Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (17)

Управители на божествените имоти

Плодородната някога Месопотамия в едно отношение била бедна земя: природата я лишила от всякакви изкопаеми богатства. Затова суровините, от които шумерските занаятчии изработвали художествените предмети, намерени в такова изобилие от археолозите, без съмнение произхождали от чужбина.

Царете и жреците докарвали в някои случаи от далечни страни кедрово дърво, полублатородни камъни, алабастър, диорит, мед, раковина, злато и сребро и преди всичко обичания от тях минерал лазурит. Тези скъпи стоки те получавали срещу продукти от своята земя — вълна, домашни животни, ечемик, растителни масла, месо, домашни птици и фурми — и до известна степен срещу някои готови изделия на шумерските занаятчии, като вълнени тъкани, кожени сандали, накити, глинени съдове, инструменти, майсторски издълбани печати, съдове от различни метали, статуетки и козметични артикули.

Изумителното богатство, открито в гробниците на шумерските царе жреци, говори за тогавашните обществени отношения повече от който и да е писмен източник. Узнаваме преди всичко два основни факта: първо, че още в 3000 г. пр.н.е. вследствие на техническия напредък в земеделието шумерският селянин произвеждал значително повече хранителни продукти, отколкото е консумирал сам, и второ, че управляващите класи присвоявали всички излишъци и ги превръщали в свое лично богатство.

Освен това обилна светлина върху класовото устройство на шумерските градове хвърлят надписите и летописите, намерени в развалините на светилищата и дворците. Жреците и някои царе в Шумер правели библиотеки и архиви, съставени от клинописни плочки, запазени в „пликове“ от печена глина. За щастие до наше време са стигнали няколко такива библиотеки, като например в Лагаш, Нипур и Сипар, съдържащи няколко десетки хиляди клинописни плочки и преди всичко голямата библиотека в Ниневия, основана от асирийския цар Ашурбанипал, горещ любител на документи, който с помощта на цяла армия преписвачи и агенти натрупал в двореца си всички достъпни му източници, обхващащи почти цялата асирийско-вавилонска литература.

Буржоазната археология не можеше да използува тези източници и се занимаваше главно с историята на царете, войните и пораженията. Тя представяше доста изопачено такива въпроси, като разлагането на първобитната общност у месопотамските народи, появата на остри обществени различия, на робството и началото на борбата между класите, чието отражение намираме в източниците, събрани в шумерските библиотеки.

Съвършено друга насока на асирологическите изследвания даде гениалният руски учен от втората половина на XIX век Михаил Николски. За разлика от другите буржоазни историци той се интересуваше преди всичко от живота и труда на широките народни маси и в тази област въз основа на старателен анализ на клинописните плочки направи необикновени открития. Неговото двутомно произведение за живота и обичаите на шумерите, почиващо на прочитане и коментар на плочките, открити в Лагаш, представлява богат източник на сведения за професиите и условията на труда в шумерските градове държави, за робството и преди всичко за начините за обработване на земята. Николски пръв представи в истинската им светлина икономическите и обществените отношения в Шумер. Изследванията му бяха продължени от съветските учени. Използвайки диалектическия метод, те дадоха ясна картина за шумерското общество от първобитната общност до робовладелската им държава. Проникновен синтез на тези изследвания представлява произведението на В. И. Авдеев „История на древния Изток“.

Подобно на другите племена шумерите минали през периода на първобитната общност, когато не е имало още частна собственост и експлоатация на човек от човека. Но с техническия прогрес, развитието на производителните сили и увеличаването на обществените и имуществените различия първобитната общност се разпаднала.

Находките, намерени в царските гробове, и други източници говорят извън всякакво съмнение, че още 3000 г. пр.н.е. разпадането на първобитната общност у шумерите било свършен факт. В тяхното общество намираме дълбоки класови и имуществени различия: от една страна, безмерно богатство на управляващите слоеве и царя, издигнат до висотата на божество, от друга, селяните, привидно свободни, пък поставени в пълна икономическа зависимост, и най-сетне, огромен брой роби, обработващи земите на жреците и висшето съсловие.

