Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (10)

Скрито съкровище и пепелище

Пирамидата в Ур, както показаха разкопките, не била нещо изолирано. Заобикаляли я гъста мрежа от по-малки светилища, стопански постройки и жилищни домове за жреците, образуващи нещо като отделен градски квартал.

Сред тези постройки рязко се отличавало с великолепието си светилището, посветено на богинята Нил-гал, съпруга на бога Нанар. То представлявало сложен комплекс от зали, малки храмове, галерии, площади, отбранителни стени, създаван в продължение на стотици години и разрасъл се до необикновени размери.

Царете на Месопотамия полагали особени грижи за това светилище. Постоянно извършвали в него всевъзможни поправки и консерваторски работи, а когато стените се сривали от износеност, върху техните основи издигали нови, още по-прекрасни постройки. Много държали заслугите им за храма на богинята Нин-гал да не минат в забрава. Благодарение на тяхната суетност днес знаем имената на почти всички царе-благодетели, които по някакъв начин имали принос за това огромно светилище. Археолозите ги намериха издълбани на тухли или на глинени конуси, скрити в ниши на стените, върху бронзови ритуални статуетки, в гнездата от твърд диорит, в които се въртели осите на портите на светилищата.

Експедицията на Уули откри няколко поставени една над друга подови настилки, а под всяка от тях — имената на царете, свързани с определена фаза от развитието на светилището. Благодарение на това щастливо обстоятелство лесно можеха не само да се разграничат отделните наслоявания, но и да се определи датата на създаването им и да се свърже с определени исторически събития, познати от клинообразните надписи.

На един слой от находките бяха намерени следи от голям пожар, който някога избухнал в светилището. Освен това там се въргаляха вази и ритуални статуетки, както се вижда съзнателно, натрошени на дребни парчета и говорещи твърде красноречиво, че унищожението е било дело на нашественик.

Кога светилището станало жертва на нашествие и кой е бил нашественикът? Отговорът на този въпрос беше получен при доста странни обстоятелства. На двора на светилището имаше невисок цокъл от сурови тухли, наполовина засипан с парчета от плочи от чер камък. Положението с този паметник било ясно: плочите някога представлявали облицовка на цокъл и били изтръгнати от неизвестни вандали. След слепването на частите в едно цяло се оказа, че на плочата бил издълбан надпис, възхваляващ победата и завоеванията на Хамурапи, цар и законодател на Вавилон, споменат в книгата Генезис, който живял през една и съща епоха с Авраам (около 1800 г. преди нашата ера).

В светилището бяха намерени плочки с клинопис, гласящи, че Хамурапи заедно с цяла Южна Месопотамия завоювал и град Ур. За ознаменуване на победите си издигнал паметник в двора на светилището, което шумерите смятали за голяма обида на най-светите си религиозни чувства. И затова, като вдигнали бунт против потисника, излели ненавистта си най-напред върху паметника, който натрапчиво им напомнял поражението и унижението, на което били подложени като народ. Плочките с надписа изкъртили от цокъла и разбили на дребни парчета, оставяйки паметника в такова състояние, в каквото близо четири хиляди години по-късно го откопа лопатата на археолога.

Но защо въстаниците не са премахнали остатъците от паметника, та по този начин да изтрият и последните следи от робството си? По всяка вероятност, защото не са имали време за това. Хамурапи реагирал на въстанието със светкавична енергия. Докато шумерите успеят да се нарадват на току-що извоюваната свобода, той се появил пред портите на града, превзел го с щурм и го предоставил на озверената си войска. Всички сгради и светилища били превърнати, в руини.

Под една от подовите настилки на светилището Уули направи сензационно откритие. Намери неимоверно съкровище от златни скъпоценности, истински шедьоври на златарското изкуство: висулки, гривни, огърлици, карфици с майсторски гравирани женски фигурки вместо главички.

Собственикът на тези съкровища ги скрил на това място най-вероятно през време на обсадата на града, а по-късно загинал или станал роб. По този начин съкровището пропаднало, без да се узнае нищо за него. Тъй като тухлите от същия археологически слой имали щемпел на цар Навуходоносор, който царувал през VI век преди нашата ера, можем да предполагаме, че съкровището лежало недокоснато на това място цели 2500 години.

Навуходоносор бил последният владетел, който поддържал свещения характер на Ур и извършвал широка строителна работа в него. Малко след смъртта му Месопотамия станала обект на ново нашествие. Персийският цар Кир Велики разгромил неовавилонската мощ и превзел цялата земя между Ефрат и Тигър.

Да постигне победа му помогнали вътрешните безредици, които отслабили неовавилонската държава. Последният цар Набонид се стремял да сломи могъществото на жреците и да създаде държавна религия, която да ръководи самият той.

Почувствували се застрашени, жреците му обявили ожесточена война. И затова, когато Кир се приближавал към Ур, не се поколебали да станат изменници, да отворят тайно портите на града и да предадат своя цар в ръцете на врага. Набонид попаднал в робство и изчезнал безследно.

Съдбата на град Ур била предрешена от две исторически събития. Първото е приемането на религията на Заратустра от персите. Суровите принципи на новото вероизповедание били неумолими към стария политеизъм на Месопотамия, където съществувал култ към множество богове. Старото светилище в Ур по всяка вероятност било разрушено от приелите новата вяра и по този начин жреците получили заслуженото си за измяната на отечеството.

Много по-страшна катастрофа причинила на града природата. Ефрат постепенно изменял своето корито. В края на краищата се изместил от града с около петнайсет километра на изток. Ур, изоставен и обеднял, нямал повече средства с помощта на нова система от канали да задържи процеса на изсъхването на околните обработвани земи. Старите зеленчукови и овощни градини, пасища и ливади бързо се превърнали в степи и пустини. Населението напуснало града и се преселило в други райони и села, където по-лесно можело да изкара хляба си.

Напуснатият град постепенно се превърнал в руини. Бурите ги покрили с дебел слой пясък. С течение на годините било забравено, че под грамадите пясък се крият жалки останки от могъща някога столица, която в продължение на хиляди години представлявала ковачница на голяма, богата цивилизация.

В горните слоеве на развалините бяха намерени остатъци от бедни къщи, построени с извадени от земята шумерски тухли. Под пода на една от тези къщи беше открито гърне, пълно с клинописни плочки, от които можеше да се прочете, че това е бил последният много тъжен период за светилището. В тези окаяни домове водили живот на бедняци последните жреци на бог Нанар, като се издържали от милостинята на немногобройните си последователи, запазили по чудо вярност към старата религия сред морето от привърженици на Заратустра.

На друго място на хълма археолозите се натъкнаха на грънчарски пещи и колиби на персийски заселници и клинописни плочки, произхождащи от средата на V век пр.н.е. След това градът бил обгърнат от мъглата на забравата за почти 25 века — чак до 1922 г., когато експедицията на Уули започна първите си търсения на Смолистата планина.