Марион Зимър Брадли
Мъглите на Авалон (57)

6

В стаята, която кралица Гуенхвифар бе отредила за крал Уриенс и семейството му, Моргана оправяше косите си с вдървени пръсти. После смени роклята си и накара прислужницата да й стегне връзките. Уриенс се оплакваше, че е ял и пил прекалено много и явно никак не му се ходеше на аудиенцията.

— Легни си тогава — каза Моргана. — Аз имам да говоря с него нещо, което няма нищо общо с теб.

— Не е тъй — каза Уриенс. — Аз също съм обучаван на Авалон. Да не мислиш, че ми е приятно да виждам нашите светини поставени в служба на християнския бог — един бог, който отрича всяко друго познание, освен даденото от него? Не, Моргана, не само ти си жрица на Авалон. Не само теб те възмущава това, което става напоследък. Ние говорим и от името на кралство Уелс — аз като негов владетел и Аколон като мой наследник.

— Баща ми е прав, лейди. — Аколон срещна спокойно погледа й и продължи: — Нашите хора ни вярват и знаят, че няма да ги предадем, че няма да допуснем звъна на църковни камбани в техните свещени гори… На Моргана й се стори, въпреки че никой от двамата не бе и помръднал, че отново лежат сред сухата шума на свещената горичка, слети в едно — в името на Богинята. Уриенс, разбира се, нищо не забеляза. Той настоя:

— Ти трябва да убедиш Артур, Моргана, че Северен Уелс няма да се покори безропотно на християните.

Моргана сви рамене.

— Щом такова е твоето желание.

„Каква глупачка съм била“, въртеше се в главата й. „Аз бях жрицата, която го посвети и му роди син. Трябваше да се възползвам от властта си над него. Трябваше аз да управлявам зад неговия трон, а не Гуенхвифар. Скрих се като животно, което ближе раните си в усамотение, и изгубих властта си над него. Едно време можех да заповядвам, а сега трябва да моля, при това нямам и властта на Владетелка на езерото!“

Моргана беше вече на вратата, когато някой почука. Един прислужник отиде да отвори и въведе Гуидиън. Той още носеше саксонския меч, който му връчи Ланселет, когато го посвещаваше, но беше свалил бронята и вместо нея носеше красива кървавочервена туника. Моргана помисли, че никога не е бил толкова красив.

Гуидиън забеляза възторжения й поглед.

— Ланселет ми подари туниката. Седнахме да пийнем заедно долу в залата и тогава един прислужник ми извести, че господарят Артур ще ме приеме в покоите си… Казах, че единствената ми туника е мръсна, оплескана с кръв и прах, и Ланселет рече, че ще ми даде една от неговите, тъй като имаме еднакъв ръст. Когато я облякох, той каза, че на мен ми отива повече, отколкото на него, и ми я подари. Каза, че и без това съм получил малко подаръци за посвещаването ми в рицарство, а пък кралят отрупал Галахад с дарове. Дали знае, че Артур ми е баща?

Уриенс примигна, явно стъписан, но не каза нищо. Аколон поклати глава:

— Не, братко. Ланселет е просто много щедър, това е всичко. Когато Гарет се появи за първи път в двора, без никой да го познае, Ланселет му даде дрехи и оръжие, та да се облече достойно за ранга си. Ако смяташ, че Ланселет има някаква слабост да вижда дрехите си облечени от млади и хубави мъже, то знай, че и друг път са се чували подобни злословия, но няма в кралския двор мъж, стар или млад, който да е чул от него дори и дума, излизаща от границите на благородството и рицарското достойнство.

— Тъй ли? — попита Гуидиън, и Моргана забеляза, че се радва на полученото сведение. Беше й ясно, че ще го складира в съзнанието си както скъперник трупа злато в раклата си. — Сега си спомням — продължи той замислено, — разказвали са ми как веднъж, когато Ланселет бил на гости в двора на Лот — било е много отдавна, той бил още момче — дали му арфа и го помолили да попее, а той изпял някаква песен от римско време, която пеели в двора на Александър Велики — за любовта, която свързвала другарите по оръжие. Много му се подигравали тогава. Оттогава пее само за красотата на кралицата, или пък балади за рицарски подвизи — за приключения и битки с дракони.