Това състояние на нещата било създадено по образец на традиционните форми на първобитната общност, но тя била лишена от старото й съдържание. Цялата обработвана земя официално принадлежала на бога, а царят жрец бил уж само неин управител, „земеделец-арендатор“, както се титулувал, и в задълженията му влизало разпределянето на тази земя между родовете, семейните общности и отделните хора.

Плочките с клинопис, открити в шумерския град Лагаш, повдигат един край от завесата, забулваща тайната как на практика е ставало това разпределяне. Записаните данни ни говорят преди всичко за мощта и богатството на жреческото съсловие. Повечето обработвана земя още тогава е принадлежала на двадесетте светилища, намиращи се в този град. Останалото царят жрец разпределял между велможите при двора и дребните земеделци.

Но и разпределянето на тези остатъци от земята носело подчертани класови белези. Докато дребният земеделец получавал за обработване едва 0,8 до 2,5 акра земя, велможата имал право на 35,5 акра, а самият цар задържал за себе си 608 акра. На това отгоре условията за аренда били несравнимо по-обременителни за земеделеца, отколкото за велможата. Ние разполагаме с доста точни сведения за имуществените отношения на светилищата. В Лагаш бе намерено обширно сметководство на светилището на богинята Бау, което било собственик на половината от цялата обработвана земя на този град държава.

От тези източници научаваме, че три четвърти от своите имоти жреците предавали под аренда на селски семейства, като ги експлоатирали безогледно, събирайки от тях наем, възлизащ на 70 до 80 процента от ежегодните реколти.

Останалата част от земята светилището обработвало самостоятелно, като използвало робски труд. Благодарение на запазените списъци на работниците можем да си съставим относително точна представа кой и при какви условия е работил на тези храмови земи и какво е произвеждано там.

В списъка на работниците са изброени: 27 пивовари и 6 роби-помощници, 21 пекари заедно с 27 роби-помощници, домакини, писари и надзиратели. Били са възнаграждавани с оскъдни хранителни дажби, предимно ечемик. Земеделските сечива и инструменти като рала, впрегатен добитък, коли лодки, мрежи за риболов и пр. били изключителна собственост на светилището.

Занаятчиите, заети в тези имоти наред с робите, по всяка вероятност били свободни граждани на града, но лишени от собствени сечива, дори не са можели да мечтаят за независима работа или за смяна на работодателя си.

Впрочем не се знае дори дали биха могли да се решат на такава смяна, щом феодалният и експлоататорски характер на стопанството, в което се трудели, бил маскиран с религиозни външни белези. На средния шумер от ранно детство било внушавано, че земята и всичко, което се произвежда от нея, е собственост на бога, а не на жреците, и че следователно за шумера да се труди е все едно да изпълнява религиозното си задължение, наложено с божи закон.

Разоряващите аренди и високата лихва, налагана от богатите, вкарвали трудещите се в дългове и ги поставяли в положение на икономическа зависимост, равняваща се на робство. Първоначално това робство не било явно, въпреки че на практика селянинът и занаятчията не били в по-добро състояние от роба. Дори парчето земя, което селянинът обработвал, не било негова собственост, а принадлежало на бога, комуто с цената на мизерията на семейството си и на растящите дългове трябвало да предава по-голямата част от припечелваното. В много случаи е бивал изгонван от стопанството си и принуждаван за дългове да работи в имотите на храмовете и на велможите, където скоро се приравнявал с работещите там роби, рекрутирани от военнопленниците.

Точно отражение на положението на трудещите се представлявало шумерското законодателство. То позволявало например на главата на семейството да продава своите деца или да ги дава в робство срещу опрощаване на дълговете си. Многобройните договори за покупка и продажба на деца, намерени в развалините на шумерските градове, доказват, че потъналото в дългове, доведено до мизерия население на шумерските градове масово се ползвало от това право. От поколение на поколение все повече свободни членове на шумерските племена ставали роби.

Процесът на заробването на трудещите се класи се задълбочавал все повече, особено след завоюването на Шумер от вавилонците, асирийците и най-сетне от халдейските нововавилонци.

