Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (27)

Златното лице на Агамемнон

Вождът на троянския поход, „царят на царете“ Агамемнон, бил син на Атрей, цар на Микена. Техният род бил прокълнат от боговете заради извършени престъпления.

Престъпление бе извършил бащата на Агамемнон — Атрей, отмъщавайки си по отвратителен начин на родния си брат Тиест за това, че уж бил прелъстил жена му. Един ден го поканил на разговор и го нагостил с печено месо. Веднага след пиршеството му казал, че месото, което е изял, било от телата на двамата му убити сина.

От жестокостта на чичото се спасил третият син на Тиест — Егист, Момчето се заклело да отмъсти на целия род на Атрей. Агамемнон не се досещал какво става в душата на братовчед му и заминавайки за Троя начело на обединените гръцки дружини, го оставил в Микена с жена си Клитемнестра.

От третата песен на „Одисея“ узнаваме какво станало през време на отсъствието му:

Докато бяхме при Троя и вършехме подвизи много,

той си седеше спокойно на конехранителний Аргос,

и прелъстяваше с думи съпругата на Агамемнон.

Първо наистина тя бе отблъсквала срамното дело —

таз Клитемнестра божествени, че бе в сърцето си честна.

Па и певецът при нея бил, що му Агамемнон бе заръчал

като заминавал за Троя, съпругата да му нагледва.

Ала когато съдбата на бози го в примка заплела,

в остров пустинен тогава завел е певеца Егист и

там го оставил; на птици пища и плячка да стане.

Тя пожелала това, що желал, и в къщи завел я.

(Превод на Николай Вранчев, 1942 г.)

Невярната двойка, боейки се от последиците на своето вероломство, се готвела да убие Агамемнон веднага щом се завърне от Троя. По какъв начин осъществила своето намерение Омир ни разказва с думите на царя на Спарта Менелай в четвъртата песен на „Одисея“:

Вятърът тогаз боговете промениха и той си пристигна

в суша далечна; там някога Тиест живеел в дворците си,

а в това време живееше тамо Егист, син Тиестов;

с радост пристъпяше по земята на своите прадеди,

милваше той и целуваше тамо земята си родна,

сълзи горчиви проливаше, че я обичана видя пак.

Ала от свойто сгледилище го забеляза съгледник,

него коварний Егист бе поставил там и два таланта

злато бе му обещал, та да варди там цяла година,

да не пропусне да мине Агамемнон за подвиг юначен.

Туй да обади, отиде в дома на пастиря народен.

Тутакси хитрост коварна тогава Егист му измисли;

двайсет мъже най-отбрани взе от народа в града си

и ги постави в засада; каза и пир там да приготвят.

После отиде самин при пастири народен с коне и

със колесници, та него покани с помисъл лоши.

И го заведе без царят да знае, че гибел го чака,

па на пира закла го, тъй както над ясла вол колят.

А и другарите що бяха с него загинаха всички,

па и мъжете Егистови, в къщи умряха те всички.

(Превод на Николай Вранчев, 1942 г.)

В трагедията на Есхил „Агамемнон“ главен извършител на убийството е Клитемнестра. Тя убива не само от страх, че ще бъде наказана за изневярата, но по-скоро тласкана от демона на ненавистта и отмъщението. Все още тя не може да прости на Агамемнон, че тръгвайки за Троя, дал за пренасяне в жертва тяхната дъщеря Ифигения, за да бъде измолен от боговете благоприятен вятър, който да надуе платната. От трагедията узнаваме освен това, че заедно с Агамемнон в Микена загинала и неговата пленница Касандра, дъщеря на цар Приам. Тя била оракулката, която предрекла гибелта на Троя.

Ето монологът на Клитемнестра непосредствено след извършването на злодеянието:

Тук аз стоя где удара нанесох — закъсняло дело.

И как го аз премахнах ще разкажа, и нищо

не ще отричам. Широко дълго палто,

разкошно изтъкано като голяма мрежа на тялото му

хвърлям, и ни да бяга, ни удара ми да отблъсне

той не може. И удрям го два пъти… два пъти

извика — и безсилен стана. А като легна, ударих го

аз трети път — дар благодарствен за Зевса наши —

подземния, що в царството на мъртвите господствува…

Падна той и духа си през уста отворени

избълва в струя кръв и тази прясна кръв

тъй силно пръсна, че чак поля ме като дъжд.

