Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (148)

Писмо CXLV

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Виконте, наистина ли напуснахте президентшата? Изпратили сте й писмото, което бях съчинила за нея? Вие сте очарователен, надминахте всичките ми очаквания. Признавам си чистосърдечно, тази победа ме ласкае повече от всички досегашни. Може би ще ви се стори, че оценявам твърде високо тази жена, на която по-рано не обръщах особено внимание. Нищо подобно. Аз удържах тази победа не над нея, а над вас — ето кое е забавно и наистина прекрасно.

Да, виконте, вие обичахте много госпожа дьо Турвел и дори още я обичате. Обичате я безумно, но понеже ми беше приятно да ви карам да се срамувате от тази любов, вие смело я пожертвувахте. Вие бихте пожертвували хиляди жени, за да не изтърпите една насмешка! Ето докъде води тщеславието! Има право Льосаж, като казва, че то е враг на щастието.

Добре щяхте да се наредите, ако само се бях пошегувала с вас! Но аз съм неспособна да лъжа и вие го знаете, и дори и мен да доведете до отчаяние и до манастир, готова съм да поема риска и да се отдам на моя победител.

И все пак предам ли се, това ще бъде слабост и нищо друго, защото, ако искам, бих могла да ви изиграя много номера и всъщност вие може би си ги заслужавате. Аз например се възхищавам, като гледам колко изкусно или глупаво ме настройвате да ви оставя да подновите връзките си с президентшата. Страшно удобно, нали? Запазвате си заслугата от раздялата и не губите радостите от насладата! И тъй като тази привидна жертва вече няма да ви струва нищо, вие ми и предлагате да ми я принесете още веднъж, когато поискам! Така вашата божествена светица ще се мисли както преди за единствената избраница на сърцето ви, а аз ще се гордея, че съм предпочетената съперница; ние и двете ще бъдем измамени, но вие ще бъдете доволен, всичко останало е без значение!

Жалко, че имате дарби да кроите планове, но не ви бива да ги осъществявате и с една необмислена постъпка сам сте поставили непреодолима пречка пред онова, което най-много сте желали да получите!

Представете си само! Искали сте да възстановите връзката си с нея, а сте й изпратили съчиненото от мен писмо! Изглежда, не сте ме дооценили! Ах, вярвайте ми, виконте, когато една жена нанася удар в сърцето на друга, тя рядко не улучва най-чувствителното място и раната е неизлечима. Нанасяйки удар на тази жена или по-скоро направлявайки вашите удари, аз нито за миг не съм забравяла, че тя е била моя съперница и дори да сте я предпочели за малко пред мен, все пак сте ме поставили по-долу от нея.

Ако съм се излъгала и не съм си отмъстила, готова съм да призная вината си. Затова съгласна съм да опитате всички средства и дори ви моля и ви обещавам да не се ядосвам на успехите ви, стига да ги постигнете. Толкова съм спокойна по този въпрос, че не желая повече да се занимавам с него. Да говорим за друго.

Например за здравето на малката Воланж. Когато се върна, ще ми разкажете подробностите, нали? Много бих искала да ги зная. А след това оставям на вас да решите дали да предадете девойката на любимия й, или да се опитате да станете още веднъж родоначалник на един нов клон от семейство Валмон под името Жеркур. Тази мисъл много ме забавляваше, оставям на вас правото на избор, но ви моля да не вземате окончателно решение, преди да сме разговаряли. Това ще стане скоро, тъй като в близките дни се връщам в Париж. Не мога да ви кажа точната дата, но не се съмнявайте, че вие пръв ще бъдете осведомен за моето завръщане.

Довиждане, виконте, въпреки споровете, закачките и упреците аз много ви обичам и се готвя да ви го докажа. Довиждане, приятелю.

Замъкът… 29 ноември 17…“