Кожодерството, самоволието и жестокостта на жреците, велможите и царя жрец предизвикали класови конфликти още около 2500 г. преди нашата ера. Отзвуци от тези конфликти намираме в много клинописни текстове. Така един от летописците се оплаква, че „страшният жрец влезе в градината на бедняка и му взе дървата“. Друг текст гласи: „Ако хубаво магаре се роди на някой подчинен и господарят му заяви: искам да го купя, рядко е плащал за него толкова, че да се задоволи сърцето на собственика.“

При такива обществени отношения е лесно да се разбере смисълът на политическите вълнения, които през 2400 г. пр.н.е. разтърсили шумерския град държава Лагаш. Последните му царе от династията Урнаше губели постепенно почва под нозете си, а цар Лугаланда бил напълно безволна играчка в ръцете на главния жрец — истинския владетел на Лагаш.

Непоносимото политическо и икономическо потисничество, прилагано от одързостилите се жреци, довело страната до революция. Начело на разбунтувалото се население застанал някой си Урукагина, може би първи в историята политически реформатор. В летописите не се сочи произходът му. Знае се само това, че не принадлежал към господствуващите слоеве и по всяка вероятност произлизал от низините на народа.

Урукагина свалил властта на жреците, справил се със самоволието на богаташите и прокарал редица реформи, които облекчили положението на измъчения трудов народ. В развалините на град Лагаш бяха намерени три конусообразни камъка и каменна плоча, на които Урукагина наредил да се увековечи за потомците историята на неговите реформи. Там описва жалкото състояние на града, което заварил, а именно кожодерството на бирниците, самоволието и алчността на жреците, събиращи огромни такси за религиозни обреди, потисничеството и безправието. По-нататък се хвали, че бил изкоренил тези злоупотреби така, че „на сираците и вдовиците богаташът повече да не причинява неправди“.

От надписите личи, че остротата на революцията не била насочена против устройството на града държава. Урукагина нямал намерение да премахне робството и класовите различия. Стремял се е само да ликвидира най-ярките злоупотреби и да сложи край на самоволието на управляващите класи по отношение на уж свободното селско и занаятчийско население.

Под неговото управление Лагаш преживял нов период на благоденствие и благополучие. Урукагина съобщава, че построил редица нови сгради и разширил системата от напоителни канали. Трудещото се население почувствувало известно подобрение на своето положение и го почитало като освободител.

Обаче неговото управление продължило само пет години. Либералните реформи предизвикали дълбоки безпокойства сред владетелите на останалите шумерски градове. Вследствие на техните интриги и на подстрекателствата на изгонените жреци царят на града държава Уми Лугалзагиси нападнал изненадващо Лагаш, разрушил го, а Урукагина (не знаем нищо за неговата съдба) по всяка вероятност пленил и убил. До наше време се е запазила вълнуваща жалба, напомняща плача на Йеремия, за съдбата на нещастния град, от който останали само димящи развалини.

Но интригата на велможите и жреците се оказала пагубна и за самите тях. Завоевателят на Лагаш, одързостен от лесната си победа, подчинил поред останалите градове държави и създал единна шумерска държава със столица Урук.

С възникването на все по-големи и по-многобройни частни имения растяло и търсенето на роби за обработване на земите. Поземлените собственици, като не можели да намерят такива вътре в страната, организирали въоръжени нападения срещу съседите си, от които можели не само да отвлекат пресни попълнения от военнопленници, но и да присвоят допълнителна обработваема земя и водни източници за напояване на нивите.

Затова още от началото на своята история шумерите водели непрекъснати войни. Въпреки общността на езика и културата шумерските племена били разделени политически и образували отделни организационни единици градове държави, управлявани от малки групи робовладелци, стремящи се да умножават богатствата си за сметка на другите градове.

Цялата шумерска история представлява низ от братоубийствени войни, в които отделните градове поред налагали своята хегемония. Това били градовете държави Лагаш, Агаде, Урук, Ур, Исини, Ларса. В западната част на шумерската земя по-късно се появил велик вожд на семитските племена, Саргон I (2360–2305 г. пр.н.е.). Той не само завладял цял Шумер, но и разширил господството си на изток, далеч зад Персийския залив, а на запад чак до Средиземно море. Саргон се обявил за цар на Шумер и Акад. Той наистина сложил край на епохата на независимите шумерски градове, но в неговата империя шумерският език и култура не изчезнали, а тъкмо напротив — разцъфтели още по-буйно и асимилирали победилите акади.

