Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (2)

Клинообразното писмо проговаря

През първите години на XIX век в германския университетски град Гьотинген живееше учителят по гръцки и латински в тамошния лицей Георг Фридрих Гротефенд. Хората го смятаха малко за чудак, понеже любимо негово занимание беше разрешаването на всевъзможни шаради и ребуси, в което проявяваше необикновена съобразителност и бърза ориентация. Познати и приятели му намираха най-хитро съставени задачи, но Гротефенд никога не се оставяше да го надхитрят.

През 1802 г. в ръцете на любителя на главоблъсканици попадна някакъв текст от Персеполис, за разшифроването на който безуспешно напрягаха мозъците си мнозина учени. Загадъчните клинообразни знаци все повече изостряха любопитството му и не го оставяха да спи нощем. Един ден в бирарията, в която обикновено прекарваше вечерите си на халба бира, сред другари заяви не без самохвалство, че можел да разчете клинообразното писмо.

Другарите му от бирарията посрещнаха тези думи с весело недоверие. По това време клинописът бе един от най-модерните научни проблеми и бе широко известно каква непреодолима трудност представлява неговото разчитане. Имаше дори учени, които заявяваха, че това е изобщо неразрешим проблем.

През втората половина на XVIII век за Персеполис замина датският учен Карстен Нибур. Той прерисува много клинообразни знаци, но не успя да прочете нито една дума. Не провървя и на германеца Тихзен и на датчанина Мюнтер, макар че стигнаха до много верни заключения.

Затова съвсем не бе чудно, че в бирарията се разнесоха смехове и иронични подвиквания. Всички ценяха способностите на Гротефенд, но между решаването на един невинен ребус и разшифроването на клинообразното писмо, с което напразно си блъскаха главите най-изтъкнати специалисти, имаше огромна разлика. Подигравките на скептиците жегнаха Гротефенд и той предложи облог, който другарите му на драго сърце приеха.

След като се зае с тази необикновено трудна задача, Гротефенд забеляза, че надписът от Персеполис се дели на три ясно разграничени колони. Нима този надпис е на три езика? Благодарение на прочетените книги на древни писатели Гротефенд познаваше историята на староперсийската държава и знаеше, че около 540 година пр.н.е. персийският дар Кир покорил вавилонската държава. Тъй като надписът произхождаше от Персеполис, то една от трите колони сигурно съдържаше текст на староперсийски език. Но коя колона? Гротефенд разсъждаваше по следния начин: персийският е език на победил народ, значи естествено е да заема централното място. Това централно място сигурно е средната колона. А страничните колони? Трябва да се предполага, че съдържат превод на езиците на двата най-многобройни покорени народа.

След като прие тази удивително проста и същевременно проникновена хипотеза, Гротефенд се вгледа внимателно в клинообразните знаци в средната колона. Скоро забеляза нещо много характерно, за което реши да се залови здраво. Между клинообразните знаци два пъти се повтаряше една и съща група комбинации от чертички, отделена с напречна чертичка и следователно изразяваща някаква дума. С присъщата си проницателност Гротефенд стигна до идеята, че текстът осведомява за някакво династично наследничество в персийския царски дом и че следователно двете идентични групи знаци биха могли да означават царска титла. Според тази теория текстът би изглеждал така:

Цар — името на царя — неизвестната дума А — цар — името на царя — неизвестната дума А — неизвестната дума В.

Значението на неизвестната дума А се налагаше от само себе си. Нямаше съмнение, че групата клинообразни знаци, определена с буквата А, изразява думата „син“. Следователно, допълнен по такъв начин, текстът гласеше:

Цар — името на царя — син на цар — името на царя — син на — неизвестната дума В.

Липсата на царска титла в последната съставка на изречението (до неизвестната дума В) създаваше много трудности. Предположението, че текстът изброява поредните членове на някаква династия, изглеждаше разклатено. Но Гротефенд не се отчая лесно. Разсъждаваше по следния начин: щом неизвестната дума В (без съмнение име на някакъв персиец) не е придружена от царска титла, подобно на двете предходни имена, то трябва да се заключи:

а) че човекът, който е носил това име, не е бил цар,

б) че трябва да се е намирал с двамата царе в някаква степен на родство, щом се споменава редом с тях,

в) че както може да се заключи от два пъти споменатата дума „син“, той е бил техен баща и дядо.

В такъв случай текстът би гласял така:

Цар — името на царя — син на цар — името на царя — син на — името на персиец.

Гротефенд чувствуваше, че върви по правилна следа. Ако успее да намери в историята на персийските царе такава династия, при която някакъв персиец, който не е бил цар, е имал син и внук, които са се възкачили на трона, въпросът би бил разрешен. Тогава непрочетените правилно групи клинообразни знаци биха могли да се заменят с исторически имена.

Той започна да рови в книгите на древни историци и успя да намери съответните лица. Персийският княз Хистаспес имал син Дарий — персийски цар от 521 година до 486 година пр.н.е. Внукът му и син на Дарий — Ксеркс, известен с това, че се опитал да покори Гърция, царувал от 486 г. до 465 г. пр.н.е. В края на краищата текстът гласеше:

Цар Ксеркс, син на цар Дарий, син на Хистаспес.

Но работата не беше така проста, както я излагаме тук. Гротефенд почерпи имената на царете от Херодот и следователно те бяха дадени така, както са ги произнасяли гърците. За да се установи фонетичният изговор на всеки отделен клинообразен знак, трябваше да се знаят царските имена в техния автентичен староперсийски изговор. Ключа за разрешаване на този въпрос Гротефенд потърси в текста на Авеста — свещената книга на персите, езикът на която беше най-близък до староперсийския.

Въпреки че например името Хистаспес там беше дадено в няколко варианта (Гошап, Кистап, Густасп, Вищаспа), той успя чрез необикновено проницателни заключения да разшифрова девет азбучни знака от староперсийското клинообразно писмо. Едва тридесет и четири години по-късно, т.е. през 1836 г. германецът Ласен, французинът Бюрнуф и англичанинът Ролинсън разчетоха останалите букви от азбуката.