Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (31)

В сянката на мраморните колони

Вследствие на изригването на Везувий станало нещо необикновено, може би единствено в историята на археологията. Двата града в момент, в който в тях кипял пълнокръвен живот, изведнъж изчезнали под купища вулканична пепел и подобно на спящи рицари от приказките повече от петнайсет века чакали своето събуждане.

Английският археолог, откривател на царските гробове в шумерския град Ур — Лендър Уули, пише шеговито:

„За да се изпълнят желанията на археолозите, всички, без изключение, древни градове е трябвало да загинат под пепелищата на вулкани, разположени в удобно съседство. Завист обзема работниците от други археологически обекти, когато посещават Помпей и виждат по чудо запазилите се къщи, фрески по стените, мебели и предмети за ежедневна употреба, лежащи там, където са ги оставили собствениците им в мига, когато са бягали от катастрофата.“

Историческата наука дължи много на Помпей и Херкулан. Благодарение на тези градове пред очите ни като жива се възправя материалната култура на Италия в нейната сложна и пребогата съвкупност, сякаш спряна в движение с помощта на някаква свръхестествена магия. Никакви други археологически обекти в огромната Римска империя не могат да се сравнят с тях. Чрез двата града ние имахме възможност да се запознаем не само с храмовете, дворците, баните, амфитеатрите, обществените постройки почти във вида, в който са ги ползвали римските граждани, но преди всичко с ежедневния начин на живот на обикновения човек, с който така малко и недостатъчно се занимава древната история.

Да се изкачим по ската на Везувий и да погледнем разкопките отдалеч. Пред нас Помпей се простира като на длан. Площта, заета от града, образува неправилен овал с 3,5-километрова обиколка. Скупчените нагъсто къщи са опасани от мощна отбранителна стена, дебела 6 метра и висока от 6 до 8 метра — в зависимост от релефа на терена. На всеки 100 метра се издига солидна кула, която гледа надалеч с орбитите на стрелковите си цепнатини. Градът има осем порти, от които започват тесни павирани улици, извеждащи до широкия правоъгълник на форума.

Сега да се спуснем от Везувий и да се приближим към Херкуланската порта. От двете страни на крайградския път се виждат разхвърляни луксозни гробници на помпейски велможи. Улица, широка четири метра, павирана с шестоъгълни базалтови плочи, ни води покрай многобройни ханове, дюкяни, кръчми и занаятчийски работилници към градския площад. По плочите се вижда дълбок коловоз, издълбан в продължение на векове от колелата на колите.

Най-сетне заставаме на прага на форума. Тук бил съсредоточен животът на помпейците, прекарващи повечето време на открито, както бива във всички южни градове. Тук били уреждани търговски и политически въпроси, извършвани религиозни обреди и устройвани всевъзможни забави.

Но над всичко е стоял форумът, който изпълнявал задачата на салон, и за неговото украсяване не били пестени средства и изобретателност. В тесните високи колони на сградите, построени солидно и с чувство за мярка, но монументални по стила си, в чистите и светли линии е отразена душата на гръко-римската култура. Предадена е любовта към прозрачните форми, пълни със строгост и очарование.

Красотата на площада се подсилвала от обкръжаващата природа. От западна страна се простира усмихнатият Неаполски залив с остров Капри на хоризонта, на изток се вижда могъща планинска верига, а на юг изпъква ярко откроен конусообразният Везувий.

От трите страни площадът бил заобиколен с двуетажна колонада от дорийски колони. Четвъртата страна заемал храмът на Юпитер, издигнат върху пиедестал, висок десет метра. На нея имало портал, състоящ се от шест колони в коринтски стил. Вътре са намерени главата на Юпитер — неимоверно голяма — и цокълът, на който някога стояла цялата статуя. Главният вход към форума имал формата на триумфална арка, заобиколена с бял мрамор със синкава жилка.

Край храма на Юпитер имало още три други храма със също такава прекрасна архитектура, но те били по-малки. Но доминиращото във форума била базиликата. Тази увенчана с купол масивна сграда била място за търговски сделки, срещи на познати. Но служела главно за седалище на съда. Там се издигали и други обществени сгради като: три търговски зали, службата по мерките, курията, т.е. общината, с мраморни представителни зали, колонен двор за градски събрания и дори обществен клозет с вода за изплакване.

На форума не се допускали коли и колесници. Бил е павиран с твърд варовик, наречен травертин. На него имало множество статуи от мрамор и бронз, изобразяващи лица от императорския дом и заслужили граждани. От тях са останали само цоклите с надписи. Най-вероятно помпейците са ги отнесли непосредствено след катастрофата като особено ценни за тях предмети.

