Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (29)

Необятно поле за историята

Доказателствата, които натрупа Шлиман, за да потвърди тезата си, че в микенските гробове-шахти „бил видял в лицето Агамемнон“, бяха остро разкритикувани още докато той бе жив. Някои изследвани, а между тях и най-близкият му сътрудник, известният археолог Вилхелм Дьорпфелд, обърнаха внимание на несолидността на аргументите на Шлиман и изказаха възгледа, че микенските гробове хронологически предшествували времето на Агамемнон най-малко с четиристотин години. Приели годината 1180 пр.н.е. за дата на приключването на Троянската война, те смятаха, че тези гробове водели началото си от първите години на XVI век пр.н.е.

Новата хипотеза би трябвало да бъде приемлива за Шлиман. Смисълът й се свеждаше така или иначе до това, че откритието, направено в Микена, е имало за историята по-преломно значение, отколкото самият той е предполагал.

Преди разкопаването на гробовете историята на Гърция започваше от първата Олимпиада в 776 г. пр.н.е. Всичко, което е било преди това, се причисляваше към легендите и митовете, лишени от историческа документираност. Шлиман смяташе, че в резултат на направените разкопки в Микена е върнал гръцката история назад с четиристотин години, а според разбиранията на неговите критици човешките познания се бяха обогатили благодарение на него с повече от осемстотин години история — с периода на зората на древна Гърция.

Но Шлиман твърде много бе свикнал с мисълта, че е открил гроба на Агамемнон. Не призна новата хипотеза и се противопоставяше на всички уговорки и съмнения. В това отношение той твърде много напомняше Колумб, който до края на живота си твърдял, че бил открил нов морски път за Индия, макар в действителност заслугата му да беше с цяло небе по-голяма, понеже бе открил цял нов континент.

Не му е тук мястото подробно да изброяваме всички аргументи в тая полемика. Ще се ограничим само да съпоставим няколко основни аргумента на Шлиман (посочени вече накратко в главата „Златното лице на Агамемнон“) и критичните бележки, които неговите полемисти правеха, за да оборят теорията му за идентичността на микенските останки и дружината на Агамемнон.

Първи аргумент: Дългите щитове, чашата с двойна дръжка и зъбите на глигана, служещи за украса, доказват, че микенските бойци били герои от Троянската война.

Отговор: Наистина тези съвпадения карат човек да се замисли. Но не бива да се подценяват разликите, които са по-важни от тези съвпадения. От разкопките произтича, че микенците погребвали останките на покойниците, докато воините на Омир ги изгаряли на клада. В гробовете-шахти бе намерено оръжие изключително от бронз, докато героите на „Илиада“ вече са имали щитове и мечове от желязо. Изводът от това може да бъде само един: микенците са живеели в епохата на бронза, която предшествувала желязната ера, към която са принадлежали Агамемнон и другарите му от Троянската война.

Втори аргумент: Паузаний пише, че бил видял в двора на микенската крепост петте гроба на Агамемнон и неговите другари. Шлиман откри там именно пет гроба, т.е. толкова, за колкото пише гръцкият пътешественик.

Отговор: Разбира се, първоначално този аргумент имаше реални основи, но това бе временно: малко по-късно гръцкият археолог Стаматокис откри в двора шести гроб, което направи този аргумент безпочвен. Значи в последна сметка следва да се приеме, че Паузаний трябва да е видял някакви други гробове, а не тези, които разкопал Шлиман.

Това впрочем се потвърди от допълнителното проучване на терена. Оказа се, че огромният куп развалини покриващ двора на микенската крепост, си е бил там още по времето на Паузаний, та затова скритите дълбоко под развалините гробове тогава не са могли да бъдат видени. На това обстоятелство впрочем дължим факта — необикновено щастлив и рядък в археологията, че царските гробове, пълни със златни съкровища, не са били ограбени от многобройните нашественици, нахлували през различни периоди в Пелопонеския полуостров.

Трети аргумент: Намерените в гробовете останки са били погребани едновременно при групово погребение. Значи в Микена било извършено престъпление, жертва на което станали деветнайсет души, принадлежащи към царската династия и аристокрацията. Какво друго престъпление е могло да бъде това освен кървавата сеч — дело на Егист и Клитемнестра?

