Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (6)

Лейърд открива изчезналата Ниневия

След като изпрати находките от хълма Нимруд в Лондон, Лейърд се върна в Константинопол, където го чакаха нови задачи, свързани с работата му на разузнавач. Едва две години по-късно, т.е. през 1849 г., се появи отново в Мосул. Този път започна разкопки на хълма Куюмджик, без да се смущава от това, че на времето Бота неуспешно бе копал там.

И този път постигна почти невероятен успех. Още през първите дни откри мощните стени на някаква постройка. Под огромните купища пясък и развалини се показаха масивни портали и пазещи ги крилати чудовища с човешки глави, големи и малки зали, коридори и площадчета. Алабастрови плочи с барелефи, фризове и преди всичко стени, покрити с лъскави плочки с черна, жълта и синя глазура, говореха за някогашния блясък на постройките и не оставяха никакво съмнение, че това е било дворец на асирийските царе.

Руините носеха видимите следи на пожар и вандалско унищожение. Алабастрови плочи, опушени от дим и натрошени на дребни парчета, бяха разпилени по земята, тук-там се виждаха остатъци от овъглено дърво. Дори дебелите стени не бяха устояли на беса на непознатите рушители. Красноречието на тези разрушения беше вълнуващо и твърде ясно — дворецът заедно с града край него са били превзети след тежка борба срещу неприятелските войски. Всички негови жители били избити до крак и след ограбването градът бил подпален.

Но не всичко беше унищожено от огъня. Лейърд намери в развалините голям брой произведения на изкуството: барелефи, статуетки, статуи, печати и плочки с клинопис. Сред многото предмети специално внимание заслужаваше един от шедьоврите на древното скулптурно изкуство — барелеф, представляващ фрагмент от огромен фриз и изобразяващ ранена лъвица. Пронизана от три стрели, тя реве отчаяно в безсилна ярост, влачейки по земята безжизнените си нозе. Барелефът говореше не само за познаването на анатомията, но приковаваше погледа с изключителния реализъм и силата на израза, на каквито би могъл да бъде способен само един вдъхновен художник. Макар че величествената глава на животното вече носи първите сенки на предсмъртното изтощение, в напрегнатите му мускули се чувствува гореща, първична, будеща ужас воля за живот. Изобразявайки върху плоча този драматичен епизод от ловния живот, древният майстор си е послужил пестеливо с почти стилизирана рисунка на лъвицата и затова композицията поражда дълбок възторг с несравнимата хармония на своята красота.

Продължавайки да копае в дълбочина хълма Куюмджик, Лейърд откри две големи странни зали. Върху техните мозайки лежеше половин метров слой от глинени отломки с различна форма и цвят. След по-подробно проучване се оказа, че това са покрити с дебел слой кал и мръсотия строшени и стъпкани плочки с клинопис.

Лейърд веднага схвана, че бе направил необикновено важно откритие. Нямаше съмнение, че в тези зали се е помещавала библиотеката на асирийските царе — най-старата библиотека в историята на човечеството. Хилядите глинени плочки, които някога са били наредени на лавици, а сега се въргаляха по земята, представляваха безценно съкровище, съдържащо може би цялата история на Месопотамия. Лейърд събра с лопата парчетата в сандъци и ги изпрати в Лондон, където в подземията на Британския музей те зачакаха учения, който ще бъде в състояние да ги разчете.

Разкопките напълно потвърдиха първоначалното предположение на Лейърд, че е открил изчезналата и отдавна търсена столица на Асирия — Ниневия. Разкопаният дворец е бил построен, както се разбра от по-късните проучвания, от цар Синахериб, който заемал престола през времето 704–681 г. пр.н.е. Но най-важното откритие беше именно тази библиотека, съдържаща 30 000 плочки с клинообразно писмо. Неин основател бил най-могъщият асирийски цар Ашурбанипал (668–629 г. пр.н.е.), любител и колекционер на писмени исторически паметници от Шумер, Вавилон и Асирия. За да събере в своя дворец всички достъпни документи за Месопотамия, той поддържал цяла армия преписвачи, разпращал ги из цялата страна и кореспондирайки с тях, ръководел търсенията. По такъв начин създал библиотеката, която останала до наши дни, и ни даде ключ за асиро-вавилонската история.

След разшифроването на клинописа бяха получени неизчислими съкровища от знания за древните народи: династични списъци и летописи, политически договори и дипломатическа кореспонденция, стопански сметки и астрономически произведения, митове, религиозни химни и стихотворения, сред които беше и най-старата в историята на човечеството епическа поема.

Асирийската държава, чиято столица първоначално била Ашур, а после Ниневия, възникнала върху развалините на Вавилон в 1250 г. пр.н.е. През време на царуването на Тиглат-Паласар (745–727 г. пр.н.е.) Асирия станала велика военна сила и достигнала върха на могъществото си през царуването на Ашурбанипал. След смъртта на този властелин държавата, опираща се на жестокото потискане на поробените народи, започнала вътрешно да се разпада. От това се възползвали халдейците. В съюз с иранските племена те превзели Вавилон и основали нововавилонската държава. Срещу нашествениците асирийският цар изпратил армия, предвождана от Набополасар. Но бидейки по произход халдеец, той преминал на страната на врага и подкрепян от жреците и владетелите на Вавилон, се провъзгласил за цар.

В съюз с медите постигал победа след победа над асирийците, докато най-после в 612 г. пр.н.е. превзел и разрушил Ниневия. Асирийската държава престанала да съществува фактически в 605 г. пр.н.е. след битка, водена в околността на град Каркемис на река Ефрат Древният летописец по следния начин описва превземането на Ниневия:

Съкрушаващ чук се издига над тебе, Ниневио! През улиците летят колесници и вдигат страшен шум на площадите. Те блестят като огрени от пожар, святкат като светкавици. Шлюзовете се отварят, дворецът е в развалини. Грабете злато, грабете сребро, защото неизброими са скъпоценностите и много са съдовете. Ниневия е разрушена, разсипана и плячкосана. Горко на града, потънал в кръв, града, в който се извършват жестокости и убийства и не престават грабежите. Чува се плясък на бичове, шум от въртящи се колела, цвилене на коне и тракане на бързо преминаващи колесници.

Над развалините, опушени от пожар и оросени с кръвта на убити жители, паднала мъртва тишина. Навяваните от ветровете пясъци и плъзналите бурени заличили и последните следи. Оттогава в продължение на 25 века могъщата столица на Асирия изчезнала под дебел слой пръст и чак в 1849 г. Лейърд извади на бял свят нейните изтлели, но все още величествени стени.

В 1854 г. английският археолог устрои в Кристалния дворец в Лондон изложба на своите находки. Британците видяха богатствата и разкоша на библейска Ниневия. С ням възторг разглеждаха реконструираните салони, церемониалните зали, статуите и барелефите на асирийските царе и преди всичко стените от тухли, покрити с многоцветна глазура, несрещаща се в никоя друга древна архитектура.