Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (18)

Камък, по-ценен от диамант

През май 1798 г. в подготовка на похода си към Египет Наполеон събра в пристанището Тулон 128 кораба и 38 хиляди ветерани от италианската кампания. Това беше рисковано мероприятие, понеже водите на Средиземно море по онова време се контролираха от могъщата флота на Великобритания, командувана от Нелсън. Но Наполеон разчиташе на това, че двата поредни бунта на английските матроси дотолкова бяха дезорганизирали противника, че френските леки кораби ще могат да се измъкнат незабелязано от капана на блокадата.

Плановете, свързани с този поход, не се ограничаваха само с покоряването на Египет. Със своята малка, но калена в боевете армия Наполеон възнамеряваше след това да потегли към Индия, да я превземе и по този начин да подрони основите на световната Британска империя. Още в младостта си Наполеон бе под обаянието на завоеванията на Александър Македонски и следвайки примера му, мечтаеше да образува голяма империя, простираща се далеч на изток, на чело на която да застане като самостоятелен, деспотичен господар.

В края на XVIII век Египет все още представляваше за европейците тайнствена и привлекателна страна. Историята й бе позната само от произведенията на древните писатели като Херодот, Страбон, Диодор и Плутарх, а също от изпъстрените с лъжи описания, оставени от писателите на Възраждането. Завърналите се от земите край Нил пътешественици разказваха чудеса за древни руини, храмове, пирамиди, сфинксове, колони и обелиски, покрити от горе до долу с тайнствени знаци, някои от които засипани от преспи пустинен пясък. Сред тях беше и Ян Потоцки (1761–1815), полски археолог, историк и пътешественик, автор на „Ръкопис, намерен в Сарагоса“, който през 1797 г., т.е. една година преди похода на Наполеон, бе издал свое произведение на френски език под заглавие „Пътуване до Турция и Египет“.

Освен покоряването на Египет и Индия Наполеон си бе набелязал още една задача, по-полезна за човечеството от неговите завоевателни планове. Походът до Египет трябваше да сложи начало на системни научни изследвания върху историята на тази страна. И императорът взе със себе си голяма група учени и хора на изкуството — астрономи, геодези, химици, минералози, ориенталисти, техници, художници, рисувачи и дори поети — и ги снабди с необходимите им помощни материали.

На Нелсън не му провървя — френската флота премина морето незабелязана и на 2 юли дебаркира в Египет. При пирамидите се води решителната битка с египтяните. Армията на Наполеон се сражава с десетхилядната кавалерия на бея на Египет — Мурад. Мамелюците — придворната гвардия на бея — изглеждаха на пъргавите арабски коне бодро и войнствено и като че ли щяха да сразят с кривите си саби френските пехотинци. Но опитността и дисциплината на старите ветерани от италианската кампания надделяха на гъвкавостта на египетската конница. В битката при пирамидите френският експедиционен корпус разгроми войските на бея. На 25 юли Наполеон влезе в Кайро.

Но след по-малко от две седмици от победата — на 7 август — щастието на Наполеон му обърна гръб. Пред залива Абукир, където стоеше закотвена цялата френска флота, неочаквано се появи Нелсън. Френският адмирал нареди на екипажите да слязат на сушата и въпреки появата на британците не свири тревога, понеже предполагаше, че те не ще се осмелят да навлязат в залива, в който имаше голям брой опасни подводни скали и плитчини. Но въпреки всичко Нелсън проникна в залива, откри артилерийски огън от палубите на корабите си и потопи закотвените до брега френски кораби. Поражението при Абукир отряза за Наполеон пътя му към Франция и го задържа за продължително време в Египет.