В Помпей имало девет храма, посветени на различни богове и богини. Най-интересен сред тях е храмът на египетската богиня Изида. Също както в цялата Римска империя, така и в Помпей се ширели най-различни религиозни култове, пренесени от Изток. Със сигурност знаем, че в този град имало еврейски квартал, а кръстният знак, намерен на стената на една къща, дава основание да се предполага, че съществувала и тайна християнска секта.

Но най-разпространен бил култът към Изида. Тя била изобразявана като майка, държаща на ръце дете. Бил почитан и нейният мъж Озирис. Тайнствените обреди, свързани с религиозните тържества, привличали широки маси бедни хора и роби. През есента били устройвани големи празненства, през време на които било представяно възкръсването на Озирис, убит от бога Сет.

Храмът бе открит през 1765 г. В него имало цистерна, в която се пазела свещена вода от Нил, и тайнствена килия, откъдето жреците през устата на богинята проповядвали на вярващите съвети и изричали пророчества. На олтара била поставена скулптурата на Изида с позлатен венец на главата, виждат се овъглени остатъци от жертви: животински кости, смокини, кестени, орехи, фурми, овес. По стените личат запазени в добро състояние стенописи на животни и растения, срещащи се край Нил.

Във връзка с това не ще бъде излишно да споменем, че религиозни култове прониквали в Италия дори от далечна Индия. Доказателство за това е намерената в една от къщите статуйка от слонова кост, изобразяваща индийската богиня на любовта Лаксамис.

В Помпей имало още един, по-стар форум във формата на триъгълник, така нареченият Форум Триангуларе. След построяването на новия форум старият станал място за почивка, разходка и развлечения на гражданите. Двете страни на този прекрасен площад представлявали покрит със стряха портик, състоящ се от 95 дорийски колони, а третата била открита към морето. Там имало пейки за разхождащите се, а в средата — мраморна цистерна, в която се вливала вода по оловни тръби. Площадът бил украсен със статуи от бронз, между които и на Марцело — племенник на император Август.

До самия Форум Триангуларе се издигали разположени недалеч един от друг два театъра — драматичен с 5000 места и покрит музикален театър, наречен „Одеон“, с 1500 места. В него бе намерен басейн за шафранова вода, с която била пръскана зрителната зала при горещини. Между пейките имаше захвърлени театрални билети във формата на кръгчета от олово или слонова кост с гравирани номера на местата.

Представленията в тези театри се радвали на необикновена популярност сред помпейците. Наред с гръцките трагедии там били представяни народни фарсове, балети и пантомими. През време на царуването на Нерон на широка известност се радвал актьорът от пантомимите Парис; жаден за ръкопляскания, той поддържал собствени клакьори, макар да събирал откровените френетични аплодисменти на простолюдието.

Градът се грижел за физическото възпитание на младежта и построил три палестри^[1] с учебни игрища. В най-голямото от тях, обзаведено със замах и щедрост, имало мраморен портик, съблекалня, бани, плувен басейн, помещение за гостуващи атлети и дори малко храмче на Венера — покровителката на младежта. На широкия площад растели стари платани, единият от които бил на 120 години.

В друга част на града бе открит споменатият вече голям амфитеатър. Тази грамадна постройка била построена със средствата на богаташите Гай Квинткус Балбиус и Маурий Порциус като израз на благодарност, загдето били избрани на високи градски служби. Балбиус спечелил огромно състояние през време на реакционния терор на Сула, изкупувайки на безценица имотите на изгонените от отечеството им римляни.

Там се устройвали не само борби на гладиатори. Кървавите игри били разнообразявани с борби между хищници, лов с ловджийски кучета. На арената били пускани бикове, мечки, лъвове, тигри, вълци, пантери, глигани, газели и зайци. Изобилно се проливала човешка и животинска кръв.

Жителите на Помпей наблюдавали жестоките игри със страстна запаленост. Те се свързвали в групировки, винаги готови да вдигнат врява и да се сбият в защита на своите любимци.

През 59 година по тази причина се стигнало до кървави битки. Сенаторът Ливенций Регулус — политически изгнаник от Рим — устроил игри, за да спечели благосклонността на помпейските избиратели. Амфитеатърът се изпълнил не само с помпейци, но и с жители от съседните градчета. През време на представлението един от гладиаторите паднал ранен на пясъка на арената; с вдигане на ръка със сочещ нагоре или надолу палец публиката трябвало да реши съдбата му: да бъде доубит или помилван.