Че останките били погребани едновременно, доказват две обстоятелства. Първо: гробовете били запълнени с пръст и камъни, което е неоспоримо доказателство за еднократното им използване. Родови гробове, използвани през продължителни периоди от време за погребване на починали от естествена смърт членове на царска династия, обикновено биват покривани с каменни плочи и не биха били засипани с пръст. Второ: стилът и тематиката на украсните мотиви върху оръжието, накитите и печатите във всички гробове са еднакви и следователно произхождат от един и същ период.

Отговор: Цялата тази аргументация почива на недоразумение, произтичащо от недостатъчно точно проучване на археологическия материал. Тя беше оборена вече от споменатия Дьорпфелд. Претърсвайки развалините, извадени от гробовете, той откри сред тях разтрошени каменни плочи, с които са били покрити гробовете. Значи противно на предположенията на Шлиман, издълбаните в скалите гробове-шахти са били гробници, в които в продължение на дълго време били погребвани членове на рода. Тези покривни плочи под тежестта на развалините на крепостта не издържали, строшили се и паднали в гробовете-шахти заедно с развалини и пръст. И това създало впечатлението, че гробовете били засипани с пръст едновременно.

Също и вторият аргумент се оказа погрешен, понеже по приборите, принадлежали на отделните покойници, имаше незабележими веднага, но несъмнени различия в стила на декоративните мотиви. Тези нюанси на стила отразяваха поредните фази от развитието на микенската култура в продължение на стотина или двеста години и представляваха доказателство, че всеки от поклонниците е бил погребан в гробовете-шахти отделно, а не заедно с други при групово погребение. Тези покойници са представлявали няколко поколения от непознатата в историята царска династия, господствувала в Микена няколкостотин години преди Артей, Агамемнон и Орест.

В този спор за Агамемнон има нещо очарователно. Той представлява типичен пример за методите, с които си служи археологията в тълкуването на историческите находки и в търсенето на историческата истина. Това фактически са методи, достойни за един Шерлок Холмс. Като се опираха на едва забележими несъответствуващи подробности, изплъзнали се от вниманието на Шлиман, Дьорпфелд и други археолози по пътя на дедукцията стигнаха до съвсем неочаквани резултати: откриха непозната епоха в гръцката история и нещо повече — поиска им се да установят нейната дата.

Удивителната точност на техните разсъждения бе напълно потвърдена от разкопките, правени в Крит вече след смъртта на Шлиман. След разкриването на двореца на Минос в Кносос Артър Евънс установи, че намерените от него развалини не произхождат от една и съща епоха: всяко критско поколение издигало върху основите на вече разрушили се стени нови сгради — все по-разклонени и по-красиви. Благодарение на това са останали следи от тяхното строителство през различни периоди във формата на ясно очертани отделни културни слоеве. Най-долу Евънс намери дебел слой от епохата на гладения камък, което доказваше много стария произход на селището.

Главната задача на Евънс бе да се опита да изработи схема за структурата на слоевете, с други думи, да проучи и определи точно епохите на отделните слоеве, понеже само по този път би могло да се хвърли някаква светлина върху историята на Крит.

При обикновени условия тази задача би била трудна за реализиране. За щастие жителите на Крит от прастари времена са поддържали оживени отношения с Египет, хронологията на които се знаеше много точно благодарение на разчитането на йероглифните надписи по стените на гробниците.

В един от откритите в Кносос слоеве Евънс намери египетска статуйка от диорит, произхождаща от 2000–1790 г. пр.н.е., т.е. от периода на „Средната египетска държава“. Естествено, всички други находки, извадени от същия слой, особено керамичните парчета с еднакъв стил на орнаментите, не са могли да възникнат по-рано от 2000 г. пр.н.е. Тъй като Евънс намери както в долните, така и в по-горните наслоени руини предмети от египетски произход, постепенно успя сравнително точно да пресъздаде историята на възникването на двореца на Минос.

В тази трудна работа му помогнаха египтолозите. В гробниците на фараоните често се срещаха художествени предмети, имащи форма и орнаменти, непознати в Египет. На археолозите бе ясно, че това не бяха египетски изделия, ала не можеха да определят от коя страна са били докарани. Тепърва разкопките в Кносос позволиха да се установи, че са произхождали от Крит. Но най-важното бе, че благодарение на разчетените йероглифи можа да се разбере точно кога са били докарани в Египет. И чрез сравняване на критските предмети от египетските гробове с подобни находки в самия Крит Евънс определи хронологията на отделните слоеве на двореца.