Осем години по-късно в Микена пристигнал синът на Агамемнон Орест и отмъстил за смъртта на баща си. Убил не само Егист, но и майка си. Дълго време майкоубиецът бил преследван от ериниите — трите ужасни сестри, олицетворение на остри и неотстъпни гризения на съвестта, докато най-сетне след дълги мъки получил прощение от атинския ареопаг и се възкачил на окървавения престол на Атридите.

За разлика от Троя руините на Микена не са били изравнени със земята. В Арголида — североизточния кран на Пелопонес, до ден-днешен може да се видят мрачните стени на Агамемноновата крепост, издигаща се на една стръмна стена. Те се състоят от огромни, идеално пасващи си блокове, несвързани с мазилка. Към крепостта води прочутата „Лъвска порта“, през която Агамемнон минал някога, връщайки се от Троя. На върха и се надигат два лъва, изсечени от монолитна скала, с откъртени от незапомнени времена глави. В развалините още се намира една стара подземна щерна и досега пълнена с вода от извора на Персей чрез теракотов тръбопровод.

Извън зидовете по скатовете на околните хълмове се издигат седем монументални куполести гробници, наречени толоси. Всяка от тях е построена във формата на кошер. Това са монументални сгради, говорещи за могъществото на микенските владетели и за високото ниво на тогавашното строителство. Били ограбени още в древността.

Най-величествен паметник представлява така нареченият „Гроб на Агамемнон“, прославен от полския поет Словацки в неговата поема под същото заглавие. В мрачната гробница се влиза през порта, висока 5 метра, построена от каменни блокове, всеки от които тежи няколко десетки тона. Когато човек застане в средата на сградата, тя изглежда като огромен кошер, изграден от 33 каменни пръстена, постепенно стесняващи се нагоре и затворени на върха с един блок, имащ форма на полукръг. Симетрично разположените отвори говорят, че стените някога били украсени с розетки от бронз. От тази огромна зала, напомняща римския Пантеон, води коридор към стая, изсечена в скалата, където по всяка вероятност почивали останките на убития цар.

Гръцките митове за трагичния род на Атридите, прославен от Омир и Есхил, както и суровата простота на руините, са направили Микена да бъде в древността цел на много гръцки и римски пътешественици. Според тях тези зидове не са могли да бъдат построени от обикновени хора и затова вярвали, че били резултат на свръхчовешките усилия на гиганти-циклопи.

Около 170 г. н.е. Микена била посетена от гръцкия писател и пътешественик Паузаний. Ето как описал впечатленията си той:

Части от зидовете са още запазени, запазена е и портата, на която има два лъва. В развалините на Микена се намира изворът на Персей и подземната сграда на Атрей; освен това там са и гробовете на онези, които Егист избил при пиршеството, като се върнали от Троя. Там е гробът на Агамемнон, на коларите на колесници Евримеден, Теледам и Пелопс. Казват също така, че Касандра била родила на Агамемнон близнаци и че и тези две малки деца Егист умъртвил заедно с родителите им. Клитемнестра и Егист са погребани извън очертанията на зида, понеже не били смятани за достойни да почиват откъм вътрешната стена на зида, където лежали Агамемнон и хората, които загинали заедно с него.

Този текст изигра особена роля за археологическите търсения през XIX век. Разни археолози, основавайки се на тези сведения, започнаха частични разкопки в Микена, но ги прекратяваха, без да постигнат нещо.

Причина за техния неуспех беше своеобразният начин, по който тълкуваха писаното от Паузаний. Гръцкият пътешественик недвусмислено съобщаваше, че Агамемнон заедно с другарите си бил погребан вътре в стените, но всички мислеха, че пътешественикът не е имал предвид мощните стени на същинската крепост. Трябва да обясним, че Микена, както можеше да се разбере от разкопките, била заобиколена от още един значително по-слаб зид, обхващащ по-широко пространство, на който се намирали споменатите вече гробници-кошери. Всички археолози смятаха, че Паузаний видял и описал именно тези гробове.

Още две други обстоятелства станаха причина да се създаде това мнение. Дворът на истинската крепост обхващаше много малко пространство и затова беше трудно да се повярва, че там би могло да има гробища. Освен това пробиви, правени със сонди, доказаха, че основите на двора, засипани с огромна купчина развалини представляват твърда скала, която е негодна за погребване на мъртъвци.

