Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (118)

Писмо CXV

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Наистина, моя прелестна приятелко, просто удивително е — само да се отдалечиш, и преставаш да се разбираш с другия. Докато бях при вас, винаги сме изпитвали едни и същи чувства, по един и същи начин сме гледали на нещата; не ви виждам от три месеца и вече не сме на еднакво мнение по нито един въпрос. Кой от двама ни не е прав? Сигурно вие бихте отговорили без колебание, но тъй като аз съм по-разумен или по-учтив, не мога да се реша. Ще отговоря само на вашето писмо и ще продължа да ви съобщавам какво ми е поведението.

Преди всичко благодаря ви за съвета по повод слуховете, които се носят за мен; аз още не съм се обезпокоил и мога да кажа — сигурно скоро ще ги пресека. Бъдете спокойна, в обществото ще се появя по-известен от преди и много по-достоен за вас.

Надявам се да получа заслуженото и в историята с малката Воланж, към която вие се отнасяте с такова пренебрежение, като че ли не е нищо да отделиш за една вечер девойката от любимия й, да я използуваш, колкото ти е удобно, и съвършено лесно, без затруднения, сякаш е твоя собственост, да получаваш от нея онова, което не би се осмелил да поискаш дори от девойка, на която това е професия, и свръх всичко да не нарушиш с нищо нежната й любов; да не я направиш непостоянна и тя дори да остане вярна, тъй като аз действително не занимавам мислите й! И щом ми мине охотата, ще я върна в обятията на нейния любим, така да се каже, без тя да е забелязала нищо. Нима това е обикновено явление? И повярвайте ми, веднъж излязла от обятията ми, тя ще продължи да се развива, както съм я подготвил; мога дори да предскажа — стеснителната ученичка скоро ще се прояви така, че ще прави чест на учителя си.

Ако обаче някой предпочита героичния жанр, ще му покажа президентшата, този признат образец на всички добродетели, уважаван дори от най-големите безпътници! Жената, която никой не би и помислил да похити? Ще покажа, казвам, тази жена, забравила дълга и добродетелта си, жертвуваща доброто си име и двете години целомъдрен съпружески живот заради щастието да ми хареса, заради опиянението да ме обича, жената, която смята, че за всички тези жертви достатъчна награда е една-единствена дума, един поглед, който тя невинаги може да получи. Ще направя нещо повече, ще я изоставя и ако се яви мой приемник, това ще означава, че аз не познавам тази жена. Тя ще издържи пред необходимостта от утеха и пред навика за наслада и дори пред жаждата за отмъщение. С една дума, ще съществува само за мен и какъвто и да бъде нейният път — по-кратък или по-дълъг, освен мен никой няма да вдигне и да спусне бариерата. Веднъж достигнал до това тържество, ще кажа на моите съперници: «Вижте моето дело и потърсете друг такъв пример в нашия век!»

Ще ме попитате откъде идва тази самоувереност? Работата е там, че от една седмица аз проникнах в тайните на моята красавица; тя не ми ги открива, но аз ги похищавам. Две нейни писма до госпожа дьо Розмонд ми бяха напълно достатъчни, за да ме осведомят, другите ги чета просто от любопитство. За да успея, трябва само да я видя, а аз вече намерих начина. Скоро ще премина към действия.

Събудих любопитството ви, нали?… Но за да ви накажа, задето не вярвате в моята находчивост, няма да ви издам нищо. Наистина вие заслужавате да престана да ви се доверявам, поне в тази история; и ако не беше сладката награда, обещана от вас в случай на успех, нямаше въобще да ви заговоря за това. Виждате, че съм сърдит. И все пак, надявайки се да се поправите, готов съм да се огранича само с това леко наказание и отново да стана снизходителен, като забравя за миг моите велики планове, за да обсъдя с вас вашите.

Ето ви, значи, на село, досадно като чувствителността и тъжно като вечността! А горкият Белрош! Нима не се задоволявате с това, че го карате да пие водата на забравата, а превръщате и него самия в напитка! Как се чувствува той? Добре ли понася любовното пресищане? Дано само не се привърже още повече към вас от това; любопитен съм какво по-силно лекарство ще измислите тогава. Съжалявам ви наистина, че сте задължена да прилагате подобно лечение. Един-единствен път съм използувал любовта като лекарство. Наистина имах важна причина, защото ставаше дума за графиня дьо… Поне двадесет пъти, докато се намирах в обятията й, се изкушавах да кажа: «Госпожо, отказваш се от мястото, до което се домогвам, позволете ми да се откажа от това, което заемам сега.» Трябва да ви съобщя, че от всички жени, които съм притежавал, за нея; единствено ми е приятно да злословя.