Моргана го прекъсна, защото не можеше да понася повече презрителния му тон.

— Ако искаш подарък за посвещаването си, ще поговорим, след като се видя с Артур, но сега нямам време.

Гуидиън сведе поглед към обувките си. За първи път й се стори, че самоувереността му се е изпарила.

— Майко… крал Артур е наредил да повикат и мен… Може ли да отидем заедно?

Моргана поомекна пред това признание, че и той е раним и несигурен.

— Артур няма да ти стори нищо лошо, синко, но ако предпочиташ, ела с нас. Ако кралят пожелае, просто ще ти каже да излезеш и да почакаш, докато свърши разговорът му с нас.

— Хайде, тръгвай с нас, братко — каза Аколон и хвана Гуидиън за ръка тъй, че той ясно видя синкавата татуировка на китката му. — Първи ще влязат кралят и кралицата, а ние с теб — след тях…

Моргана, докато вървеше редом с Уриенс, си каза, че е много мило от страна на Аколон да се сприятели със сина й и да се държи с него като с брат. Но в същия миг я побиха тръпки и Уриенс попита:

— Студено ли ти е, Моргана? Трябваше да си вземеш наметка…

В кралските покои гореше огън. Когато влезе, Моргана дочу звуци на арфа. Артур се бе разположил в дървен стол, отрупан с възглавници. Гуенхвифар редеше бод след бод върху една лента, блестяща от златна бродерия. Прислужникът обяви тържествено:

— Кралят и кралицата на Северен Уелс, синът им сър Аколон, и сър Ланселет.

Гуенхвифар вдигна очи, като чу името на Ланселет, и се засмя.

— Не, не е той, макар че наистина много си приличат. Това е сър Мордред, нали, когото днес посветиха в рицарство?

Гуидиън се поклони на кралицата, но не каза и дума. Артур, който явно приемаше срещата за семейна, не се церемонеше.

— Седнете всички. Сега ще поръчам да донесат вино.

Уриенс отвърна:

— Артур, днес изпих толкова вино, че по него може да заплува цял кораб! Няма да пия, благодаря ти — но може би главите на по-младите още държат…

Гуенхвифар се упъти към Моргана и тя разбра, че ако не започне да говори веднага, Артур ще се заприказва с мъжете, а от нея ще се очаква да седне в някой ъгъл с кралицата и да мълчи — най-много можеха да разговарят шепнешком за женски работи — за бродерия, за прислугата, и коя от придворните дами е бременна…

Тя кимна на прислужника и каза:

— Сипи и на мен една чаша.

Същевременно си спомни с болка как някога казваше с гордост, че като всяка жрица на Авалон пие вода само от Свещения извор. Отпи малко вино и поде:

— Начинът, по който ти прие саксонските си съюзници, дълбоко ме наскърби, Артур. Не — настоя тя, като видя, че Артур понечи да я прекъсне, — аз не говоря като жена, която се бърка в управлението на държавата. Говоря като кралица на Северен Уелс и херцогиня на Корнуол. Всичко, което засяга подвластните ми земи, засяга и мен.

— Тогава можеш само да се радваш, защото и в Северен Уелс, и в Корнуол цари мир — отвърна Артур. — Към това съм се стремил през целия си живот — още откак дораснах да ми дадат меч, се надявах някога да сложа край на войните със саксонците. По онова време мислех, че войните ще свършат, когато ги прогоним отвъд морето, там, откъдето са дошли. Но Мирът си е мир, и щом цената му е мирен договор със саксонците, аз нямам нищо против. Бикът може да свърши работа и не само като печено за вечеря. Може например да го скопиш и да го впрегнеш да ти тегли ралото…

— Или да го оставиш да ти запложда кравите? Може би ще караш своите васали да дават дъщерите си на саксонци, Артур?

