да не се издам, не се доизясних. Но добрият свещеник представи греха ми толкова голям, че заключих — насладата сигурно е още по-голяма, и желанието да я опозная, беше заменено от жаждата да я вкуся.

Не знам къде би могло да ме отведе това желание, тогава бях съвсем неопитна й още първото прегрешение би могло да ме погуби. За мое щастие майка ми съобщи няколко дни по-късно, че ще ме омъжи. Увереността, че скоро ще узная всичко, охлади любопитството ми и аз се озовах девствена в обятията на господин дьо Мертьой.

Чаках уверено мига, който трябваше да ме просвети, и ми се наложи да се позабавя, преди да изобразя смущение и страх. Прословутата първа нощ, която обикновено си представяме ужасна и сладостна, за мене беше само случай да добия опит; болка и наслаждение — наблюдавах всичко внимателно и в тези разнообразни усещания видях само факти, които трябваше да възприема и да обмисля.

Скоро това занимание започна да ми харесва. Но вярна на принципите си и чувствувайки може би инстинктивно, че не бива да се доверявам на никого и най-малко на мъжа си, реших колкото и да съм чувствена, да се показвам безстрастна пред него. Тази привидна студенина стана впоследствие непоклатима основа на неговото сляпо доверие. След ново размишление добавих към това и естествената за моята възраст закачливост и той ме смяташе най-вече за дете точно в моментите, когато най-дръзко го разигравах.

Трябва да призная, че отначало бях увлечена от светската вихрушка и се отдадох изцяло на тези суетни забавления. Но когато след няколко месеца господин дьо Мертьой ме отведе в своето тъжно имение, страхът от скуката ми възвърна отново желанието да изучавам. Обкръжаваха ме хора с по-ниско обществено положение, така че бях вън от всяко подозрение; възползувах се, за да разширя полето на своите опити. Именно там се убедих, че любовта, която ми възхваляват като извор на наслаждения, е всъщност само предлог за тях.

Болестта на господин дьо Мертьой прекъсна тези приятни занимания; трябваше да го придружа до града, за да отиде на лекар. Той умря, както знаете, скоро след това. И макар всъщност да нямах причини да се оплаквам от него, горещо оцених свободата, която ми даваше моето вдовство, и си обещах добре да се възползувам от него.

Майка ми мислеше, че ще отида в манастир или ще се върна да живея с нея. Отказах се и от едното, и от другото и заради благоприличието се върнах в същото село, където имах да направя още някои наблюдения.

Подкрепих ги и с някои четива, далеч не такива, каквито предполагате. Изучавах нашите нрави от романите, а възгледите ни — от философията. Проверих изискванията и на най-строгите моралисти и така установих какво може да се прави, какво трябва да се мисли и как трябва да изглежда всичко. След като изучих тези три мъдрости, разбрах, че само третата е донякъде мъчно приложима; надявах се да преодолея трудностите и се заех да обмисля средствата.

Започвах да се отегчавам от селските удоволствия, твърде еднообразни за пламтящото ми въображение. Необходимо ми беше да кокетнича, което ме помири с любовта; не, за да я чувствувам истински, а за да я вдъхвам и да се преструвам, че я изпитвам. Напразно ме уверяваха, пък и аз бях чела, че в това чувство няма преструвки; ясно ми беше, че е достатъчно към ума на писателя да се добави талантът на актьора. Започнах да се упражнявам в тези две изкуства, и то не без успех; но вместо да копнея за безсъдържателните ръкопляскания в театъра, аз реших да ги използувам за личното си щастие — което толкова други жертвуват заради тщеславието.

Една година измина в тези разнообразни занимания. Траурът ми свърши. Можех да се явя отново сред обществото. И аз се върнах в Париж с големи планове.

Не се бях подготвила обаче за първото препятствие.

Дългата самота и строгото уединение ме бяха покрили с лака на непристъпността, която смущаваше най-любвеобилните поклонници. Те стояха настрана, като ме оставяха сред скучната тълпа на всевъзможни кандидати за ръката ми. Бедата не беше в това да им откажа, но повечето от тези откази не се нравеха на семейството ми и аз губех в домашни разправии времето, което си бях обещала да прекарам толкова приятно. Бях принудена, за да привлека едните и да отстраня другите, открито да се покажа малко лекомислена и да се погрижа да опетня доброто си име, вместо, както смятах, да го запазя. Уверявам ви, справих се много лесно. Но тъй като не бях погълната от никаква страст, правех само необходимото и отмервах предпазливо дозите на лекомислието си.

Щом достигнах желаната цел, аз се върнах по стъпките си и дори направих честта на някои дами, които, загубили възможностите си да очароват, се хвърлят в добродетелни поуки, да си припишат заслугата за осъзнаването ми. С този изкусен ход направих много по-голям удар, отколкото очаквах. Признателните дуени^[2] станаха мои защитници и сляпата им загриженост за това, което те наричаха свое дело, достигна връхната си точка, при най-малката забележка по мой адрес цялата тая набожна компания вдигаше шум до Бога, че това е злословие и клевета. Същият ход ми осигури одобрението на жените, на най-ухажваните дами, които убедени, че съм се отказала да следвам техния път, ме избираха за обект на похвалите си винаги когато искаха да докажат, че никак не обичат да злословят.

Между другото предишното ми държане ми върна поклонниците и за да не загубя нито тях, нито моите неверни покровителки, аз започнах да се показвам чувствителна, но мъчно задоволима жена, на която крайната душевна изтънченост дава оръжие срещу любовта.

