Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (8)

Там, където някога са шумели финикови горички

По средата на пътя между Багдад и Персийския залив, на около 15 километра на запад от днешното корито на Ефрат, се издига хълм с величествени руини. Там някога се издигал град Ур. Докъдето окото стига, наоколо се простират жълтеникава, безлюдна пустиня и степи с бедна растителност. Тук-там се мяркат мизерните колиби на иракски фелахи, присъствието на които още повече подчертава потискащото впечатление, че човек се намира в пустиня. На изток се мяркат тъмните силуети на палмови дървета, прострели се в дълга ивица покрай брега на река Ефрат.

Огромната равнина е унесена в непреодолима сънност. Въздухът вибрира и искри от убийствен зной. Изневиделица току се вдигне облак прах и прониква в устата и носа на самотния бродник. Често се явяват миражи, които създават илюзията, че пейзажът е прорязан от гладки водни повърхности. Но опитният човек не се оставя да бъде подведен от измамливите шеги на природата, защото знае, че прегрятата, приличаща на пепелище земя от незапомнени времена е безводна пустиня.

Мъчно може да се повярва, че тази пустиня някога е била гъсто населена страна, че тук са съществували многобройни градове, че са били прибирани обилни реколти от зърнени храни, плодове и зеленчуци, че са процъфтявали науката и изкуството, че бурно са се развивали търговията и занаятчийството. А пали стръмните хълмове е развалини на върховете говорят за богата, славна младост, която тази нещастна земя преживяла в древността. От нейните недра днес археолозите изтръгват масивни крепостни стени, дворци, храмове, библиотеки, скулптури и скъпоценности от благородни метали, свидетелствуващи за гениалността на древните жители, за тяхната високо развита култура, за могъществото на техните царе, за това, че някога тази земя е давала богата реколта.

Преди повече от десет хилядолетия Южна Месопотамия била дъно на Персийския залив. По-късно водата постепенно започнала да се оттегля, а доскорошното дъно се превърнало в огромно тресавище. Реките Тигър и Ефрат носели от анадолските планини тиня, която изсъхвала на слънцето и сред блатищата и камънаците създавала плодородни острови с кълнящ на тях живот. Скоро в реките и каналите загъмжало от риба, в гъстата растителност се появили птичи гнезда и глигани, а по островите се раззеленили финикови палми, раждащи вкусни фурми.

Сред безбрежните пустини това парче земя с буйна растителност трябва да е изглеждало на първите пришълци като „обетована земя“. Всяка година водите на двете реки излизали от бреговете. През месеците август и септември се прибирали в коритата си. През този период тропическото слънце бързо изсушавало по-високите места и само в долините оставали блатиста локви. Достатъчно било да се овладее природата, да се канализира и разпредели водата според нуждите, за да се превърнат мочурищата в овощни и зеленчукови градини.

Кога са дошли първите жители на Южна Месопотамия, не може да се определи точно, но то е станало в праисторическо време. Според находките в арабския град Ел-Обеид, намиращ се на 7 километра от развалините на Ур, още през епохата на неолита там кипял пълнокръвен живот. Там са намерени следи от колиби, градени от кал и камък, глинени съдове, правени ръчно без помощта на грънчарско колело, мотики, брадви от цепен и заглаждан кремък, глинени сърпове, печени в огън, каменни гнезда, в които вратите на колибите се въртели на оси, лодки и въдици за риболов. Обитателите на селището отглеждали домашни животни, обработвали земята и се занимавали с риболов. Каменните хурки и тежестите за кросно доказват, че са познавали тъкаческото изкуство. За украшения използвали мъниста от вулканична лава, раковини или прозрачен кварц, а ако се съди по намерените статуетки, татуирали телата си. Досега не се знае от какъв произход били тези хора. Учените предполагат, че това били семитското племе акади, които по-късно по неизвестни причини се прехвърлили в северната част на Месопотамия, където си създали собствена държавна организация.

Шумерите се появили в Южна Месопотамия значително по-късно. Археологическите находки говорят, че са я завладели по мирен начин и постепенно се смесили със завареното население. Шумерите били отлични земеделци. Именно те построили широката система от канали за изсушаване на мочурищата и запазване на вода за сушавите периоди.

Под грижите на сръчната ръка на шумерския селянин плодородието на Месопотамия значително се повишило. В документи от около 2500 г. пр.н.е. се казва, че ечемичените ниви давали средно шейсет и шест кратен добив. Гръцкият историк Херодот пише, че там било събирано двеста пъти повече, отколкото било засявано.