Шумеро-акадската държава просъществувала само два века. Била разбита от войнственото планинско племе еламити, а по-късно върху нейните развалини великият завоевател и законодател Хамурапи (около 1800 г. пр.н.е.) изградил могъщата Вавилонска империя. 550 години по-късно в Месопотамия възникнала нова империя — на асирийците, а след това — през годините 626–538 г. пр.н.е. — нововавилонската държава, създадена от семитите-халдейци. След това Месопотамия била завладяна от персийския цар Кир. Най-сетне се появява един от най-великите завоеватели в историята на човечеството Александър Македонски, който покорява целия Близък Изток.

Държавите на акадите, вавилонците, асирийците и халдейците, пък дори до известна степен държавите на персите и гърците, станали преки наследници на културата на шумерите. Ролята на шумерите за тези образувани една след друга империи много наподобява ролята на римляните и римската култура за историята на европейските държави. В продължение на почти три хиляди години шумерският език, подобно на латинския, не само не изчезнал, а продължил да се развива, макар шумерите отдавна да не съществували.

Първоначално шумерският език се употребявал навсякъде редом с другите семитски езици. С течение на годините станал език само на жреците и поетите. В светилищата бил използван като сакрален език в литургиите и бил грижливо култивиран в школите, в които се подготвяли писари, сметководители, съдии, лекари, учители и астрономи. Надписите по каменни плочи и цокли в продължение на стотици години били писани на шумерски или успоредно на шумерски и вавилонски.

Откритията в Ур и други шумерски градове коренно измениха възгледа за произхода на нашата култура. В началото на XIX век учените мислеха, че културата и особено пък изкуството ние дължим на гърците, сред които тя се появила внезапно, нещо като Атина Палада от главата на Зевс. От момента на опознаването на културата на Египет, Крит и Вавилон узнахме, че нейната люлка трябва да се търси в по-далечното минало на човешката история. А шумерските разкопки показаха, че праизворът на нашата цивилизация се крие не само в Египет, а и в Шумер, където още 3000 години пр.н.е. архитектурата, декоративното изкуство, правото, медицината, литературата и астрономията постигнали изумително висока степен на развитие.

Непрекъсната нишка свързва през столетията шумерите с нашето време. Всевъзможни народи се развивали и изчезвали, преобразувайки се по най-различни начини и предавайки на наследяващите ги прастарото наследство на културата и цивилизацията, без да знаят откъде води началото си то. В много области ние сме далечни наследници на шумерите. През неизброими поколения ние сме приели от тях голям брой дребни и основни неща — такива, които възпирали прогреса на човечеството, а също и такива, които представлявали велики завоевания на човека в придвижването му от примитивизма към цивилизацията.

Като земеделци шумерите по всяка вероятност изпреварили египтяните в умението да се напояват нивите с помощта на канали. Пак те открили метода на облагородяване на земеделските култури чрез кръстосване. Финиковата палма, която почитали и без друго като свое свещено дърво, опрашвали изкуствено и по този начин получавали изобилни добиви фурми от градините си.

Обаче шумерската скулптура не постигнала високо съвършенство. Причината за това била липсата на съответни суровини в Месопотамия: дърво, камък, метал. Но въпреки това археолозите откриваха необикновени скулптурни произведения, като например споменатия вече барелеф, изобразяващ ранена лъвица.

В архитектурата и декоративното изкуство шумерите се оказали прекрасни майстори. Те открили такива декоративни елементи като арка, купол, пиластър, фриз, мозаични стенни орнаменти и преди всичко изработили основните начала на пропорциите и хармонията в строителството, благодарение на което техните крепости, светилища, дворци и пирамиди въпреки голямата си масивност не били лишени от елегантност и лекота.