В корпуса на генерал Дезе, който се впусна да преследва сразения Мурад, се намираше един от членовете на комисията на учените — Доминик Виван Денон. Животът на този учен беше извънредно интересен. В него се бяха отразили като в калейдоскоп поредните политически преврати, които по онова време разтърсваха Франция и Европа. Аристократ и същевременно талантлив художник, през време на монархията той беше облагодетелствуван с всички възможни изрази на почит и привилегии. Известен с блестящата си интелигентност, остроумие и свободно държание във висшите кръгове, пред него бяха отворени вратите на всички влиятелни домове в Европа. В Париж той изпълняваше длъжността пазител на кралската колещия от геми^[1] и носеше високото звание член на Френската академия. Беше станал фаворит на мадам Помпадур. Людвик XV го изпрати във френското посолство в Петербург на длъжността първи секретар. При пребиваването си в Русия съумя да спечели разположението на императрица Екатерина. След това, преместен в Швейцария на длъжността пълномощен министър, стана сърдечен приятел на Волтер, у когото бе постоянен гост.

При новината за избухването на революцията той побърза да отиде в Париж. Там го очакваше пълен банкрут, понеже революционното правителство бе конфискувало имуществото му. Известно време Денон се издържаше от продажба на свои рисунки по улиците на столицата.

Но това не продължи дълго, защото скоро за него се погрижи големият художник Давид и му възложи изпълнението на своите модни проекти във формата на медни гравюри. Денон не само се справи със задачата, така както изискваше Давид, но благодарение на умението си успя до такава степен да спечели симпатиите на Робеспиер, че той нареди да му бъде върнато цялото конфискувано имущество.

По време на господството на Наполеон на Денон продължи да му върви. Този път той спечели симпатиите на съпругата на диктатора Жозефина и благодарение на нейното застъпничество бе включен в комисията от учени, изпратена в Египет. Още сега трябва да кажем, че след завръщането от Египет Денон беше назначен на поста генерален директор на всички френски музеи. По същото време той написа роман, който Балзак оцени много високо заради реалистичното предаване в него на нравите на тогавашна Франция.

Тайнственият и мрачен чар на египетските руини направи неотразимо впечатление на Денон. От първия миг на своето пребиваване в Египет той не остави молива и блока. С трескав ентусиазъм запечатваше върху хартията всичко, което срещаше по пътя си през време на похода на корпуса, командуван от генерал Дезе, по течението на Нил чак до първия водопад. Рисунките му бяха извънредно точни и напомняха медни резби на търпеливи гравьори и затова се разграбваха, понеже хората бяха жадни за сведения за паметниците на древната култура.

По време на похода до Египет Денон беше над 50 години, но със своята веселост, смелост, другарско отношение и физическо здраве си спечели голяма популярност сред френските войници. Нито убийственият пек, нито дългите, изнурителни походи по палещия пясък в пустинята не бяха в състояние да охладят ентусиазма му за работа. Пръв скачаше на крака, последен лягаше да почива. Рисуваше непрекъснато — по време на поход, хранене и сражение, не оставяше молива дори когато край ушите му свиреха куршуми. Листовете на бележника му непрекъснато се изпълваха с нови сфинксове, обелиски, храмове, пейзажи около Нил и от пустинята.

През време на пребиваването си в Египет „комисията на учените“ разви оживена научна дейност в Кайро. Но учените не правеха разкопки, понеже по повърхността на земята имаше толкова много исторически паметници, че само да се регистрират бяха необходими няколко години упорит труд. Пристигналите от Франция учени правеха измерения, описваха историческите паметници и им изработваха модели и макети от гипс и глина. Те събраха и огромна колекция от шедьоври на египетското изкуство: статуи, барелефи и дори саркофази, които въпреки морската блокада на Нелсън успяха да изпратят в Париж.

През август 1799 година малък френски отряд, командуван от генерал Бушар, се занимаваше с укрепване на форта Рашид, отстоящ на няколко километра от арабското селище Розет край Нил. По едно време един от войниците изрови от земята голяма плоча от черен полиран базалт, цялата покрита с надписи в три колони. Още встъпителните изследвания предизвикаха голямо раздвижване сред френските египтолози. Оказа се, че надписът беше на два езика. Първите две колони съдържаха текста на египетски език — на старо йероглифно писмо и на по-ново, опростено демотично писмо, а третата колона — на гръцки език. Един от генералите, елинист по професия, лесно прочете този текст и разбра, че той съдържа почетен адрес, изпратен през 196 г. пр.н.е. от египетските жреци до фараона Птолемей V Епифан по случай коронацията му.