На тази основа се стигнало до спречкване между помпейците и пришълците от Нукерия. Разярената сган се изсипала на арената с ножове, камъни и колове и когато най-сетне бил въдворен ред, се оказало, че има няколко десетки убити и ранени. Ощетените нукерийци изпратили делегация с оплакване при Нерон и той осъдил мнозина виновни на изгнание, но главното — наредил помпейският амфитеатър да бъде затворен за десет години, което било необикновено сурово наказание, като се има предвид огромната запаленост на италците към гладиаторските игри.

В средата на XVIII век близо до амфитеатъра чрез разкопки бяха открити казарми на гладиатори. Те представляваха постройка във формата на правоъгълен портик, заключващ огромен плац за упражнения. В една от залите бяха намерени гладиаторски военни снаряжения — прекрасно произведение на римското оръжейно изкуство. С богато гравирани орнаменти се отличаваха особено двете брони, закриващи прасците, кръглият щит и тежкият нагизден шлем. Тези предмети днес представляват рядък и ценен експонат в Неаполитанския музей.

Игри били устройвани само два пъти годишно по случай някои празници. Във всекидневния си живот помпейците прекарвали свободното си време в трите терми, т.е. обществени бани. Те изпълнявали ролята и на клубове, поради което били устройвани художествено и луксозно. Широките мраморни зали били украсени с фрески и розетки, подът — е изискани мозайки, таваните имали форма на арки и кубета. Термите обикновено се състояли от четири зали, снабдявани със студена, топла и гореща вода и парно отделение, в което горещ въздух бил вкарван чрез проводи, поставени под пода — мозайката, — в стените и куполите. Помпейският гражданин, след като се окъпел, можел да се отдаде на четене в библиотеката, на разговор с приятелите си в специалното за тази цел помещение, да провери физическата си ловкост на лекоатлетическото игрище или да се нахрани в красиво устроения ресторант.

В развалините на термите бе направено откритие, представляващо в известен смисъл сензация. Някои зали имали кръгли прозорци със стъкла — това е наистина рядък пример на стъклени прозорци в древността. 1328 лампи, светещи с маслиново масло, събрани в една от термите, доказват, че помпейците прекарвали там дори вечерните часове. Уместно е накрая да приведем още един любопитен факт — помпейците се оплаквали от дребните крадци, отмъкващи от гардеробите дрехи и ценни предмети, докато собствениците им се предавали на насладите на къпането.

Средните граждани живеели предимно скромно, дори мизерно. Търговците и занаятчиите държали помещения под наем — дребните търговци и занаятчиите заемали дюкяните, построени на фронтовете на патрицианските дворци и спели в малки стаички на първия етаж, до които се стигало по външни дървени стълби. Мебелировката била много бедна, състояла се от най-необходимите за живот предмети.

Огромното класово неравенство в италското общество — неравенство, което не могло да бъде смекчено от революциите на Грахките, Мариус или Спартак, проличавало ярко в луксозните вили на сенаторите, еквитите и забогателите освободени роби. Отвън тези вили нямали представителен вид. Фасадите им представлявали слепи стени, без прозорци, само тук-там оживени от образите на римски богове: Юпитер, Аполон, Марс, Меркурий или Минерва.

Страничните улици, на които се издигали тези къщи, създавали монотонно впечатление. Само на главните артерии на града дворците имали откъм фасадите си дюкяни и занаятчийски работилници, което още повече маскирало елегантността на вътрешното устройство.

През тесен коридор, затворен откъм улицата с порта, снабдена с дървени чукчета, се влизало в главната представителна зала на къщата. Това било атрий с мраморен басейн, в който през отвор в тавана падала дъждовна вода. Басейнът бил заобиколен от колони, крепящи покрива на къщата. Този прекрасен салон, предназначен за приемане на гости, обикновено бил украсен с бликащи фонтани и бюстове на прадеди и членове на семейството.

По дългите страни на атрия имало редица заслонени със завеси врати на малки стаи без прозорци. Там били спалните (дормитория) и столовите (триклиния), където често биваха намирани запазени каменни легла, на които участниците в пиршествата лежали с глави, обърнати към масата.

От атрия покрай стаята на господаря на къщата (таблиниум) се отивало в перистила. Това било грижливо гледаната от роби градина, опасана от колонада и малки алкови. Тя представлявала пълен с уют, прелестен кът на домашния живот. Обикновено бликали фонтани, които пръскали капки хладна вода по цветя, дървета и поляни.