По какъв начин с помощта на този метод бе уточнена епохата, в която са били създадени гробовете-шахти в Микена? Знаем, че Евънс още когато бе при Шлиман, обърна внимание на сходството на женските дрехи в Микена и Крит. Разкопките в Кносос не само потвърдиха откритието му, но и доказаха, че влиянието на критската култура върху микенската е било по-голямо, отколкото се предполагаше първоначално. Голяма част от оръжията, накитите и съдовете в гробовете-шахти извън всякакво съмнение или произхождали от Крит, или били изработени в Микена от занаятчии, дошли от Крит.

Чрез „слоевия метод“ на изследвания, приложен от Евънс в Крит и проверен от египтолозите при египетските разкопки, не бе трудно да се установи откога произхождат предметите, намерени в микенските гробове. И ето — резултатите от тези изследвания съвпаднаха с онова, което критиците на Шлиман бяха извлекли само по пътя на дедукцията: гробовете-шахти в Микена водят началото си още от XVI век пр.н.е. и следователно не са могли да съдържат останките на Агамемнон и неговите другари, които живеели през XII век пр.н.е.

Тъй като археологическите изследвания показаха, че влиянието на критската култура е стигало и до Троя, по същия метод можа да се изправи и другата, не по-маловажна грешка на Шлиман. Той бе забелязал, както вече казахме, че развалините на този град се състоят от няколко натрупани едно над друго селища, които в продължение на десетки векове били унищожавани едно след друго. По-сетнешните археолози наброиха девет такива слоя, а напоследък се установи, че са дванайсет. Шлиман бе приел, че третото от долу на горе селище е градът на цар Приам, въпреки че неговите слаби стени противоречаха на твърденията на Омир, че Троя била могъща крепост. Въз основа на находки от критски произход скоро беше установено, че Троя на Омир е седмото отдолу селище. Това се потвърждаваше от грамадните отбранителни стени и от развалините на двореца, от които можеше да се заключи, че се е издигал в красив и величествен град, способен да издържи десет години обсада от многохилядните, закалени в боевете гръцки воини.

Откритието на Шлиман и Евънс, допълвано с все нови и нови данни, доставяни от археолозите, дава възможност да се пресъздаде един дълъг, непознат досега период. Това е история, изпълнена с изненади и драматични събития. През този период се раждали, разцъфтявали и загивали едни след други различни народи и техните култури.

Най-долният културен слой, открит в Кносос, говори, че през периода между четвъртото и третото хилядолетие пр.н.е. в Крит се появили племена от епохата на неолита, живеещи в устройство на родовата общност и служещи си с оръжия от изглаждан камък. Те били не само смели рибари, земеделци, скотовъдци, но и опитни мореплаватели, предприемащи далечни морски експедиции.

По онова време Крит плувал в изобилие от всички блага на природата. Равнините били засети с пшеница, ечемик и лен, а планинските скатове — с лозя и маслинови горички. В закътаните котловини се зеленеели тучни пасища, по които пасели говеда, даващи месо и мляко. Отглеждан бил също шафран, служещ за оцветяване на ленени тъкани. Селските дворове гъмжали от патици, кокошки, гълъби и лебеди. Къщите били заобиколени със зеленчукови градини и лехи с ириси, лилии, лалета, хиацинти и други цветя. Гъсти кипарисови гори покривали голите днес хълмове, така че имало в изобилие материал за строеж на къщи и кораби.

Но най-голямото богатство за критяните било географското положение на острова им, намиращ се между Европа, Азия и Африка. Благодарение на него населението бързо забогатявало, като се занимавало с търговия с тези континенти.

Това благоденствие скоро довело до дълбоки обществени преобразования. През третото хилядолетие пр.н.е. родовата общност постепенно се разпаднала. Избираният по-рано старейшина с течение на времето станал наследствен и взел в ръцете си властта и възможността да се извличат печалби от морската търговия. По този начин направил зависими свободните дотогава селяни и въвел робството. Постепенно обществото се разслоило. Извършило се разделение на аристократи, придворни чиновници, търговци, селяни и многобройни занаятчии, които се установили в градовете, където се занимавали с производство на художествени предмети, предназначени за двора и за износ в отвъдморските земи.

