Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (42)

В царството на хилядите тайни

Макар че археолозите, изследващи Средна и Южна Америка — както произтича от предходните глави, — могат да се похвалят с големи резултати от своите търсения и разкопки, все пак всъщност все още твърде малко знаем за народите, населявали тези земи преди идването на белия човек. Историята все още ги обвива в мрака на будещата любопитство тайна.

Ние не знаем произхода на тези способни раси, не ни е известно откога фактически започва техният обществен и културен живот, не сме успели дори да установим причините и обстоятелствата, свързани с тяхното изчезване.

Тук археолозите срещнаха може би единствен случай, когато наслояването на различни култури — обикновено така поучително — да не говори нищо за постепенното развитие на тези цивилизации, за тяхното многовековно развиване и узряване. От находките би могло да се съди, че културите се появили във вече завършен вид и че изчезвали също така бързо, както са възниквали.

Писмото на маите трябва да се причисли към най-изумителните постижения на човечеството. То би могло да бъде плод само на многовековна, трудна еволюция. И все пак в надписите няма и следа от това развитие, написани са с писмо в напълно завършен вид. Същото може да се каже за много други постижения на индианските народи, като астрономията, математиката, изкуството или строителството.

Едно можем да приемем за сигурно: народите от американския континент били много сродни помежду си — както в расово, тъй и в културно отношение. За това говорят много сходства в техните обичаи и религии. Всички индианци строели храмовете си на постаменти във формата на пирамиди, боготворели слънцето и луната и вярвали в мита за белия брадат бог, чийто символ бил „покрита с пера змия“. Имали общи, много странни, несрещащи се на друго място в света суеверия. Между другото живеели постоянно под ужаса на фаталистична вяра в края на света, който щял да настъпи в края на някой от петдесет и две годишните исторически цикли. В техните летописи, календарни изчисления, легенди и пророчества много важна роля играело числото 13, смятано за свещено число, носещо щастие.

Всички стари народи на Мексико — както разкриват разкопките в Паленке и в други развалини на някогашни градове — са знаели и почитали знака на кръста. В религията им съществували обреди, напомнящи изповедта, прощаването на греховете, разкаянието, кръщаването на бебетата и нещо като причастие под формата на изяждане божества, направени от царевично тесто.

Тези високо развити в много отношения народи все пак не стигнали до идеята за транспортното и грънчарското колело, не опитомили никакво товарно животно с изключение на индианците от Андите, които опитомили ламата. Макар да постигнали необикновена сръчност в обработването на медта, златото и среброто, не открили желязото — което е особено странен факт, тъй като дори най-примитивните негърски племена в Африка се научили да добиват желязо.

Внезапното появяване на тези узрели култури може да има едно обяснение: индианците не били туземци на американския континент, а са дошли там като емигранти с много културни завоевания на своята раса.

Но откъде могли да дойдат?

Учените изказват три предположения. Някои чергарски племена, преследвайки дивеч, прекосили цял Сибир в един ден се стъписали изумени при Беринговия проток. Той е широк само 50 километра и в безоблачни дни на другата страна на водата ясно личат бреговете на Аляска. При вида на непознатата земя, пълна със загадъчни обещания, ловците били обзети от желание на всяка цена да стигнат там.

Преминаването с каяци на морската теснина тогава не представлявало такава трудност, каквато представлява днес. По онова, време нивото на водата било значително по-ниско и поради това днешните Алеутски острови представлявали дълга верига, свързваща двата континента.

В подкрепа на това схващане се привежда между другото аргументът, че лицата на много индианци издават монголския им произход. Но по-важното е това, което откри познавачът на писмото на маите и автор на граматиката на езика им — съветският етнограф И. В. Кнорозов. Той установи, че писмото на маите не се различава по основния си строеж от старокитайските знаци.

Друга група учени смятат, че индианците дошли на американския континент от Океания или от някакъв несъществуващ вече архипелаг. Но дали значителен брой индианци биха могли безопасно да преплават огромни морски пространства на примитивни салове, направени от палмови стъбла и пълзящи растения?