След големите си успехи, постигнати на хълма Хисарлък, Шлиман не възнамеряваше да заспи на лаврите си. Търсейки нови археологически обекти, той си спомни, че Омир винаги, когато споменава Микена, използува такива епитети като „богата със злато“, „златна“ или „заможна“. Със самоувереност, която, както в случая с Троя на пръв поглед беше наивна, той заключаваше, че в Микена трябва да се крият много златни предмети.

При разсъжденията си той преди всичко отхвърли теорията на предшествениците си, смятайки я за напълно погрешна. Срещу техните аргументи намери удивително прост отговор, толкова прост, че трябва да се учудим как не са стигнали до него археолозите, които познавали добре разположението на Микенската крепост.

Като разсъждаваше върху писаното от Паузаний, Шлиман стигна до извода, че той е имал предвид циклопния зид на същинската крепост. Нали Паузаний изрично подчертава, че в него се намирала порта с лъвове, водеща към двора. А що се касае за външния зид, то в никой случай гръцкият пътешественик не е могъл да го види, понеже този зид бил разрушен при нахлуването на Аргивите през 468 г. пр.н.е., т.е. 638 години преди посещението му в Микена. Оттук — единственият извод, че Паузаний е описал гробовете в двора на крепостта, а не — както дотогава смятаха археолозите — големите гробници-кошери, построени по скатовете на околните хълмове.

Нима е мислимо неголям двор, който същевременно бил агора, т.е. място за публични събрания, да представлява гробища? Шлиман намери отговор на този въпрос пак у Паузаний. На друго място в своите спомени той пише:

Тук построили площад за събрания по такъв начин, че гробовете на героите се намирали в средата му.

Това доказваше, че у древните гърци съществувал обичаят изтъкнати хора да се погребват на публични площади.

За да пристъпи към археологическа работа, Шлиман трябваше да получи концесия от Гръцкото археологическо дружество в Атина. Но гърците помнеха шумната афера с троянските съкровища и не му се доверяваха. Преговорите се проточиха повече от две години и, изглежда, щяха да свършат безуспешно, ако Шлиман не беше обещал да се ограничи в разкопките си само с двора на крепостта. Управлението на дружеството най-сетне му даде концесия само затова, защото според неговото убеждение дворът не представлявал никаква археологическа стойност и там освен глинени отломъци и камъни нищо не можело да се намери. Но управлението поиска от него да предаде троянските находки с изключение на няколко по-дребни предмета, които можеше да запази у себе си, докато е жив. Освен това за всеки случай към него бе аташиран като постоянен контрольор гръцкият археолог Стаматокис.

Шлиман пристигна в Микена заедно с жена си на 7 август 1876 година. Чак като дойде на мястото, той си даде сметка колко огромно бе начинанието му. Дворът лежеше под грамадна камара развалини, тежки най-малко няколко хиляди тона. Той нае от околните села 125 работника и енергично пристъпи към отстраняване на пречката. Работата започна на няколко метра от Лъвската порта. Едни работници разслабваха камъните с кирки, други ги товареха на колички и извозваха извън двора. Шлиман току вадеше от развалините различни находки: части от фризове, изписани вази, фигурки от теракота, каменни форми за отливане на метални украшения, синци и полублагородни камъни.

За четири месеца беше изкопан огромен ров. Когато се приближиха до същинското равнище на двора, Шлиман направи първото откритие, което го много окуражи. На скалистата основа, наредени в широк кръг, той намери големи каменни плочи, а в средата кръгъл олтар с издълбана плоскост и улейче, по което изтичала кръвта на жертвените животни. По всяка вероятност плочите бяха надгробни. На някои от тях още можеха да се видят незаличени барелефи, представляващи бойци на колесници и разни ловни сцени.

Шлиман беше почти сигурен в успеха см. Образите на плочите живо напомняха героите на Омировия епос.

Но най-силно впечатление му направи олтарът с улейчето. В древността съществувал обичаят на гробовете на умрелите герои да се колят жертвени животни, така че кръвта на убитото животно да изтече в гроба. И затова наличността на олтара на микенската агора доказваше, че търсените гробове трябва да са някъде наблизо.

Шлиман не чака много да се потвърди тезата му. Когато на едно място беше премахнат последният слой развалини, пред погледа му се показа четириъгълна шахта, издълбана в скалите и запълнена догоре с пръст. Шлиман веднага нареди на работниците да спрат работата. Тъй като той бе твърде едър човек, с отгребването на пръстта се залови жена му София. С малка лопатка и нож извънредно предпазливо тя започна да отгребва пръстта от шахтата, пресявайки всяко зрънце през пръстите си.