— Може би — отвърна Артур. — Саксонците са също хора — не помниш ли онази песен, която ни изпя Ланселет? Те също копнеят за мир, те също са живели в земи, които са горели и били опустошавани. Нима искаш да кажеш, че съм бил длъжен да се сражавам, докато ги избия до крак? Винаги съм мислил, че жените държат на мира.

— Разбира се, аз също искам да има мир, и го приветствам, дори когато идва след помирение със саксонците — отвърна Моргана. — Но ти си ги накарал да се откажат и от своите богове и да приемат твоя, след като ги накара да се закълнат в кръста!

Гуенхвифар слушаше съсредоточено и реши да се намеси:

— Няма други богове, Моргана. Саксонците са се съгласили да се откажат от сатанинските изчадия, на които са се кланяли досега и погрешно са ги имали за богове, това е всичко. Сега те също признават един Бог и отец — Христос, богочовека, който бе пратен в Негово име да спаси човечеството.

Намеси се и Гуидиън:

— Ако искрено вярваш в това, което казваш, лейди, това е твоята истина — че всички богове и богини са всъщност един Бог. Но нима си въобразяваш, че можеш да наложиш една истина — твоята — на всички хора по света?

— Нищо не си въобразявам. Истината е само една — каза Гуенхвифар, — и вярвам, че ще дойде ден, когато наистина всички хора по света ще я приемат.

— Треперя за моя народ, като те чувам да говориш така — каза крал Уриенс.

— Клел съм се да закрилям свещените горички на Древния народ, а така ще постъпва и синът ми след мен.

— Но аз мислех, че си християнин, кралю на Уелс!

— Християнин съм — кимна Уриенс, — но това не ме задължава да презирам чуждите богове.

— Няма такива богове… — започна отново Гуенхвифар. Моргана отвори уста да й отговори, но Артур не се стърпя:

— Стига вече! Не съм ви поканил тук на теологически диспут! Ако толкова ви харесват такива разговори, има достатъчно свещеници, с които можете да си спорите. Убеждавайте тях, щом толкова ви се иска. Само за това ли си тук, Моргана? За да ми кажеш, че се съмняваш в искрената вяра на саксонците, независимо от клетвата им върху кръста?

— Не — каза Моргана и в този момент забеляза, че Кевин също е в стаята. Досега бе седял с арфата си в сянката до огнището. Това бе добре; редно беше Мерлин Британски да присъства, когато тя ще говори от името на Авалон.

— Призовавам и Мерлин за свидетел, че ти остави саксонците да се закълнат над дръжката на свещения меч на Авалон, Екскалибур, като пред кръст! Не е ли това кощунство със светата утвар на друидите, господарю Мерлин?

Артур каза бързо:

— Това беше просто жест. Трябваше да прикова вниманието на всички, да развълнувам въображението им. Моргана — това е също такъв жест като този, който направи Вивиан, когато ме закле да се боря за мир в името на Авалон над същия този меч!

Прозвуча плътният, богат глас на Мерлин:

— Скъпа Моргана, кръстът е познат като символ много преди Христа и почитан от разни народи, преди сред хората да тръгнат последователите на Назарянина. Та на Авалон още има свещеници, дошли на нашите острови за едно с техния патриарх, Йосиф от Ариматея, които служат на своя Бог рамо до рамо с друидите…

— Но тези свещеници не са се опитали да кажат, че техният Бог е единствен — възкликна гневно Моргана, — и не се и съмнявам, че епископ Патрициус би ги накарал завинаги да замлъкнат, стига да можеше, за да може да проповядва само в съгласие със собствения си фанатизъм!

— Сега не сме се събрали да обсъждаме епископ Патрициус и неговите убеждения, Моргана — каза Кевин. — Нека непосветените смятат, че саксонците са се заклели пред кръста, на който Христос понесе кръстни мъки и предаде Богу дух. Ние също имаме Бог, принесъл се в жертва, и дали виждаме неговото въплъщение в кръста или в снопа ечемичени класове, които умират, отиват в земята и пак от нея се възраждат за нов живот…

Отново заговори Гуенхвифар:

— Вашите принесли се в жертва богове, господарю Мерлин, са били изпратени на хората само за да бъдат подготвени за идването на Христа…

Артур махна нетърпеливо с ръка.