Но най-живо възхищение будят предметите — дело на шумерското занаятчийство, — намерени в развалините и в царските гробници. Създатели на тези шедьоври на приложното изкуство били цели маси безименни златари, грънчари, гравьори и оръжейни майстори, изтласкани от богатите на най-ниското обществено стъпало, но въпреки това влюбени в своето изкуство и упражняващи го с чувство за художествена красота. Ако шумерското изкуство можело да конкурира изкуството на другите народи, то това станало главно благодарение на онези скромни самобитни народни художници, които сръчно правели от златна и сребърна ламарина скулптури, чаши, кани, шлемове и щитове, инкрустирали арфи и кутии със седеф и полублагородни камъни или дълбаели миниатюрни митологични сцени върху печати.

Човечеството дължи на шумерите създаването на библиотеките, архивите и художествената литература и преди всичко на първообразеца на дългата героична епическа поема.

Тяхната религия първоначално се изразявала в обожествяване на природните стихии, но с течение на времето онези божества, които олицетворявали слънцето, луната, водата, звездите, въздуха и пр., станали символи на абстрактни понятия като справедливост, добро, мъдрост, урожай, държавна мощ.

Така че шумерите са създатели на някои основни религиозни идеи, възприети по-късно от религиозните системи на другите народи. Името на върховния бог Ану означава буквално „баща“, името на богинята Нимах — „божа майка“, а на бог Тамуз — „истински син“. Тамуз умирал всяка година през есента и възкръсвал през пролетта. Неговата смърт и възкресение били празнувани в Шумер с тържествени процесии и церемонии, през време на които жреците принасяли в жертва растения и животни, пеейки псалми под акомпанимента на барабани, флейти, рогове, тръби и арфи. Уместно е да отбележим, че шумерите са изобретатели и на седемтонната гама.

Вавилонският кодекс на Хамурапи, намерен в Суза на голяма каменна плоча, фактически представлявал само развитие на прастари шумерски закони. Макар строгите телесни наказания, предвидени в кодекса и за най-малки провинения, да доказват жестокостта на ония времена, трябва да смятаме за безсъмнен напредък факта, че в основата на кодекса лежала концепцията за вината, обхваната в чисто правни категории, освободена от религиозни предразсъдъци. Така че това бил първият светски кодекс, в който не богът, а държавата била отмъстител за престъплението. Тази рационалистична линия на шумерското, а по-късно на вавилонското право била възприета в Юстиниановия и Наполеоновия кодекс.

Шумерите били под твърде силното влияние на магьосническо-религиозните суеверия, за да могат да постигнат особен напредък в областта на науката. Въпреки това трябва да отбележим някои техни успехи в медицината, астрономията и математиката.

Наистина шумерските жреци се занимавали главно с предсказване на бъдещето от положението на звездите, както свидетелствуват намерените в развалините 72 произведения върху астрологията от времето на Саргон I, но наблюденията на небето, правени от върха на зикурата, им донесли и практическо-научни изгоди. Те изработили точен лунен календар, в който обръщането на луната около земята изчислили с точност до четири секунди. Орбитата на Меркурий определили по-точно от по-късните гръцки астрономи Ипарх и Птолемей Александрийски.

В областта на математиката постигнали изумителни успехи в изкуството да си служат с многоцифрени числа. Гърците, които извършили преломни открития в математиката, смятали числото 10 000 за „голямо, невъзможно за изчисляване“, в Европа понятието милион станало популярно едва в началото на XIX век, а на една шумерска клинописна плочка е намерено математическо изчисление, чийто резултат дава числото 195 955 200 000 000.

Медицината на шумерите, макар в областта на хирургията и билколечението да не била лишена от разумни предпоставки, почивала главно на магьосничество и заклинания.

Сред шумерите било широко разпространено вярването в черната магия. На осем клинописни плочки са запазени точни предписания как да се води борба срещу магьосници. Но нима можем да укоряваме за това хора живели преди 5000 години, когато в 1484 г. папа Инокентий VII обявил була против ония, които се свързват с демони, а средновековният „Чук за магьосници“ чак до XVIII век представлявал наръчник за измъчване на хора, подозирани, че правят магии.