Критските търговски кораби, снабдени с платна или движени при безветрие от весла, достигали до най-отдалечените крайчета на Средиземно море. Изделия на критските занаятчии археолозите намирали в Египет, Либия, Мала Азия, Финикия, Цикладските острови, Гърция, Южна Италия, Сардиния, Испания, Малта, Балеарските острови. Предполага се, че критяните търгували не само с предмети за разкош, но и с роби. Срещу стоките си получавали злато, сребро, слонова кост, благородни видове дърво, изделия от стъкло и фаянс, хранителни артикули. В развалините на Кносос бяха намерени например зърна от един сорт фасул, който расте само в Египет.

В началото на второто хилядолетие пр.н.е. камъкът бива окончателно изтласкан от бронза. Тогава Крит станал силна държава, разполагаща е могъща военна флота, която й осигурила хегемония в Егейско море. На острова възникват четири търговски центъра — в Кносос, във Фаистос, в Хагия Триада и в Малиа, управлявани от независими един от друг царе, живеещи в разкошни дворци. Това са вече ясно оформени държави на робовладелци начело с немногобройна аристократическа каста, държаща в подчинение останалите обществени класи.

Около 1700 г. пр.н.е. Крит бил сполетян от някакво голямо бедствие. Откъде знаем за него? В произхождащите от тая епоха развалини на дворците в Кносос, Фаистос, Хагия Триада и Малиа Евънс и други археолози откриха разкошни статуи, овъглено дърво и пепелища — последица на страхотен пожар. Няма съмнение, че именно тогава били унищожени дворците на отделните царе.

За причината на тази катастрофа съществуват различни хипотези. Едни смятат, че Крит станал жертва на нашествие на отвъдморски племена, други предполагат, че на земетресение, каквито и сега твърде често разтърсват Крит.

Но напоследък блюдото на везните се наклони в полза на трета теория. Нейните привърженици твърдят, че в Крит между отделните царе избухнала гражданска война за хегемония на острова. Това били някогашните главатари на племената, които запазили политическата си независимост, но с течение на времето все повече започнала да ги застрашава растящата мощ на владетеля от Кносос. Те се съюзили помежду си и го нападнали с въоръжените си сили.

В полза на тази теория говорят редица обстоятелства, който ни карат да се замислим. Така всички дворци в Кносос, Фаистос, Хагия Триада, Малиа и други селища преди катастрофата не се различавали нито по размерите, нито по хубостта на устройството си. Това по всяка вероятност са били резиденции на самостоятелни князе, поддържащи помежду си дипломатически отношения на равни с равни. Но след войната положението се коренно изменило. В Кносос бил построен нов огромен, пълен с великолепие дворец, представляващ същевременно седалище на централизираната администрация, а в останалите градове били издигнати малки дворци, в които, ако се съди по скромните им размери, живеели вече само провинциални наместници. От това би могло да се предполага, че царят на Кносос излязъл победител в тази война и станал деспотичен монарх на целия остров.

Впрочем не можем да се съмняваме, че чуждо нахлуване, което би превърнало целия остров в пух и прах, би нанесло смъртоносен удар на критската култура. Но станало друго. Градовете и дворците бързо се възправили от развалините и обединената критска държава навлязла в периода на своя най-голям разцвет и мощ. Благодарение на военната си флота царят на Крит успял да подчини Цикладите, Пелопонес и някои градове по брега на Мала Азия. Там възникнали търговски колонии, подчинени на критската държава. Това бил прословутият златен век на цар Минос — век на богатство и висока художествена култура, век, за който останал спомен в легендите за атинските заложници Тезей и Дедал, а също за Минотавъра.

Чрез археологическите разкопки бяха констатирани редица своеобразни характерни черти, отличаващи критяните от всички други народи на Азия и Африка. Така например за разлика от вавилонците, асирийците и египтяните критското общество не създало отделна жреческа каста. Жени жрици извършвали религиозните обреди на открито, в горички и на полянки. Обект на култ била майката-земя, бикът бил символ на плодородието, обекти на култ били също рибите, дърветата и камъните. На фреските виждаме как жрици извършват жертвоприношение на олтар, как крачат в тържествени шествия или танцуват ритуални танци. Повечето учени предполагат, че в ръцете на царя на Крит бил съсредоточен и постът върховен жрец.