Римският император Теодосий издал през 391 г. едикт, с който наредил да бъдат затворени всички езически храмове. Именно тогава жреците от различни езически култове били разпръснати и лишени от възможността да продължат своите религиозни ритуали. Някои приели християнството. В Египет заедно с изчезването на последните жреци излязло от употреба и трудното изкуство да се разчитат йероглифи. Оттогава за 1500 години безбройните надписи на светилища и гробници, надгробни камъни, ковчези, саркофази, статуи и обелиски се превърнаха в сбор от мъртви знаци. За тях се знаеше само това, че при написването им са били почерпани мотиви направо от живота, понеже сред тях личаха образите на човешки същества, животни, растения, плодове, инструменти, части от облекло, кошове, съдове, оръжия и много други предмети за ежедневна употреба.

Научният свят високо оцени огромното значение на „камъка от Розет“. Един археолог заяви, че тази плоча е „по-ценна от всички диаманти на фараоните“. Значението й се изразяваше в това, че за първи път учените имаха в ръцете си египетски текст заедно с неговия точен превод на гръцки език и чрез сравняване на отделните думи и фонетични знаци от двата текста тайната на йероглифите можа да бъде разшифрована.

За победилата, но блокирана в Египет френска армия положението ставаше от ден на ден по-трудно. На 17 август 1799 година Наполеон напусна тайно Египет и на борда на фрегатата „Мюирон“ благополучно стигна бреговете на Франция. През 1801 г. френският експедиционен корпус капитулира. Съгласно сключения в Александрия мирен договор французите се задължаваха да предадат на англичаните всички събрани от „комисията на учените“ египетски находки, без да се изключва „камъкът от Розет“, който скоро се озова в Британския музей.

Изглеждаше, че французите завинаги бяха загубили плодовете от своята къртовска колекционерска и изследователска работа. Но не беше така. Благодарение на предвидливостта си притежаваха огромен илюстрационен и описателен материал, а също изработени от гипс и глина копия на историческите паметници и преди всичко отливка от „камъка от Розет“. И те можеха да продължат своите проучвания в отечеството си.

През 1802 година Виван Денон издаде книга, озаглавена „Пътуване из Горен и Долен Египет“. Тя си спечели огромна популярност и събуди в цяла Европа широк интерес към тази страна.

Но преломно събитие в египтологията представляваше издаването на 24-томното произведение на Франсоа Жомар, изготвено въз основа на материали, събрани от „комисията на учените“, и богато илюстрирано с рисунки от Денон. „Описание на Египет“ — такова беше заглавието на произведението, издадено с цената на много средства. Между другото то съдържаше стотици гравюри, повече от които бяха ръчно оцветени.

За европейския читател тази книга представляваше своего рода откровение. Великолепните египетски постройки и скулптури, дотогава достъпни само за малък брой пътешественици, предизвикаха всеобщо възхищение със своята монументалност и своеобразен стил. Поредните томове на това издание излязоха през годините 1809–1813. Може да се каже, че през този период се роди египтологията, която през XIX век благодарение на работата на стотици учени съумя да обясни тайните на египетската култура.

Немислимо беше да се изграждат каквито и да било научни теории, без да се разчетат йероглифите. Затова през първата фаза на изследванията цялото внимание на учените беше насочено към „камъка от Розет“, защото изглеждаше, че благодарение на двуезичността си надписът съдържаше ключ за разрешаване на проблема. Но първоначално всички опити носеха разочарование. Дори беше изразено съмнение, че някога изобщо може да се осъществи това дело. Видният френски ориенталист Де Саси дори заяви, че „проблемът е твърде сложен и научно неразрешим“.