На дълбочина около пет метра тя намери първия предмет, предвещаващ голямо откритие — един златен пръстен с герб.

Това, което откриха на дъното на шахтата, надмина и най-смелите им очаквания. Там почиваха трима гръцки бойци с блестящи доспехи. Главите им бяха покрити с посмъртни маски, изковани от златна ламарина. Те реалистично изобразяваха строгите лица на брадати мъже. Гърдите бяха покрити със златни брони, богато украсени с орнаменти. Отстрана лежеше голямо количество оръжие — кинжали, мечове и щитове.

След като бяха свалени маските, черепите на двата трупа тутакси се разсипаха на прах, но затова пък третият череп се бе запазил в напълно добро състояние. На него още личаха следи от кожата, а здравите зъби в отворената челюст говореха, че покойният е бил мъж на възраст около 35 години.

Шлиман се зарадва извънредно много, понеже бе сигурен, че е открил останките на Агамемнон и неговите най-близки другари по оръжие. Със сълзи на очи клекна на земята и тържествено целуна маската. След това изпрати до гръцкия крал телеграма със следното съдържание:

Видях Агамемнон в лицето!

В резултат на по-нататъшните търсения бяха открити общо пет гроба. В тях лежаха деветима мъже, осем жени и две малки деца. Всички мъже имаха златни маски и ризници, освен това край тях бе сложено голямо количество оръжие, златни и сребърни чаши и много други предмети за ежедневна употреба. Повечето жени имаха златни диадеми във формата на лента, опасваща главата, украсена със спирални орнаменти и розетки. Край останките им бяха поставени златни и сребърни тоалетни кутии, пълни с накити. Телата бяха покрити със стотици тенекийки от злато, на които бяха гравирани пчели, риби, рози и спирали. Тези тенекийки някога са украсявали дрехите им, от които, разбира се, не бе останало и следа.

Намерените предмети са доказателство за високата култура на вече зрялата микенска цивилизация. Особено внимание заслужава оръжието. Мечовете, кинжалите и щитовете от бронз бяха украсени със златни и сребърни инкрустации, изобразяващи най-различни фигурни сцени. На един от кинжалите имаше гравиран лъв, преследван от група ловци; те носят големи щитове, закриващи целите им фигури. На друг, произхождащ от Египет, незнайният гравьор бе издълбал Нил с котки, промъкващи се през папирусова горичка, над която летят диви патици. Върху острието на един бронзов меч се носи в галоп стадо коне, предадено с удивително чувство за форма и динамика.

Освен чашите, гривните, карфиците за залавяне на дрехи и диадемите Шлиман намери още много пръстени с ясписи, аметисти, ахати и други цветни камъни. Благодарение на тези находки днес знаем как са се обличали жените в някогашна Гърция. Върху полублагородните камъни на пръстените имаше изобразени жени с фризирани коси, с голи бюстове и поли във формата на кринолини. Издълбаните образи бяха така дребни, че не можеха да се различат без увеличително стъкло, но въпреки това някогашните миниатюристи ги бяха изработили с идеална точност, която днес буди искрено възхищение.

Редица съвпадения, които мъчно могат да бъдат определени изключително като дело на случая, затвърдиха у Шлиман убеждението, че намерените останки са на Агамемнон и близките му. За това говореше преди всичко фактът, че в микенския двор имаше пет гроба — точно толкова, за колкото говори и Паузаний.

Но най-убедителен аргумент представляваше гробът на децата на Касандра. Както знаем от цитирания текст на Паузаний, жертва на клането станали и близнаците, които тя родила на Агамемнон. И ето по съвпадение в единия от гробовете Шлиман откри две малки деца, покрити със златна ламарина.

Нещо повече — идентичната форма на гробовете, близкото им разположение, а също така еднаквият стил на украшенията и оръжието убедиха Шлиман, че някога в Микена било извършено масово погребение едновременно на деветнайсет жертви на кръвожадността на Егист и Клитемнестра.

Необикновеният успех на Шлиман, който за втори път, ръководейки се само от интуицията си, направи необикновено откритие, предизвика огромно раздвижване в цял свят. Първоначално никой не се осмели да оспори неговата теза, толкова повече че тези съкровища на пръв поглед говореха наистина за удивително сходство със света, описан от Омир.

