Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (14)

Героят от добрата земя и малката княгиня на Ур

Веднъж работниците, които разкопаваха гробището, намериха стърчащо от земята медно острие на копие. Към острието, както се оказа след изваждането му, имаше занитена втулка, служеща за закрепване на дървената дръжка. Подобни находки бяха намирани твърде много по насипа, затова острието не би привлякло вниманието на археолозите, ако не беше обстоятелството, че втулката блестеше със златист блясък, сякаш току-що бе излязла от ръцете на някой оръжеен майстор. Само чистото злато би могло да устои на действието на времето.

Уули веднага спря работата и направи старателен оглед на мястото. И ето в посоката, сочена от острието на копието, откри малък вертикален канал в земята, навярно следа, останала от напълно изгнилата дървена дръжка. Положението на това копие му направи впечатление и той нареди успоредно на канала да се изкопае проход. За голямо свое учудване той стигна до входа на някаква зидана гробница. Нямаше съмнение, че тайнствената дървена дръжка някога е служила за пътепоказател към гроба. Била е поставена от някой участник в погребалното шествие в момента, в който гробницата била засипвана, най-вероятно с намерение по-късно да се улесни ограбването на тази гробница. Но гробът не бил ограбен.

Уули с безпокойство наблюдаваше работниците, които трескаво очистваха входа на гробницата от развалини и пясък и когато най-сетне те свършиха тази работа, с разтуптяно сърце влезе в мрачното помещение. Но той спря още на прага, изненадан от това, което видя. Зашеметяващото богатство от най-различни предмети, наредени по настилката на помещението, можеше да стане причина да се завие свят на човека. Уули не се съмняваше, че бе открил първия недокоснат от грабители гроб на някакъв шумерски велможа.

В средата на помещението имаше изгнила носилка, на която лежеше почернелият прах на покойника. Около възглавието му стърчеше редица забучени в земята копия, а на равно отстояние помежду им бяха наредени вази от алабастър и печена глина с най-различни размери. Подобен род копия стърчеше край нозете на покойника, но с тази разлика, че между копията в глинения под имаше забити стрели с кремъчни остриета.

По шумерски обичай останките почиваха настрана, с крака леко свити в колената, с длани, държащи канче на устните. Това канче не беше направено от глина, както в другите гробове, а бе изковано от чисто злато. Гърдите на велможата бяха покрити със стотици мъниста от лазурит и злато. За широкия пояс бяха прикрепени златен кинжал и висящо на златно колелце точило от лазурит. Току до самия лакът и край главата имаше чаши, маслени лампи във формата на раковина, диадема и неизброимо количество накити, всички изковани от чисто злато. Покойният държеше в дясната си ръка голяма секира с двойно острие.

Уули особено се възхити от парадния шлем, изкован и изклепан целият от златна ламарина, със странични плочки, пазещи бузите. Имаше формата на перука — с майсторски изковани къдри коса. Изпълнението на подробностите говореше, че бе работила ръка на изискан майстор на златарското изкуство.

Изумително бе състоянието на намерените скъпоценности. Времето — този неумолим унищожител на всякакви вещи — се бе оказало безкрайно безсилно по отношение на златото. Диадемите, чашите, шлемът и другите накити правеха впечатление като че ли току-що са били положени в гробницата.

Върху златните предмети беше издълбано името на почиващия в гробницата: Мес-калам-дуг — „Герой на Добрата земя“. Това прозвище или титла сочеше, че починалият не е бил цар, а славен вожд. Отличията си завоювал, може да се каже с голяма вероятност благодарение на победите си, постигнати в братоубийствените борби между шумерските градове за завоюване хегемония и на това основание, както говореше богато обзаведеният гроб, е бил облагодетелствуван от голямата милост на царския двор.

В клинописните плочки никъде не се споменава за „Героя на Добрата земя“ — Мес-калам-дуг. Сведението за него дължим на това благоприятно обстоятелство, че гробът му по някакво чудо е избягнал алчността на грабителите на гробниците. Сигурно и в бъдеще не ще узнаем за него нещо повече. Но това, което беше струпано около останките му и което е принадлежало към личното му имущество, ни говори много неща за живота на този воин. Знаем за почитта, която му била оказвана в Ур, за разкоша на дрехите и въоръжението му, за чашите, с които е пиел вино, за слабостта му към красивите вази, пъстрите огърлици, майсторски украсеното оръжие и накитите — с една дума, към изяществото и разкоша, сред който прекарал и завършил своя блестящ живот.

Под впечатлението на необикновеното откритие дори един напълно трезв археолог не можеше да удържи юздите на своята развихрена фантазия. Във въображението му се възправиха като живи образи и сцени, свързани с воина Мес-калам-дуг. Ето го бляскав и величав влиза триумфално в град Ур, връщайки се от успешна военна акция. Излязлото на улиците население го приветствува въодушевено. Той стои гордо изправен на колесницата, отправил се към светилището, което искри нейде високо на върха на зикурата с лазура на своите стени и с позлатения си купол. Там благосклонно ще го приветствува царят жрец, заобиколен от придворните си, и пред лицето на целия народ ще възхвали неговите големи военни заслуги.

След колесницата на вожда, украсена с тежки барелефи и обшивки, маршируват воини, въоръжени с бронзови каски, копия, щитове, прашки и лъкове. Зад тях ситнят жалките редици на военнопленниците, подкарвани с камшици и подвиквания от надзирателите. Военнопленниците са не само яки войници, но и жени и деца, па дори и старци, годни за робска работа по просторните нивя на жреците и велможите. Триумфалното шествие завършва с върволица коли, натоварени с всевъзможна военна плячка.

Населението възторжено гледа героя. Лъчите на прежурящото слънце се отразяват от златото на неговия шлем. Целите му гърди са покрити от нанизи е маниста от злато и лазурит. Военното му снаряжение се състои от златен кинжал, висящ на сребърен пояс, щит от мед, богато гравирано копие със златна ръкохватка, също като онова, което насочи Уули към гробницата.

На тълпите, заслепени от блясъка на доспехите, Мес-калам-дуг сигурно се е струвал като някакво неземно същество, изпратено в Ур от бога Нанара. Ето, в слънчевия блясък крачи един от избраниците, заради крито хората се съсипвали от работа, понасяли глад, давали части от реколтата си, за да спечелят благосклонността на бога, бдящ от високия зикурат за сигурността на града. На тази мъдрост ги учели вещите в четмо и писмо жреци. По звездите четели бъдещето и благодарение на магическите клинообразни знаци знаели точно каква дан всеки трябва да предава за царя и жреците.

За богатството на управляващата класа в Ур узнаваме от още един гроб, също намерен недокоснат. Там било погребано момиченце на шест-седем години, навярно княгиня. В нейната зидана крипта бяха открити диадеми, инкрустирани с маниста от лазурит с две висулки отстрани във формата на букови листа. Също и златни чаши, канчета, блюда, вази и много накити. Но това не бяха нормални предмети, размерите им бяха миниатюрни и правеха впечатление на играчки за дете.

Лесно можем да си представим в какъв разкош трябва да е расла тази малка княгиня, щом е ядяла и пиела само от златни, изработени специално за ръста й съдове.