Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (171)

Писмо CLXVIII

Госпожа дьо Воланж до госпожа дьо Розмонд

 

„Моя скъпа и достойна приятелко, тук се разпространяват странни и много неприятни слухове за госпожа дьо Мертьой. Разбира се, аз не им вярвам и дори съм готова да се обзаложа, че са ужасна клевета. Зная обаче как злобните приказки, дори и най-неправдоподобните, се задържат и колко мъчно се заличава впечатлението от тях, ето защо се тревожа, дори тези слухове, както се надявам, да бъдат потушени лесно. Много ми се иска да бъдат спрени, преди да са се разпространили още повече, но едва снощи късно научих за всичките тези ужаси; изпратих тази сутрин човек у госпожа дьо Мертьой; тя заминала на село за два дни. Не можаха да ми обяснят у кого е отишла. Извиках нейната втора камериерка; тя ми каза само, че господарката й дала заповед да я чака другия четвъртък. Никой от прислужниците, които е оставила тук, не знае нищо повече. Аз самата нямам представа къде може да бъде, не се сещам за нито един познат, у когото би могла да остане толкова дълго вън от Париж.

Но това не е от значение; надявам се обаче вие да ми изясните преди нейното завръщане някои неща, които могат да й бъдат полезни, защото за всичките тези отвратителни истории се позовават на обстоятелствата, при които е загинал господин дьо Валмон; ако са верни, вие би трябвало да ги знаете или бихте могли да се осведомите, за което много ви моля. Ето какво говорят или по-скоро още шушукат; то обаче ще се разчуе навсякъде.

Разправят, че кавгата между господин дьо Валмон и кавалера Дансьони е дело на госпожа дьо Мертьой, която лъжела и двамата; както се случва обикновено, съперниците си обявили дуел, но после се обяснили и се помирили искрено; за да изобличи напълно госпожа дьо Мертьой пред кавалера Дансьони и за да се оправдае, господин дьо Валмон му показал много писма, представляващи тяхната редовна кореспонденция; в тях тя разказвала за себе си по най-безсрамен начин страшно скандални истории.

Дансьони се възмутил и показвал тези писма на всеки, който желаел да ги види, така че сега те се разнасят из Париж. Особено много говорят за две^[1]: в едното тя разказва живота и разбиранията си — истински връх на безобразието, както твърдят всички, а другото напълно оправдавало господин дьо Преван — нали си спомняте тази история — тъй като в него имало доказателства, че той е отстъпил на недвусмислените предложения на госпожа дьо Мертьой и срещата е била предварително уговорена.

Убедена съм, че тези обвинения са лъжливи и отвратителни. Преди всичко ние двете знаем, че господин дьо Валмон нямаше нищо общо с госпожа дьо Мертьой; имам основания да смятам, че Дансьони също не е имал нищо общо с нея; ето защо, струва ми се, тя не би могла да бъде нито предмет, нито подстрекател на разправията. Не ми е ясно също за какво госпожа дьо Мертьой би се уговаряла с господин дьо Преван да разиграват сцена, която във всички случаи е неприятна поради шума, който се вдигна, и която би могла да стане опасна за нея, след като си е създала непримирим враг в лицето на човек, притежаващ известна част от тайната й и който е имал много поддръжници. Впрочем трябва да се отбележи, че след това произшествие нито един глас не се вдигна в защита на Преван, а и той от своя страна не се реши да протестира.

Тези разсъждения ме карат да го заподозра като автор на слуховете и да приема отвратителните приказки за омраза и отмъщение на човек, който, виждайки, че е погубен, се надява поне да разпръсне съмненията и така да промени донякъде мнението на обществото.

Но откъдето и да идват тези злокобни слухове, трябва да им се сложи край. Те биха отпаднали от само себе си, ако се изясни, което е напълно правдоподобно, че господата дьо Валмон и Дансьони не са си говорили след злополучната разправия и не са си разменяли никакви пакети с писма.

В нетърпението си изпратих тази сутрин един от лакеите си у Дансьони. Той също не е в Париж. Прислужниците му казали, че заминал тази нощ, вслушвайки се в съвета, който му бил даден вчера; пазят в тайна къде е отишъл. Очевидно той се страхува от последиците. Единствено от вас, скъпа и достойна приятелко, мога да науча подробностите, които ме интересуват и които биха могли да помогнат на госпожа дьо Мертьой. Много ви моля, съобщете ми ги колкото се може по-скоро.

П. П. Неразположението на дъщеря ми мина, тя ви изказва почитанията си.

Париж, 11 декември 17…“