Какво беше това сходство? Учените се учудваха например от факта, че бойците у Омир носят дълги щитове, докато според историческите данни гърците си служили изключително с къси щитове. А на рисунките по кинжалите и по камъните на пръстените в Микена ловците и бойците бяха изобразени въоръжени именно с такива големи щитове. Това доказваше, че находките произхождат от епохата, в която бяха живеели Агамемнон, Одисей и Менелай.

Оживена дискусия предизвика и една голяма чаша, намерена в микенските гробове. Тя имаше краче и дръжки от двете страни, а на тях два големи гълъба с човки една срещу друга. От подобна чаша според Омир пиели вино Нестор и Менелай.

Но най-поразителна беше третата аналогия. В десетата песен на „Илиада“ Омир споменава някакъв особен шлем, украсен със зъби на глиган, несрещани никога в историческа Гърция. И затова можете да си представите радостта на Шлиман, когато в един от гробовете намери 60 свободно лежащи зъба на глигана, от едната страна загладени с пили, което говореше, че някога може би са украсявали шлемовете на някои от погребаните бойци.

През 1876 и 1884 година Шлиман прави археологически разкопки в Тиринт. Това бе друга гръцка крепост, намираща се югоизточно от Микена, недалеч от град Аргос. Древните смятали нейните мощни стени, построени от неизгладени скали, за едно от чудесата на света, а Паузаний ги поставял на равна нога с пирамидите в Египет.

Наистина там Шлиман не намери никакви съкровища, но след като отстрани стотици тонове пръст, откри изумително замислени защитни съоръжения, състоящи се от насипи, клопки и тайнствени коридори, скрити между дебелите стени. Едно от най-ценните открития, направени в Тиринт, бяха стените на дворец, подобен на двореца на Одисей. Главната му част представляваше така наречения мегарон, т.е. колонна зала, където около едно открито огнище се събирали знатните гръцки мъже. Мегаронът в Тиринт беше с четири колони, а стените му бяха украсени с цветни картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Дневната светлина е прониквала само през вратата, а димът от огнището излизал през един отвор в тавана. Затова в мегарона вечно царувал полумрак, което ни обяснява защо Омир го нарича „сенчест“. Намерените в развалините вази и фигурки от теракота говорят, че Тиринт трябва да отнесем към същата културна общност, към която принадлежали Микена и другите селища в Пелопонес.

Благодарение на приказните открития в Троя и в самата Гърция Шлиман стана прочут човек. Но най-голяма чест му бе оказана през 1877 г., когато тридесет научни дружества го поканиха в Англия. Той обиколи много градове, изнасяйки лекции, възторжено посрещан от публиката, обсипван с отличия под формата на дипломи и паметни медали. В това триумфално пътуване го съпровождаше София, която събуждаше огромен интерес със своята класическа красота, достойно държание и солидни познания върху археологическите открития на своя мъж.

Оттогава минаха тринайсет години. През 1890 г., след едно от многобройните си пребивавания в Англия, Шлиман се връщаше в Атина, където си бе построил къща и се бе установил за постоянно със семейството си. По пътя се разболя от остро възпаление на ухото, но въпреки съветите на лекарите не прекрати пътуването си, понеже държеше да стигне у дома си за коледните празници.

На Бъдни вечер загуби съзнание и падна на един площад в Неапол. Състрадателни минувачи занесоха непознатия им човек в най-близката болница. Но тъй като Шлиман, както си му е било обичай, беше облечен много бедно, управата на болницата отказа да го приеме, понеже го сметна за сиромах, който не ще бъде в състояние да заплати разходите по лечението си.

Пренесоха го в близкия полицейски участък. Там в джоба му намериха адреса на местния лекар, при когото се бе лекувал. Извикан, този лекар нареди веднага да се ангажира файтон, за да бъде откаран в хотела падналият в безсъзнание болен. В този хотел случайно пребиваваше Хенрик Сенкевич. В едно от писмата си от Италия той съобщава, че бил свидетел как бил изнесен загубилият съзнание Шлиман. Полицаят проявил загриженост кой ще покрие разходите по превоза, на което лекарят отговорил: „Та той е много богат човек!“ — и за доказателство извадил от джоба му шепа златни монети.

Шлиман почина същия ден от мозъчно възпаление, далеч от жена си, дъщеря си Андромаха и сина си Агамемнон, далеч от своите любими находки. При такива обстоятелства свърши живота си бившето момче за поръчки, богат търговец и най-сетне един от най-големите археолози в света.