По овъглените корени учените са успели да пресъздадат точната картина на тези градинки. В тях имало лехи с лилии, рози, ружи, нарциси, ириси, парички. От дърветата най-често се срещали акации, лаври, платани, дъбове, пинии, а от храстите и тревите — декоративно алое, бръшлян, мирт, папирус и тръстика.

Практичните помпейци не забравили плодовете и зеленчуците. В откритите вили са намерени овъглени остатъци, говорещи, че там са били засаждани бадеми, сладки кестени, смокини, орехи, фурми, вишни, маслини, нарове, ябълки, круши, грозде, бакла, аспержи, дини, тикви, кратуни.

Стаите в прекрасните дворци говорят за голяма любов на собствениците им към красотата. Стените на почти всички стаи били украсени с картини и мраморни украшения. Стенописите, заемащи огромни площи, най-често изобразявали сцени от римската и гръцката митология. Там виждаме например Юпитер, зает с прелъстяване на Даная, Йо или Леда или с отвличане на Европа. Много често се среща образът на Аполон, преследващ богините Дафна и Венера.

Но помпейците не се задоволявали само с митологическа тематика. През различни периоди модата в тази област се меняла и учените различават четири основни стила в помпейските стенописи. Много интересен е илюзионистичният стил. На картините от тази епоха виждаме фантастична архитектура и пейзажи, така удивително реалистични, че човек остава с впечатлението сякаш гледа през прозорец външния свят, изпълнен с пространство, слънце и въздух.

След като в 30 г. пр.н.е. римляните завоювали Египет, по стените на техните домове се появяват лотоси, хипопотами, крокодили, пигмеи, пирамиди и изгледи от Нил. С тези мотиви контрастира цикъл стенописи, поразяващи с чара си и с възхитително чувство за хумор. На тях виждаме малки гении, т.е. домашни духове-джуджета, погълнати от упражняване на най-различни занаяти, които по него време съществували в Помпей: готвят ястия, поправят сандали, изработват красиви златни украшения, рендосват дъски, удрят с чук наковалня, мятат хлябове в пещ, берат грозде и после го тъпчат с крака, за да изтече сокът му, който да се превърне във вино. Едно от джуджетата се мъчи да се справи с упорито магаре, като или го тика, или го дърпа за опашката.

Пред Херкуланската порта бе откопана разкошна вила, принадлежала на някаква жрица на Дионисий. Там бяха наброени 19 стаи с баня към всяка и дори — нещо рядко в помпейските къщи — полукръгла веранда. Но главното съкровище в този дом представляваха стенописите му с 29 фигури почти в естествена големина. Неизвестният художник, използвайки ярки цветове, е изобразил драматичното посвещаване на млада жена в мистериите на култа към Дионисий. На една картина крилато божество бичува млада девойка, на други — млади вакханки танцуват грациозно или принасят жертва в краката на Бакхус.

Близо до същата Херкуланска порта бе открита друга къща, много по-стара от горепосочената. В момента на изригването на вулкана е била на четиристотин години. В нея практикувал някакъв хирург, което узнаваме от това, че в една от стаите бе намерен цял комплект хирургически инструменти, удивително приличащи на днешните. Интересно е, че този хирург имал дъщеря, която по всяка вероятност била художничка. В стаята й с огромен прозорец, гледащ към градината, една фреска изобразява млада жена, рисуваща бюста на Бакхус, докато малкият Ерос държи картината, а две робини следят с внимание работата.

На стените се срещат и реалистични портрети. Така Терентий Прокулус — собственик на голяма пекарна, спечелил голямо състояние — си построил много красива вила и на една от стените заповядал на художник да нарисува портрет на жена му и него. Мъж с пообрасло с косми лице и стърчащи уши стиска в ръка, по всяка вероятност, за да си придаде важност, папирусов свитък; хубава жена с големи сърнени очи, правилен нос и нежен овал на лицето държи пред себе си восъчна плочка, а с острието е докоснала устните си, сякаш се колебае какво да напише на нея.

Много внимание помпейците отделяли на подовите настилки в къщите си. Украсявали ги в повечето случаи с мозайки, състоящи се от хиляди дребни, разноцветни камъчета. Някои мозайки са истински шедьоври на изкуството и будят огромно възхищение. Тук-там срещаме различни геометрични десени, звезди, розетки, плетеници и лабиринти, а често и растителни мотиви, като бръшлян, лотос, лоза и лавър. За тази майсторска украса са използвани и теми из живота на животните. С необикновено подобие са изобразени хипопотами, кентаври, морски коне, делфини, кучета, гълъби, мечки и сражаващи се помежду си петли.

