Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (15)

Царете не умирали самотни

Като копаеха грамадния насип на урското бунище, по едно време работниците се натъкнаха на удивителна и странна находка. На дъното на един плитък дол откриха пет изпепелени скелета, старателно поставени един до друг. Кинжалите, лежащи до тях, говореха, че това са били мъже, по всяка вероятност воини от древния Шумер.

Макар археолозите да бяха вече свикнали със сензационни открития в гробището, находката породи у тях голямо любопитство. До този момент там не беше открит нито един групов гроб, а и нямаше случай мъртъвците да лежат погребани без защитна рогозка или ковчег. Като ярко опровержение на всичко, което досега археолозите бяха успели да узнаят за погребалните обичаи на шумерите, изглеждаше обстоятелството, че покойниците освен неотменното канче на устата не бяха снабдени с нищо за следсмъртния си път, с нито една посуда, край тях липсваха намираните по правило в другите гробове съдове с храна и питиета.

Така че този групов гроб представляваше археологическа загадка, облъхната от очарованието на някаква романтична тайна. Но преди Уули да успее да се впусне в най-различни догадки по този въпрос, вниманието му беше привлечено от ново откритие. Скелетите лежаха на ракитова рогозка, представляваща нещо като под на гроба. По-подробното проучване разкри, че подът не е хоризонтален, а наклонен под доста голям ъгъл, пък рогозката продължава някъде по-дълбоко извън очертанията на изкопа. Копането по протежението на рогозката показа, че тя представлява настилка върху нещо като наклонена площ, водеща към някаква неизвестна цел, засега скрита под земята. Петимата бойци лежаха в началото на наклонената плоскост, сякаш задачата им е била да пазят достъпа до нея.

На неголямо разстояние от тях, напреки на широчината на площта, лежаха в две редици останките на десет жени. Необикновеното изобилие на украсяващите ги скъпоценности говореше, че не са произхождали от простолюдието. На главите си имаха златни превръзки, инкрустирани с камъни от лазурит и ахат; вратовете им бяха опасани от майсторски изработени гердани от пъстри маниста. Около тези трупове също нямаше предписаните от ритуала предмети за поставяне в гробове.

Оттук нататък почти всяка копка с кирката носеше нови изненади. Недалеч от женските скелети бяха извадени остатъците от чудно хубава арфа. Наистина от дървената рамка не бе останало почти нищо, но металната обшивка и украшенията бяха в такова положение, че към тях можеха да се доправят липсващите части на инструмента и той да се пресъздаде в такъв вид, в какъвто го били оставили там шумерите преди хиляди години. Вертикалният прът на арфата беше обкован със златна ламарина. В него още личаха гвоздейчетата със златни главички, служещи за изпъване на струните. Краищата на кутията за резонанс бяха украсени с мозаична винетка от ахат, лазурит и бял седеф. Но главният декоративен мотив беше прекрасната скулптура, изработена от златна ламарина. Тя представляваше глава на бик с очи и брада от лазурит. Върху арфата лежаха изпепелилите се останки на жена, нагиздена със златни украшения и разноцветни маниста. Тя сигурно е била арфистката.

Едва работниците и археолозите успяха да дойдат на себе си след тази така вълнуваща с немия си трагизъм сцена, когато в дълбоката част на наклонената площ се натъкнаха на някакви животински кости. Оказа се, че представляваха разпилени скелети на магарета. Досами тях бяха намерени следи от колесница с плазове вместо колела. Наблизо почиваха скелетите на двама мъже, по всяка вероятност кочияши. Колесницата бе изобилно покрита с бели, червени и сини камъни и барелефи, изработени върху златна ламарина и изобразяващи глави на лъвове с гриви от лазурит.