Тогава започнах да разгръщам върху голямата сцена дарбите, които сама бях развила. Погрижих се първо да се прославя като непобедима. За да постигна целта си, правех се, че приемам ухажванията само на мъжете, които всъщност никак не ми харесваха. Използувах ги чудесно, за да демонстрирам успешна съпротива, докато в същото време без никакви опасения се отдавах на предпочетения любовник. На него не му позволявах, проявявайки уж свенливост, да ме ухажва пред обществото, така че всички забелязваха само неуспелите поклонници.

Известно ви е колко бързо си избирам любовниците, защото от наблюдения знам, че почти винаги предварителните ухажвания издават тайната на жените. Каквото и да правим, тонът преди и след успеха не е един и същ. Тази разлика не убягва никога от внимателния наблюдател, затова сметнах за по-малко опасно да сгреша в избора, отколкото да се оставя да проникнат в мислите ми. По този начин печеля, тъй като избягвам правдоподобните предположения, по които единствено ни съдят.

Всичките тези предпазни мерки, както и нежеланието ми да пиша писма и да давам доказателства за поражението си могат да изглеждат прекалени, аз обаче никога не съм ги смятала достатъчни. Вгледах се в сърцето си, изучих сърцата на другите. Видях, че всеки човек крие тайна, която не би желал да бъде разкрита — тази истина е била известна много по-добре в древността, отколкото днес, и историята на Самсон е най-съвършен образец за това. Нова Далила, и аз като нея винаги съм използувала властта си да узная тази важна тайна. Охо, на колко наши съвременни самсоновци съм изрязала с ножица косите! От тях вече не се страхувам. И тях единствено си позволявам да унизя понякога. С другите съм по-гъвкава — изкуството да ги правя неверни, за да не се покажа самата аз непостоянна, престореното приятелство, привидното доверие, някоя и друга великодушна постъпка, ласкателната мисъл, която всеки съхранява в сърцето си, че той е бил единственият ми любовник, ето как съм си осигурявала тяхното мълчание. А когато тези средства са ми липсвали, аз съм съумявала, предвиждайки разрива, да задуша предварително с подигравка или клевета доверието, до което биха могли да се доберат тези опасни мъже.

Вие виждате как непрекъснато правя това, за което ви говоря, и все още се съмнявате в моето благоразумие! Е, добре, спомнете си времето, когато вие започнахте да ме ухажвате! Ничие внимание не ме е ласкало толкова; бях ви пожелала още преди да ви видя. Съблазняваше ме славата ви и ми се струваше, че само вие липсвате, за да допълните моята; изгарях от желание да си премерим силите. Вие единствен от всички мои увлечения за миг придобихте власт над мен. Но ако бяхте пожелали да ме погубите, с какви средства щяхте да си послужите? Празни приказки, неоставящи никаква следа, които точно поради лошата ви репутация биха предизвикали подозрение и низ от неправдоподобни факти, чийто правдив разказ би изглеждал като лошо изтъкан роман.

Наистина от това време аз свикнах да ви поверявам всичките си тайни, но вие знаете какви интереси ни свързват и дали от двама ни аз бих могла да бъда обвинена в непредпазливост.

Тъй като започнах да ви давам отчет за всичко, искам да бъда точна. Чувам как ми казвате, че съм в ръцете на камериерката си. Наистина, дори тя да не е посветела в тайната на чувствата ми, знае много добре постъпките ми. Когато на времето ми споменахте за това, аз само ви отговорих, че съм сигурна в нея. Тогава този отговор беше достатъчен и вие се успокоихте — доказателството е, че от този миг й доверявахте свои собствени, и то много опасни тайни. Но сега, когато ми се цупите за Преван и главата ви нещо се е размътила, мисля, че няма да повярвате на думата ми. Ето защо трябва да ви обясня как стоят нещата.

Преди всичко девойката е моя млечна сестра и тази връзка, която не е нищо за нас, за хората като нея е от голямо значение. Освен това аз зная нейната тайна и дори нещо повече. Жертва на безумно любовно увлечение, тя щеше да бъде погубена, ако аз не я бях спасила. Родителите й, разярени, с накърнена чест, искаха направо да я затворят. Те се обърнаха към мен. За миг съобразих как добре мога да се възползувам от гнева им. Аз й помогнах, издействувах заповед за задържане и я получих. След това проявих милосърдие, склоних родителите й да се смилят и използувайки влиянието си пред стария министър, убедих всички да дадат на мен тази заповед, като обещах да я оставя без последствие или да я приведа в изпълнение, съобразявайки се с бъдещото държане на девойката. Тя знае, че съдбата й е в мои ръце и дори — макар това да е невъзможно — тези силни средства да не я възпрат, ако, разбира се, разглася поведението и наложеното й наказание, кой би повярвал на приказките й?

Към тези предпазни мерки, които смятам за основни, се прибавят и хиляди други според мястото или случая, подсказани ми, ако се наложи, от разума или навика. Да ви излагам подробностите, е излишно, но да ги използувам, е важно и ако много ви се иска да ги узнаете, не е трудно да ги откриете в поведението ми.

Но допускате ли, че след като съм си създала толкова грижи, няма да получа плодовете им; че след толкова тежки усилия да се издигна над другите жени ще се съглася да пълзя като тях по пътя си между непредпазливостта и срамежливостта и най-вече, че бих могла толкова да се уплаша от един мъж, та да се спасявам с бягство! Не, виконте, никога! Победа или гибел! Колкото до Преван, аз го желая и ще го имам! Той иска да каже същото за мен, но няма да може. Ето ви с две думи нашия роман. Довиждане…

20 септември 17…“