Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gdy słońce było bogiem, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Методи Методиев, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2011)
Издание:
Зенон Кошидовски. Когато слънцето беше бог
Редактор: Таня Петрова
Художник: Иван Кенаров
Технически редактор: Константин Пасков
Коректори: Елена Върбанова, Денка Мутафчиева
Държавно издателство — Варна
ДПК „Странджата“ — Варна
История
- — Добавяне
Как един надпис помогна да се открие тайната на един цар
Неочакваните резултати от първите търсения показаха, че бунището на Ур съдържа просто необикновени археологически съкровища и преди всичко може да обясни много тайни на миналото. Следващите разкопки не само не излъгаха надеждата, но дори донесоха повече от очакваното. Находките измениха коренно досегашните научни възгледи за най-старата култура на света.
Между многото оръжия и инструменти от бронз там беше открит истински шедьовър на древното златарско изкуство — прочутият днес „кинжал от Ур“. Това произведение на изкуството е несравним блясък и красота се състои от острие, изработено от ковано злато, ръкохватка от лазурит, инкрустирана със златни топчета, както и кания от златна ламарина, по която са изчукани майсторски орнаменти. В изкопа беше събрано известно количество филигранни тоалетни предмети, като щипки, ножче и кутия, които дават представа не само за богатството, но и за високите художествени постижения на шумерската цивилизация.
Под впечатлението на тези находки Уули реши да проучи подробно целия огромен насип на бунището. След като отстрани старателно пръстта слой по слой, той най-сетне стигна споменатото вече шумерско гробище. Постепенно разкри 1400 гроба на жители на Ур, натрупани на места на шест етажа. В най-долния пласт на гробището имаше 16 царски гробници, много по-стари от гробовете на обикновените жители на града.
Гробовете на простосмъртните имаха форма на четвъртити ями. На дъното се намираха превърналите се в пепел останки, положени по правило настрана, с крака, свити в колената, и китки, държащи канче до устните. Били са завити с рогозка, закопчана с дълга бронзова карфица, или погребани в ковчези от дърво, върбова плетка или непечена глина.
Тези гробове бяха пълни с най-различни предмети за ежедневна употреба. В тях бяха намерени маниста от гердани, обици, гривни, ножове, кинжали, тоалетни принадлежности и преди всичко много съдове от глина, мед и алабастър. Макар в гробовете да не бе намерен нито един предмет, пряко свързан с религиозния култ, самият факт, че на покойниците били оставяни храна и вода, говори, че шумерите вярвали в задгробния живот.
Царските гробници се състояха от две до четири помещения, иззидани от камък или тухли и покрити с купол. Тези помещения се намираха на дъното на дълбок изход и бяха напълно засипани с пръст. За входа, изпълнен с развалини, водеше наклонена плоскост, изкопана в земята и застлана с рогозка от върбови клони.
За съжаление, гробовете бяха ограбени. В помещенията не бе намерена нито една находка или каквато и да е следа от покойниците. Не можем да се учудваме на това, като имаме предвид променливата съдба на гробището през много стотици години. Нека си спомним слоевата структура. Най-отдолу беше най-старото градско бунище. По-късно на това място е било устроено гробището, в което в зидани гробници били погребвани членове на царския дом. След няколкостотин години, когато гробището било напълно забравено, било устроено второ поред бунище. След това на издигнатата почва започнали отново да погребват мъртви и накрая мястото било предназначено за построяване на жилища.
Както виждаме, това малко пространство е било винаги използувано за нещо и затуй е лесно обяснимо, че гробниците станали жертва на крадци. Трябва да предполагаме, че гробокопачите на второто гробище при копането са докосвали с лопатите си стените на по-ниско намиращите се царски гробници. Изкушението било доста голямо и те са се вмъквали в тайнствените постройки, за да видят какво се крие в тях. След като откриели гробовете, изведнъж виждали ослепителния блясък на всевъзможни златни предмети и започвали да грабят всичко, без да правят изключение дори за останките на царете.
Отново минали няколко века. На старото гробище започнали строеж на жилища. При копането на изкопите за основите работниците вероятно са се натъкнали на някой предмет, изпуснат в бързината от крадците, както е станало с „кинжала от Ур“, намерен чак при експедицията на Уули. Този предмет ги подтикнал да търсят в неограбените гробове други скъпоценности. Оставените следи говорят за старателно планиран грабеж. Това доказва, че не само в Египет били грабени гробовете. Първоначално крадците копаели вертикален отвор до известна дълбочина, след това по хоризонтален тунел се добирали до царския гроб, чието положение изчислявали предварително.
В много случаи това им се удавало с удивителна точност. Но понякога работата вършели новаци в този „занаят“. Те погрешно изчислявали местонахождението на набелязания гроб, поради което не постигали преследваната цел. Примери за това са някои изкопани до средата тунели, по продължение на които нямаше никаква гробница.
Пред археолозите се постави трудната задача да установят от коя епоха са тези царски гробове. Начините и пътищата на разсъждения, чрез които те успяха да разрешат този въпрос, са много интересни, понеже ни позволяват да се запознаем с прецизните методи на археологията.
Вече говорихме за семитския цар на Акад — Саргон, който завоювал всички градове държави на Шумер и създал деспотична монархия в Месопотамия. На основата на шумерските летописи бе изчислено, че този завоевател господствувал през годините 2360–2305 пр.н.е. Но въпросът не беше толкова прост. По известни съображения, които тук няма да излагаме, асиролозите дълго смятаха, че Саргон е легендарен образ и че под това име са групирани деянията на няколко забравени исторически царе. Между другото той беше отъждествяван с библейския Немрод.