Около колесницата лежаха в безпорядък най-различни предмети и скъпоценни украшения. Там бяха намерени мозаични шахматни дъски за някаква игра, вази и кани от злато, сребро и алабастър, инструменти и златни тоалетни принадлежности и преди всичко една археологическа рядкост — чудесни изделия от вулканично стъкло. Две лъвски глави, грациозно изковани от сребърна ламарина, представляваха последните останки от трона, чиито дървени части се бяха превърнали в прах. Ала най-голям интерес будеше един напълно изгнил сандък, върху който ясно се виждаха майсторски изработени орнаменти от седеф и лазурит.

След упорита работа, целяща да се запазят съкровищата и да се осигури консервацията им, археолозите отместиха сандъка. И тогава пред изумените очи на присъствуващите бе разкрита нова тайна. С дъното си сандъкът закриваше отвор, изкопан в тухлената стена, която представляваше основа на наклонената площ. Това беше нарочно направен отвор, което се доказваше от факта, че направилите го са се опитвали след това да го замаскират със свободно поставени тухли.

Тази стена се оказа част от купола, затварящ една гробница, разбира се, ограбена. Бяха намерени само два сребърни модела на лодки, интересни с това, че по форма не се различаваха по нищо от лодките, с които до ден-днешен си служи населението на Месопотамия. Но най-ценната находка бе един цилиндричен печат с надпис, от който ставаше ясно, че в тази гробница някога бил погребан цар на име А-бар-ги.

Обстойният преглед на гробната крипта разкри още една интересна подробност — цар А-бар-ги лежеше тук в компания с други лица, най-вероятно членове на неговото семейство и приближени.

Така че зиданият царски мавзолей се оказа групов гроб.

За да разберем по-нататъшния ход на археологическите търсения, трябва да имаме точна представа за топографското положение на наклонената площ и гробницата. Наклонената площ, на която бяха намерени останките на мъжете и жените, колесницата с плазовете, арфата и сандъкът, не можеше да води за гроба на цар А-бар-ги по тази проста причина, че се намираше точно над нейния сводест покрив, допирайки се с него на мястото, където сандъкът маскираше отвора.

Значи тя трябваше да води към друга гробница, заровена нейде в земята. И тази гробница беше намерена в близко съседство с гробницата на цар А-бар-ги само с тази разлика, че беше разположена малко по-високо, тъй че наклонената площ по права лилия стигаше до нейния вход.

Но преди Уули да се залови да разчисти развалините и отвори новооткритата гробница, реши да потърси друга наклонена площ, която да принадлежи към гробницата на цар А-бар-ги. Нямаше съмнение, че подобна наклонена площ трябваше да съществува нейде в по-дълбоките слоеве. И наистина първите следи от нея бяха открити на дълбочина два метра под нивото на първата наклонена площ. На единия й край лежаха в две редици шестима воини с копия и шлемове от мед. Малко по-дълбоко бяха изровени две дървени, напълно изгнили коли с по четири колелета, запретнати с волове. Скелетите на животните бяха така добре запазени, че единият беше изваден цял. Впряговете и особено поводите бяха покрити с богати украшения от маниста и сребро. Върху костите на воловете лежаха скелетите на двама мъже, по всяка вероятност кочияши.

В основата на стената на напълно разкритата гробница на цар А-бар-ги бяха намерени останките на девет жени в седнало положение. По черепите им блестяха златни диадеми, украсени с камъни от лазурит и ахат, и снабдени със златни висулки във формата на букови листа. В краката на жените се въргаляха златни обици във формата на полумесец, гребени от лазурит и бял седеф и многоцветни маниста, които някога са били нанизани на гердани.

Жените, заели мелодраматични пози, представляваха тъжна картина. С гърбове, опрени о външната стена на гробницата, и нозе, изпънати напречно на изкопа, представляваха нямо, но красноречиво доказателство за кошмарната трагедия, разиграла се някога тук.

