Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (50)

Писмо XLVII

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„И днес няма да ви видя, моя прелестна приятелко, сега ще разберете причините, моля ви да ги приемете със снизхождение.

Вместо да се върна направо в Париж, спрях се при графиня дьо… чийто замък се намира почти на пътя ми и която помолих да ме покани на обед. Пристигнах в Париж към седем часа вечерта и отидох в Операта, където се надявах, че ще бъдете и вие.

След завършване на представлението останах да се видя с приятелите си във фоайето; там срещнах и моята стара познайница Емили, заобиколена от многобройна свита жени и мъже, на които тази вечер тя даваше вечеря в П. Щом се появих сред компанията, всички ме поканиха с радостни викове да отида с тях. Един дребен, пълен човек също ме покани на развален френски с холандски акцент — разбрах, че той е героят на празненството. Приех.

По пътя научих, че къщата, в която отиваме, била обещаната награда за любезността на Емили към тази смешна личност и вечерята била нещо като сватбен пир. Дребното човече едва се сдържаше от радост в очакване на предстоящото щастие. Видя ми се толкова доволен, че ми се прииска да му наруша блаженството; така и направих.

Единствената ми мъчнотия беше как да убедя Емили, тъй като богатството на бургмистъра явно я беше направило много добросъвестна. Най-сетне след доста уговорки тя се предаде и се съгласи с плана ми — да налеем с вино тази бъчонка за бира и тъй да я извадим от строя за цялата нощ.

Поради преувеличената представа, която си бяхме съставили за възможностите на един холандски пияч, употребихме всички познати средства. Постигнахме такава сполука, че при десерта той едва имаше сили да държи чашата си, но услужливата Емили и аз продължавахме да го наливаме. Най-сетне той се смъкна под масата тъй пиян, че сякаш цяла седмица нямаше да му стигне да изтрезнее. Решихме да го върнем в Париж и понеже беше освободил колата си, аз го натоварих в моята, а сам останах на неговото място. Приех поздравленията на компанията, която скоро след това се оттегли и ме остави победител на бойното поле. Поради веселата случка, а може би и поради дългото въздържане Емили ми се стори тъй желана, че й обещах да остана с нея, докато холандецът възкръсне.

Тази моя любезност беше награда за любезността, с която тя се съгласи да ми послужи за писалище, за да съчиня едно писмо до моята прелестна светица; видя ми се забавно да й изпратя послание, писано в леглото, почти в обятията на една проститутка, което прекъсвах само за да й изневеря, описвайки й след това уж какво правя в момента. Емили, която прочете посланието, се смя като луда, надявам се, и вие ще се посмеете.

Тъй като писмото ми трябва да има печат от Париж, изпращам ви го отворено. Прочетете го, запечатайте го и го изпратете по пощата. Само да не му сложите собствения си печат или любовна емблема; достатъчна е някаква неясна фигурка. Прощавайте, моя прелестна приятелко.

П. П. Разпечатвам писмото си. Уговорих Емили да отидем до «Италиен»… Ще се възползувам от това време да дойда да ви видя. Ще бъда у вас най-късно в шест часа и ако искате, ще отидем заедно към седем у госпожа дьо Воланж. Неудобно е да отлагам поканата, която трябва да й предам от страна на госпожа дьо Розмонд. Освен това с удоволствие ще видя малката Воланж.

Прощавайте, най-прекрасна от всички дами. Така копнея да ви целуна, че кавалерът би могъл да ревнува.

30 август 17…“