За връх на майсторството в мозаичното изкуство трябва да признаем фигурните мотиви, представляващи цели сцени, основа на които е някоя легенда от митологията или някакво събитие от древната история. Типична в това отношение е „Къщата на драматурга“, станала прочута чрез романа на Булвър „Последните дни на Помпей“. В живи цветове и с реализъм, изпълнен с драматично напрежение, художникът е пресъздал в мозайката на пода театрална репетиция на актьори-комици. Стар, плешив актьор с восъчна плочка в ръка дава режисьорски указания на двама свои млади колеги, облечени с кози кожуси, докато на втория план на картината друг актьор се преоблича с помощта на другаря си в театрален костюм.

Недостижим шедьовър е огромният мозаичен под в „Дома на фавъна“, наречен така от археолозите, защото в атрия бе намерена неповредена скулптура, изобразяваща този космат полубог от италските гори.

На четвъртита плоскост с размери 5,12 на 2,75 и артистът е изобразил чрез подреждане на около милион и половина камъчета е най-различни оттенъци — бели, черни, златни, червени и други камъчета — широка батална сцена: битката на Александър Македонски с Дарий край Исос в 333 г. пр.н.е.

Скупчените в шемета на боя фигури, изписаните в очите им злоба или ужас, реалистично предадените характерни черти на лицата на отделните хора, динамиката и ожесточеността на битката, силата и размахът на композицията — всичко това много напомня „Битката при Грунвалд“ на полския художник Матейко.

Доминиращ образ в картината е Александър. С развяна коса, слабо лице и искрящи очи промушва с копие виден персиец. Дарий пък е показан как ужасен изведнъж забелязал, че го грози опасност. Кочияшът на неговата колесница в паника се мъчи да удържи жребците, а някакъв персийски княз скача от коня си, за да го предостави на своя цар и по такъв начин да му даде възможност да избяга. Зловещата гора от копия, стърчащи на хоризонта, свидетелствува, че в бъркотията на боя македонските фаланги са запазили редовете си стройни, което предвещава съкрушително поражение на персите. Мозайката е точно копие на картината на големия гръцки художник Филоксен от Еритрея, живял в края на третия и началото на втория век преди нашата ера.

Археолозите не очакваха да намерят в Помпей восъчни плочки, на които римляните пишели своите писма и отбелязвали текущи стопански въпроси. Връзвани били в триптих, с други думи, три плочки били съединявани с връвчица така, че се получавала книжчица с шест странички. Тъй като тези плочки се състояли от дървени дъсчици, покрити с тънък слой восък, мъчно можеше да се допусне, че ще се запазят в Помпей, където пепелта и камъните свободно пропускали въздуха. Възможност да се открият такива съществуваше по-скоро в Херкулан, покрит с изолираща кора от вкаменена вулканична тиня.

Но един ден бе разкопана вилата на банкера и фабриканта на платно Луций Цецилий Юкундус. В една от стаите бе намерен голям сандък, обшит с бронзова ламарина. Когато бе вдигнат капакът му, се показаха 152 восъчни плочки, от които 127 можаха да бъдат прочетени. Оказа се, че са търговски документи, между които имаше договори за продажба и покупка на недвижими имоти, платежни нареждания и сметководство. Те хвърлят интересна светлина върху търговските отношения в тогавашна Италия.

Библиотека от папирусни свитъци беше намерена още в XVIII век в Херкулан. Това е единствената библиотека, открита там досега, макар да е известно, че сред патрициите било смятано за добър тон да се притежават частни колекции от книги. В двореца, наречен днес „Вила деи Папири“, пълен с прекрасни скулптури, картини и мозайки, има една закътана библиотечна стаичка. Там бяха намерени 1800 свитъка ръкописи, за съжаление в овъглено състояние и почти всички залепени един за друг. Развиването на тези свитъци и разчитането им бе извънредно трудна работа. Още през XVIII век монахът Пиаджи конструира специална машина за тази цел, но въпреки че прекара дълги години над свитъците, успя да разгърне и да разшифрова малък брой свитъци, като много от тях повреди непоправимо. До днес са разчетени само 340 папируса — това са трактати върху музиката на епикурееца Филодем и трудове върху философията на Епикур, привърженик на която бил собственикът на разкошния дворец.