Отсега насетне лопатите на работниците изваждаха на повърхността все нови и нови следи от трагедията. Пространството между групата жени и колата в буквалния смисъл на думата беше изпълнено от останки на други жени и мъже. От двете страни на входа на гробницата, засипан с развалини, стояха воини с пълно бойно снаряжение.

Малко по-далеч лежаха две богато нагиздени арфистки. Арфите им представляваха истински шедьовър на шумерското украсно изкуство. Декоративен мотив беше глава на бик, изкована от сребърна ламарина, като очите и брадата бяха от бял седеф и лазурит. От дървената част, разбира се, не бе останало нищо, но от запазените остатъци знаем, че кутиите за резонанс били украсени с плочки от бял седеф с издълбани по тях хумористични сцени из живота на животните.

До сами гроба на цар А-бар-ги, както вече споменахме, имаше друга гробница, за която водеше по-горе разположената наклонена площ. Тайната на намиращия се в нея сандък сега намери своето обяснение. Гробарите, копаейки наклонената площ, закачили с лопатата куполестия покрив на гробницата на цар А-бар-ги. Изкушението било много силно. Те се промъкнали в гробницата през пробития отвор в стената и я ограбили напълно, като не пощадили дори царските останки. В бързината не забелязали само двете сребърни лодки. Направеният отвор после запълнили със свободно наредени тухли и го замаскирали със сандъка. Това не буди ничие подозрение, тъй като наклонената площ съгласно погребалния ритуал била изпълнена с много други предмети, като вази, чаши, коли и арфи.

След като обезпечи находките на двете наклонени площи, Уули пристъпи към отваряне на втората гробница. Работниците очистиха пода от развалини и членовете на археологическата експедиция влязоха в мрачната крипта с разтуптени сърца. Това, което се разкри пред изумените им очи, напомняше заключителната сцена на някаква необикновена мелодрама, в която актьорите падат в живописна поза и застиват неподвижни, преди да се спусне завесата. Само че вместо живи актьори там лежаха почернели от времето скелети. Изобилно покриващите ги накити веднага позволяваха да се разбере, че това са били трупове на жени.

Точно в средата на стаята на прогнила дървена носилка почиваха останките на жена, целите покрити с гердани от злато, сребро, лазурит, кварц, ахат и опал. До устата й лежеше чаша от тежко злато. Около десния лакът бяха намерени три златни игли с главички от лазурит и четири амулети, изобразяващи риби и газели. В косата на покойницата е имало няколко низа златна лента, подобна на гирлянди. Диадемата беше свързана със златни висулки във формата на листа и цветчета с листенца от бяла и синкава стъклена маса. На тила на черепа се виждаше гребен, украсен със златни розетки. От двете страни на главата някога са се спускали нанизи от четириъгълни маниста, сега разпилени безредно върху носилката. Накрая на нанизите влееха амулети във формата на бик и теле, изработени майсторски от син лазурит.

Опрени на носилката седяха наведени две прислужници — едната до главата, другата до краката. Подът на криптата беше пълен с различни предмети и скъпоценности: диадеми, златни кани, сребърни вази, маслени лампи, две жертвени маси от сребро, златни кутии въз формата на раковини, с още запазена помада със зелен цвят.

Но най-важната находка беше един цилиндричен печат с надпис, от който можеше да се разбере, че в гробницата почива царица Шуб-ад. Уули дойде до заключението, че е била жена на цар А-бар-ги. Навярно преди смъртта си е изявила желание да бъде погребана близо до мъжа си и това обяснява съседството на двата гроба.

Мрачната тайна на тези праисторически гробове беше разкрита в целия й драматичен ужас: за задгробния път на шумерските царе и царици бил отреждан цял двор. Цар А-бар-ги лежеше заобиколен от трима придворни, а на наклонената площ, водеща към гробницата му, бяха погребани 62 души. Царица Шуб-ад беше съпровождана от 25 души от най-близките й, като на двете й най-любими прислужници се паднала честта да бдят до носилката й в самата царска крипта.