Трябва да помним, че над царските гробници, в горните слоеве на гробището Ур, бяха намерени други гробове, в които били погребани обикновени жители на града. Приблизителната дата на тези гробове се уточни чрез една сензационна находка — два цилиндрични печата с гравирани на тях името и професията на собственика. Какво беше учудването на археолозите, когато установиха, че те са били собственост на двама от придворните на цар Саргон. Те се числели към прислугата на царската дъщеря, която изпълнявала високата длъжност жрица на богинята на Луната. Дори беше намерена плочка с нейния образ. Барелефът представлява жрец, принасящ жертва на олтар, а зад гърба му се вижда изправена жена с влачещи се по земята дрехи. От надписа до барелефа узнаваме, че това е дъщерята на цар Саргон. Единият от печатите бил собственост на нейния фризьор, а другият — на писаря на двора.
Откриването на гробовете на двамата царедворци позволи да се установи със сигурност, че противно на досегашните теории Саргон бил историческа личност и че следователно по-горе намиращите се гробове са от около 2300 година пр.н.е.
Щом царските гробници бяха под гробовете от епохата на Саргон, естествено те трябваше да бъдат значително по-стари от тях. Но с колко години? Отговор на този въпрос бе получен по околен, доста сложен път.
До наше време са се запазили два династични списъка, в които са изброени шумерските царе. Единият е изготвен от шумерски летописци, а вторият — от вавилонски жрец от третия век пр.н.е. Берое — историк, който пишел на гръцки.
От тези списъци следва, че шумерската история започва от сътворението на света. Първите царе се наричат працаре. Според едната версия працарете били осем, а според друга — десет. Тези царе били рекорда по дълголетие на Метусалем, понеже живели общо 241 300 или 456 000 години. Династията на працарете свършила вследствие потопа, а след това, както гласи легендата, светът бил населен от потомците на Ут-напищим. Първата династия на шумерските царе, която поела властта след потопа, господствувала според тези списъци 24 150 години.
Легендарната възраст на царете и свръхестествените качества, които им били приписвани в посочените регистри, станаха причина асиролозите предварително да отхвърлят списъците като нещо невероятно и лишено от каквато и да било научна стойност.
Под влиянието на откритията, направени в бунището на Ур, Уули се замисли да не би първата династия след потопа, въпреки фантастично дългия период на нейното господство, да е съществувала наистина. Някак много скоро едно ново откритие потвърди неговото предположение.
В развалините на град Ел-Обеид Уули разкри светилище, посветено на майката на боговете Нин-хурсаг. Това беше великолепна постройка — една от най-старите в Месопотамия, — пълна с медни колони, мозаични украси, барелефи и статуи. Сред купищата развалини беше намерена плочка от бяла вар с издълбани на нея клинообразни знаци. След разшифроването им се оказа, с тях бе записано името на дарителя на светилището. Целият надпис гласеше както следва: „А-ан-и-пада — цар на град Ур, син на Мес-ан-и-пада, цар на град Ур, построи това светилище, посветено на богинята Нин-хурсаг.“
Намереният надпис предизвика голямо раздвижване сред асиролозите. Цар Мес-ан-и-пада фигурираше в двата списъка като основател на първата, следпотопна шумерска династия. До този момент той беше смятан за легендарно същество, а сега изведнъж стана историческо лице. Неговият син бил построил откритото от Уули светилище.
Кога царувал Мес-ан-и-пада? Учените не можаха, да установят това точно, но въз основа на специфичните декоративни мотиви на керамичните съдове, чиято дата бе вече определена по други начини и които бяха намерени в същия слой на културно развитие, можеше приблизително да се изчисли, че бе живял около 2700 г. пр.н.е.
Нека сега се върнем към царските гробници в Ур. Въз основа на намерения надпис беше установено името на единия от царете, погребани там. Това беше А-бар-ги.
А-бар-ги не фигурираше в посочените династични списъци. Това накара археолозите да се замислят. За него не можеше да се каже, че е легендарно лице, понеже бе открита гробницата му и тя бе пълна с безценни съкровища. Значи той е съществувал положително и е бил цар на град Ур.
Така че отговорът беше следният: А-бар-ги живял по-рано от Мес-ан-и-пада. Но тъй като Мес-ан-и-пада е посочен в списъка като първи шумерски цар, в такъв случай кой е бил А-бар-ги?
Това стана ясно едва след като бяха прочетени клинописните плочки. Около 2700 г. пр.н.е., значи през царуването на Мес-ан-и-пада, град Ур наложил хегемонията си над останалите градове държави в Шумер. Мес-ан-и-пада следователно бил първият цар на цял Шумер и затова е посочен в списъка. Царете, господствували преди него, и между тях А-бар-ги, били само местни владетели на града държава Ур, и дори, както узнаваме също от клинописните плочки, били васали на по-могъщия от тях Лагаш.
И ето стигаме до същността на въпроса. През периода на царуването на първия владетел на Шумер Мес-ан-и-пада, т.е. 2700 години преди началото на нашата ера, гробището на Ур било вече превърнато в бунище. Гробовете на древните царе на града държава били засипани без никакви скрупули с всевъзможни отпадъци по простата причина, че сведенията за тях били изчезнали.
Поставя се въпросът, колко време е трябвало да се мине, за да се забравят старите гробници? Скромно пресметнато, от двеста до триста години. Така че царските гробове били построени триста години преди 2700 година пр.н.е., т.е. в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.н.е.