Около две хилядната година пр.н.е., т.е. в периода на пълния културен разцвет на Крит, Пелопонес и някои острови на Егейско море били обитавани от средиземноморски племена, наричани от древните гърци лелеги, пеласги и кари. По всяка вероятност живели още при първобитно-общинен строй, не изграждали по-големи градове, но вече си служели с бронзови изделия. Езикът им минал в забрава, но известен брой техни думи, като названия на селища и някои цветя (хиацинт, нарцис) са възприети в гръцкия език. Дори названието на морето — „таласа“ — гърците заели от тези изчезнали народи.

В началото на второто хилядолетие пр.н.е. от север дошли най-старите прадеди на гърците — ахейците. Те били варварски и войнствени племена, покрити с брони от бронз. Успели лесно да покорят местното население и да изградят мощни крепости в Микена, Тиринт и други селища на Арголида, за да се осигурят не само срещу чужди нахлувания, но и срещу бунтове от страна на покорените местни жители.

Дворците, крепостите и царските гробове са видимо доказателство за могъществото на микенските царе. Циклопските стени на техните величествени по размера си постройки били създадени с усилията на неизброимо количество роби, рекрутирани от местното поробено население. Ахейските държавници следователно били монархии, почиващи на робовладелството. Били управлявани деспотично от князе — независими владетели, свързани помежду си с кръвно родство в свободна федерация. Но с течение на времето царят на Микена успял да наложи хегемонията си. Тукидит казва, че Агамемнон предприел троянския поход „като най-могъщ човек на своето време“.

От 1700 г. пр.н.е. ахейците започват да изпитват влиянието на по-висшата критска култура. Ахейските дворове докарват от Кносос художествени предмети, накити и инкрустирано оръжие; жените се обличат според критската мода. По този начин се родила единна култура, наречена от историците микено-миноска или критско-микенска. Ахейците обаче докрай не се отказали от своите сурови черти и мъжка сила. За разлика от критяните носели бради и мустаци и прекарвали живота си в лов и военни походи.

Тукидит пише, че ахейските племена се занимавали с корсарство. Но по-късно организирали обща военна флота, която станала опасен конкурент на Крит. След XV век пр.н.е. Арголида, навярно при господството на Атридите, израснала като велика морска сила. Ахейците изтласквали критяните от редица техни земи, завзели поред Цикладите, островите Родос, Кос и Кипър и основали дори в Мала Азия колония.

В 1400 г. пр.н.е. нахлули в Крит и му нанесли такова съкрушително поражение, че той вече не могъл да се съвземе. Вълнуващи следи от това историческо събитие до ден-днешен може да се видят в руините и развалините, намерени в съответния културен слой на критските дворци. Трябва да се предполага, че преди нахлуването някъде в Егейско море станала една от най-преломните в историята морска битка. След разгромяването на мощната критска флота брадатите ахейски воини нахлули в стаите на цар Минос и отсекли на дръвник главите на изящните, придобили женствени черти обитатели на двореца, така колоритно и деликатно изобразени на фреските в него.

Трябва да кажем още няколко думи за критското писмо. На глинените плочки, изкопани в Кносос, Евънс различи три поредни фази от развитието на критското писмо: първоначално употребяваните йероглифи, линейното писмо „а“ и най-късно употребяваното линейно писмо „б“ от „златния период“ на Крит. Повечето плочки съдържат текстове, написани с последния тип писмо.

През 1948 г. чешкият учен Бедржих Хрозни съобщи сензационната новина, че разшифровал линейното писмо „б“, над което в продължение на цели години напразно се бяха потили най-големите езиковеди. Методите, които приложил Хрозни, са извънредно сложни и за да се разберат, са необходими познания върху много езици на древния Изток, с които ученият си послужил като сравнителен материал.