Привържениците на тази теория отговарят на това следното:

Да, така е, това било в пределите на възможностите им, защото е установено извън всякакво съмнение, че Великденските острови са останка от огромен архипелаг, който постепенно потънал в глъбините на Тихия океан. Този архипелаг се е простирал твърде далеч по посока на американския континент. При това ветровете в Тихия океан духат предимно в тази посока. Достатъчно било човек да им се предостави и плавайки от остров на остров, най-сетне да стигне Америка. Някои открития говорят доста убедително в полза на тази теория. Констатирано е преди всичко, че десетки думи от езиците на американските племена не само приличат на думите, употребявани в далечна Океания, но и че имат едно и също значение.

Археологията също дава своите доводи: в праисторическите гробове в Калифорния са открити брадвички, издялани от камък, който се среща само в островите на Тихия океан. Накрая трябва да се отбележи и това, което забелязали етнографите, а именно, че по цвета на кожата, чертите на лицето и редица други расови белези някои индиански племена много напомнят жителите на Океания.

Най-близък до истината е, изглежда, възгледът на трета група учени, които не виждат никакви противоречия между двете предходни схващания. Те твърдят, че именно разнородността на расовите типове сред индианците сочи, че емиграцията на индианските племена се е извършила в продължение на много столетия по единия и по другия път, т.е. както през Беринговия проток, така и по островите на Тихия океан.

Съвсем различен възглед поддържат учените, които твърдят, че индианците дошли от изток, т.е. от Европа, колонизирали американския континент, а след това с примитивни салове преплавали Тихия океан и населили островите от Океания. Към тази група принадлежи норвежецът Тор Хейердал, който, за да докаже, че е възможна такава морска експедиция, построи сал от балсови дървета и заедно с няколко другари преплава Тихия океан. Книгата му „Експедиция Кон-Тики“ е преведена на много езици.

Световният печат съобщи извънредно интересната новина за едно археологическо откритие на Тор Хейердал. За да докаже своята теза, той отиде на Великденските острови, известни с това, че там има десетки огромни каменни статуи, издигнати преди векове от някакъв тайнствено изчезнал народ.

По склоновете на вулкана Рану Рарак норвежецът изкопа огромни каменни скулптури. Това са човешки статуи, на чиито гърди са издълбани кораби с надути от вятъра платна. Други орнаменти по тези статуи по стил и изпълнение напомнят без всякакво съмнение изкуството на перуанските инки. Освен това по скатовете на планините бяха открити тераси със стени, каквито се срещат и в държавата на инките по склоновете на високите Анди.

Това много важно откритие говори, че инките някога са колонизирали Великденските острови. Но този факт не решава автоматически въпроса за произхождението на индианците, понеже може да служи за потвърждение както на едната, така и на другата от горепосочените миграционни хипотези.

Ако запитаме, кога индианците стъпили на американския континент, ще разберем, че отговорът на археолозите също се върти в сферата на предположенията. За безспорен може да се приеме само фактът, че градът на културата „кокле“ в Панама е съществувал още две хиляди години преди нашата ера. Сензационно красноречие получи намереният там барелеф на слон. Той с известна правдоподобност говори, че още десет хиляди години преди нашата ера, т.е. тогава, когато в Америка още съществували слонове, хората строили там градове.

За установяване на тази дата допринесе до известна степен откриването на пирамидата в Куикуилко, намираща се на южния край на град Мексико сред огромни развалини от базалт и вкаменена лава. Пирамидата и заобикалящите я селища претърпели стихийна катастрофа. Близките вулкани Айуско и Кситли, днес угаснали, изригнали един ден огън и залели цялата околност с поток лава, дебел десет метра.

За да установят кога е станала тази катастрофа, археолозите се обърнаха за помощ към геолозите, които въз основа на анализ на вкаменената лава определиха, че това било преди близо 8000 години.

Ако техните изчисления са научно верни (някои геолози ги поставят под съмнение), значи, че това е най-старата култура в света, много по-стара от културата на Месопотамия и Египет.