Колкото до вашето ново хрумване, право да си кажа, намирам го рядко смешно! Наистина никога не бих се сетил кой е приемникът на Белрош. Как! Нима за Дансьони си давате толкова труд! Ех, моя скъпа приятелко, оставете го да обожава своята добродетелна Сесил и не се излагайте в тези детски игри. Нека учениците да получават възпитанието от гувернантките си или да си играят с пансионерките «на невинни игрички»! Защо ще се отегчавате с новак, който нито ще знае как да ви вземе, нито как да ви напусне и с когото ще трябва сама да правите всичко? Казвам ви го съвсем сериозно, не одобрявам този избор и дори да остане в тайна, той все пак ще ви унизи в моите очи и пред вашата собствена съвест.

Казвате, че сте започнали да се увличате по него! Сигурно се лъжете и, мисля дори, открих причината за вашата самоизмама. Дошло ви е до гуша от Белрош в дни, когато около вас е засуха и Париж не ви предлага друг избор, и вашето винаги пламенно въображение се е спряло върху първия обект, който ви се е мярнал. Размислете добре обаче, при връщането си ще можете да избирате между хиляда и ако още се опасявате от бездействието, в което рискувате да попаднете, като отхвърлите избрания, аз предлагам да ви развличам през свободното си време.

Докато вие се върнете, моите големи дела ще бъдат завършени по един или друг начин и сигурно нито малката Воланж, нито самата президентша ще могат да ме занимават толкова, че да не бъда за вас всичко, което вие бихте пожелали. Може дори в това време вече да съм предал момичето в ръцете на неговия свенлив любим. Каквото и да казвате, не мога да се съглася с вас, че в насладите с нея «нямало нищо привлекателно»; и тъй като искам тя за цял живот да запази за мен спомен като за най-прекрасния мъж в живота си, поддържам с нея такъв тон, какъвто не бих могъл да си позволя за дълго, без да подкопая здравето си. Освен това с нея ме свързват някои «семейни» въпроси…

Не ви е ясно, нали? Работата е там, че чакам само втори месец, за да бъде потвърдена надеждата ми и да се убедя напълно в успеха на плановете си. Да, моя прелестна приятелко, налице са първите симптоми, че съпругът на моята ученичка няма да бъде застрашен от опасността да умре без потомство и като бъдещ глава на семейство Жеркур ще расте младият потомък на дьо Валмон. Но оставете ме да завърша, както ми се иска, тази история, която всъщност започнах по ваша молба. Помислете си добре, ако накарате Дансьони да прояви непостоянство, ще отнемете цялата пикантност на тази история. И съгласете се най-сетне, че предлагайки ви себе си в замяна, все пак сякаш имам известни права за предпочитание.

Толкова съм убеден в това предпочитание, че не се страхувам да попреча на вашите замисли, като подсиля нежната страст на свенливия влюбен към първия и достоен обект на неговия избор. Заварвайки вчера вашата повереница да му пише и откъсвайки я от това сладко занимание за друго, още по-сладко, поисках й след това да прочета писмото; видя ми се написано в много студен и принуден тон; накарах я да почувствува, че така няма да утеши своя любим и тя написа друго под моя диктовка, в което, подражавайки колкото мога на нейната простодушна бъбривост, се постарах да подхраня любовта на младия човек с по-определена надежда. Младата особа беше очарована, както сама ми каза, че може така хубаво да се изразява, и отсега нататък аз съм натоварен с кореспонденцията. Какво ли не бих направил за Дансьони? Аз съм едновременно негов приятел, негов довереник, негов съперник и негова любовница! И дори в този момент му правя услуга, като го пазя от опасната връзка с вас; да, опасна, разбира се, защото да ви притежава човек и да ви загуби, означава да заплати едно щастливо мигновение с цяла вечност съжаления.

Довиждане, моя прелестна приятелко, съберете смелост да отпратите колкото е възможно по-скоро Белрош, оставете Дансьони и се пригответе отново да изпитате и да ми подарите сладките утехи на нашата първа връзка.

П. П. Поздравявам ви с предстоящото спечелване на вашето дело. Много ще се радвам, ако това велико събитие стане по време на моето царуване.

Замъкът… 19 октомври 17…“