В Помпей има запазени малко мебели, но затова пък бяха открити пет сервиза за маса от лято сребро, състоящи се от богато украсени с орнаменти канчета, чаши, малки чашки, чинии, лъжици, блюда и черпаци.

Да отделим на единия от тези сервизи малко повече внимание с оглед на изключителната художествена стойност и странните обстоятелства, при които бе открит. Недалеч от Помпей, по ската на Везувий, в края на XIX век бяха открити дворец и селско стопанство с постройка за съхраняване на амфори с вино и маслиново масло. Както произтичаше от намерения там печат, тези недвижими имоти били собственост на някой си Луций Херений Флорус — богат земевладелец, извличащ доходи от лозя, пасища и маслинови градини.

Изригването на Везувий изненадало това голямо стопанство в момент на напрегната ежедневна работа. В кухнята бе открит скелет на куче, вързано със синджир, на печката имаше поставени гърнета, в едно от които се варяло ястие. В конюшнята бяха открити скелетите на няколко коня. Най-вероятно кравите, овцете и козите през това време пасели по ливадите и затова в обора не бяха намерени техните кости.

На двора до пресата за изстискване на гроздов сок бяха открити три човешки скелета; между тях, ако се съди по скъпите пръстени с топази, останките на господарката на къщата.

Разкопките се извършваха от собственика на земята Винченцо де Приско. На 13 април 1895 г., малко преди да сбере работниците за работа, надзирателят откри тесен отвор, водещ към мазата. Той влезе в него и тръгна навътре, ала тозчас се върна назад, крещейки, че мазата била пълна с газове.

Веднага щом работниците напуснаха работата и си отидоха по домовете, надзирателят изтича при собственика на имението и развълнувано му съобщил:

— Господарю, видях в мазата скелет, а около него — големи съкровища!

Собственикът заповяда на надзирателя да мълчи и го задържа за през нощта.

Щом се стъмни, те се вмъкнаха в мазата с фенери в ръце и се стъписаха пред открилото се пред очите им безмерно богатство. Видяха гривни, обици, пръстени, тежки златни верижки, прекрасно украсени сребърни съдове, а в средата изгнила кожена торбичка. Тя съдържаше повече от хиляда златни монети от времето на император Август до времето на император Домициан. Най-късните бяха от 76 г., т.е. били са сечени три години преди бедствието. Сред тях имаше необикновено редки монети с образите на императорите Галба, Отон и Вителий, които царували общо една година и нямали време да пуснат в обръщение по-значително количество свои монети. Почти всички монети блестяха като нови. Днес те представляват неоценими нумизматични екземпляри.

Сервизът за маса — един от най-прекрасните останали ни от римляните — съдържаше 108 предмета: чаши, бокали, стомни, чинии, блюда, солнички, лъжички, черпаци, дори ситца. Всички те бяха покрити с изпъкнали украшения, изработени от сребърна ламарина от чукчето на опитни майстори.

Богатството на мотиви и десени е направо изумително. Там се срещат реалистични портрети на римски императори и патриции, жерави, щъркели, листа, елени и глигани, преследвани от ловджийски кучета, мечки, нападащи сърни, орли, грабващи зайци, планински кози, кос, вглеждащ се в гущер, змии, лъв, хвърлящ се върху вол, лисица, бореща се с вълк. Всички сцени са предадени с рядко срещащо се чувство за движение, с познаване на анатомията и на тайните на художествената композиция.

Твърде своеобразни са сребърните чаши за вино. Художникът е изваял по тях танец на скелети с глави на велики философи и драматурзи — Софокъл, Еврипид, Мевандър, Епикур и основателя на школата на стоиците Зенон. Смисълът на тези необикновено гротескни сцени било желанието да се изрази модната по него време епикурейска философия, свеждаща се до следната мисъл: наслаждавай се на живота, докато е време, защото зад всеки праг те дебне смъртта.

Това голямо, единствено по рода си съкровище бе тайно изнесено от откривателите му извън границите на Италия и продадено на френския милионер Ротшилд.

Надзирателят, след като се напи с част от голямата сума, която получи, издаде тайната в пиянска компания и за случая се заговори надлъж и шир в цяла Италия. Той бе дори включен в дневния ред на италианския парламент. Но правителството беше безпомощно: съкровището, принадлежащо по право на италианския народ, вече бе в чужбина в ръцете на купувача-чужденец.

Сега почти целият сервиз се намира в парижкия Лувър — един от най-ценните експонати, свързани с материалната култура на Рим.