Но след смъртта на Хрозни се установи извън всякакво съмнение, че методът му бил погрешен и го тласнал в безизходица. Заслугата за прочитането на линейното писмо „б“ принадлежи на англичанина М. Вентрис, по професия архитект, т.е. любител в областта на лингвистичните изследвания. Джон Чадуик, автор на книгата „Разшифроването на линейно писмо «б»“ и приятел на откривателя, съобщава интересното за нас сведение, че Вентрис говорел отлично полски, понеже майка му, както сам се изразявал, била „полуполякиня“. Вентрис загина в 1956 г. при автомобилна катастрофа.

Вентрис изхожда от една твърде оригинална хипотеза. Като взема предвид факта, че плочки с линейно писмо „б“ са намерени не само в Крит, а и на континенталната част на Гърция, където господствувала микенската култура на ахейците, той допуска, че това писмо е било възприето от гръцкия език в неговата тогавашна форма през първоначалната фаза на развитието му, т. е., че с йероглифи и линейно писмо „а“ си служели критяните, а с линейно писмо „б“ — най-старите прадеди на гърците, преди да възприемат значително по-удобната азбука на финикийците, което направили няколко столетия по-късно.

Хипотезата се оказа вярна. Използвайки класическия гръцки език като помощно средство, Вентрис разчете редица плочки, намерени в континентална Гърция. При това той констатира, че това писмо се състои от фонетични знаци, изразяващи срички, а също така от картинни знаци. Върху по-нататъшното разшифроване работят и полските учени д-р Р. Раношек и д-р Й. Сафаревич от Краков.

Прочетените досега текстове съдържат само списъци, сметки и регистри, но извън всякакво съмнение потвърждават две исторически хипотези: първо — че ахейците били гърци, и второ — че именно те покорили Крит, за което свидетелствуват 1700 броя плочки с тяхно писмо, намерени в развалините на Кносос.

Пречка за прочитането на йероглифите и линейното писмо „а“ е не само непознаването на критския език, а и обстоятелството, че досега са намерени съвсем малко плочки с двата типа писмо и следователно учените не разполагат с достатъчно количество сравнителен научен материал. Така че етническият произход на критяните продължава да бъде една от загадките на историята.

След като се настанили в Крит, ахейците започнали да търсят обекти за нови завоевания. През XIII и XII в. пр.н.е. се съюзили с някои народи на Анадола и на два пъти предприемали опит да завладеят Египет. Но всеки път — както гласят египетските надписи — бивали отблъсквани и разгромявани от фараоните.

Пораженията в Египет не угасили завоевателните стремежи на ахейците. Край Хелеспонт се издигала Троя — стар, многолюден град и непревземана крепост, прочута от незапомнени времена е богатствата и разкоша си. Благодарение на изгодното си положение на границата между Европа и Азия Троя държала в ръцете си цялата търговия на Анадола, Азия и южното крайбрежие на Черно море. Край стените й ежегодно били устройвани панаири, на които търговци от всички страни на света продавали и купували всевъзможни стоки.

Укрепленията на Троя били причина критяните никога да не успеят да завладеят Анадола в търговско отношение. Те никога не се чувствували толкова силни, че да победят Троя, защото за това не стигала флота, а била необходима сухопътна войска, владееща обсадното изкуство и изкуството да се събарят отбранителни стени, каквито критяните не владеели.

Ахейците били привличани не само от златото, натрупано в троянския дворец, а и от големите възможности, които биха се открили за търговията им, ако превземат града. И те потеглиш срещу Троя и след десетгодишни усилия около 1180 г. пр.н.е. успели да я превземат и разрушат.

Но не се радвали дълго на плодовете на победата си. Около осемдесет години по-късно от север нахлули нови варварски гръцки племена, известни под името дорийци — прадеди на по-сетнешните исторически гърци. Тези войнствени и сурови хора за кратко време завоювали и изравнили със земята крепостите в Микена, Тиринт и Орхомен, завладели Пелопонес, Крит и островите на Егейско море и проникнали дори в Мала Азия.

Заедно с тяхното идване дошъл упадъкът на критско-микенската култура. Над егейския свят се спуснала нощта на варварството. От мрака на гръцкото средновековие оцелели само легендите за Крит и за Троянската война, които скитащите народни певци предавали от поколение на поколение. Няколкостотин години по-късно Омир събрал всички тези легенди в едно цяло и създал два шедьовъра на епическата поезия — Илиада и Одисея. Те били предвестник на новата ера на възраждането и културния разцвет, която скоро след това изгряла над цяла континентална и островна Гърция.