Римският писател Плиний твърди, че били прибирани по две реколти годишно и при това стърнищата представлявали богати пасища за овце.

В третото хилядолетие пр.н.е. Южна Месопотамия била много гъсто населена страна. За това говорят многобройните градове, изградени на близко разстояние един от друг. Най-големи от тях били: Нипур, Исин, Шурупак, Ума, Лагаш, Урук, Ур и Ерид. В северозападната част на страната живеело семитското племе акади.

Неговите градове били Опис, Акшак, Сипар, Вавилон, Кута, Куш и Акад.

Шумерите, както всички други народи, първоначално живеели в родова общност. С напредъка на техниката шумерският селянин започнал да произвежда повече от това, което сам консумирал. Излишъка присвоявали родовите старейшини. В резултат на това първобитната общност почнала да се разпада, превръщайки се постепенно в класово общество. Археологическите находки убедително доказват, че през третото хилядолетие преди нашата ера била създадена вече по-дълбока пропаст между класите. Начело на отделните градове застанали царе жреци, обкръжени от ореола на божествеността. Заедно с жреците и велможите живеели в луксозни дворци при необикновен разкош, докато селяните и занаятчиите все повече изпадали в положение на робство.

Шумерите не съумели да се обединят в единен държавен организъм. Въпреки че ги свързвали обща култура и религия, били разпилени в многобройни градове държави, които водели непрекъснати войни помежду си, изтръгвайки си по-добрата земя и стремейки се да наложат своята хегемония. И именно през този период възникнала могъщата държава Акад, чийто цар бил Саргон. След като обединил северните семитски племена в една държава, той повел войските си срещу скараните градове държави на шумерите, покорил ги и създал първата в Месопотамия деспотична монархия. Но на семитите-акади бързо била наложена по-висшата култура на победения от тях народ и монархията на Саргон скоро станала шумерска държава.

Откъде дошли шумерите и към коя група народи трябва да бъдат причислени? Изследванията на намерените черепи и кости установиха, че били клон на индоевропейска група, а лингвистите твърдят, че езикът им бил сроден на групата на яфетските езици.

Съществуват редица данни, които говорят за това, че шумерите първоначално били планински народ и по всяка вероятност дошли от иранските възвишения или от азиатските планини. В древни времена племената, живеещи в планинските области, принасяли жертви на боговете обикновено на планинските върхове. Изглежда и шумерите винаги поставяли своите идоли на някакви височини. В Месопотамия, лишена от възвишения, за да спазят старата традиция, те строели огромни пирамиди от неизпечени тухли, наречени зикурати. И на пресечените върхове на тези изкуствени планини издигали храмове на боговете си. Във всеки шумерски град чрез разкопки бе открит поне един такъв зикурат.

Но тази хипотеза не съответствува на преданията на шумерите, които упорито твърдели за себе си, че били дошли „отвъд морето“. Археолозите не изключват и такава възможност, понеже нееднократно са се убеждавали, че в много на пръв поглед невероятни шумерски предания има зрънце истина. Впрочем следи от шумерската култура са намерени в Афганистан и Белуджистан. Па дори и в долината на река Инд, отстояща на 2500 километра от Месопотамия. Поради това въпроса за произхода на шумерите науката и досега не смята за окончателно разрешен.

В царските гробове в Ур, на които посвещаваме отделна глава, бе намерено така нареченото „знаме от Ур“. На времето то предизвика голяма сензация. Това са две дъсчици, съединени помежду си под ъгъл, и свързващи ги две триъгълни странични дъсчици, на които чрез мозаична техника са изобразени сцени от живота на шумерите през третото хилядолетие пр.н.е. Там виждаме пируващ върховен жрец, обкръжен от своите придворни. Сановници, облечени в богато украсени вълнени тъкани, приличащи на туники, държат в ръце чаши. Големите им глави, широки лица и издадени напред носове ги правят прилични на днешните араби. За разлика от по-късните вавилонци и асирийци не са носели бради и мустаци. В долната част на „знамето“ е изобразена редица водени на заколение жертвени животни, завързани военнопленници и шумерски воини с шлемове на главите, въоръжени с щитове и копия. Най-голяма сензация представляваха колесниците, запретнати с магарета, понеже преди намирането на „знамето“ историците смятаха, че бойните коли били въведени за първи път от асирийците.