— Замълчете всички! Саксонците се заклеха да пазят мира пред един символ, който има стойност за тях…

Моргана отново го прекъсна:

— Ти взе свещения меч на Авалон и се закле, че ще браниш Мистериите! А сега превръщаш свещения ни меч в кръст, на който се приема смъртта! Когато Вивиан дойде в твоя двор, тя искаше да те помоли да спазваш клетвата си, но беше убита. Аз съм тук, за да довърша делото й, и да поискам от теб свещения меч Екскалибур, който ти оскверни, поставяйки го в служба на твоя Христос!

Заговори Гуенхвифар:

— Ще дойде ден, и всички измамни богове ще изчезнат, а езическите символи до един ще служат на Единия Бог и на Божия син Исус Христос.

— Не говоря с теб, лицемерна глупачке — избухна Моргана, — а що се отнася до този ден, знай, че ще дойде през трупа ми! Да, вие, християните имате светци и мъченици — мислиш ли, че Авалон няма да има свои? — и още в момента, докато произнасяше последните думи, потръпна, защото видя пред себе си трупа на рицар, покрит с черен плащ, а на плаща бе извезан кръст… Прииска й се да се обърне и да се хвърли в прегръдките на Аколон, което, разбира се, беше невъзможно.

— Как преувеличаваш всичко, Моргана! — засмя се притеснено Артур. Смехът му я вбеси още повече, пропъждайки и страха, и видението. Тя се изправи в целия си ръст, и съзна, че за първи път от много години насам говори с пълната власт на жрица на Авалон:

— Чуй ме, Артур Британски! Както властта на Авалон те постави на Кралския трон, така ще съумее и да те тласне в пропастта! Внимавай, когато посягаш на нашите светини! Не смей да поставяш Екскалибур в служба на твоя християнски бог, защото като всеки свещен предмет той има своя сила, но носи и проклятие…

— Достатъчно!

Артур бе станал от мястото си, а смръщеното му чело предвещаваше буря.

— Може да си ми сестра, но не се опитвай да заповядваш на британския самодържец.

— Та аз не говоря на брат си — отвърна тя, — а тъкмо на краля! Ти си на трона благодарение на Авалон, Артур. Авалон ти даде и този меч, а ти злоупотреби с него, и в името на Авалон аз те призовавам да го върнеш обратно при другите друидски светини! Ако ти трябва просто меч, можеш да наредиш на ковачите си да ти направят нов!

Възцари се ужасено мълчание. На Моргана й се стори, че чува как собствените й думи пропадат в огромните, кънтящи пространства между световете. Помисли си, че сега друидите се стряскат в съня си, там далеч на Авалон, че сигурно и Рейвън се мята и стене, защото чува в съня си думите за предателството на Артур. Но първият действителен звук, който чу до себе си беше нервен смях.

— Какви глупости говориш, Моргана! — беше Гуенхвифар. — Добре знаеш, че Артур не може да стори нищо подобно!

— Не ме прекъсвай, Гуенхвифар — в тона на Моргана се долавяше смъртна заплаха. — Разговорът няма нищо общо с теб, освен може би това, че Артур наруши клетвата си пред Авалон по твое настояване!

Гуенхвифар се обърна към Уриенс:

— Нима ще стоиш бездеен, докато непокорната ти жена се осмелява да говори така с краля?

Уриенс се покашля; гласът му издаваше, че е доста притеснен.

— Моргана, мисля, че постъпваш неразумно… Артур направи един драматичен жест по политически причини — за да развълнува въображението на тълпата. Ако го е сторил с меча, дарен със свещена власт, толкова по-добре. Боговете могат сами да се погрижат за себе си, скъпа — нима не вярваш, че Богинята има достатъчно власт, за да опази тези, които я почитат?

Ако в този момент имаше оръжие в ръцете си, Моргана би могла да убие Уриенс. Той бе дошъл, за да я подкрепи, а сега я изоставяше по този начин! Артур поде:

— Щом това толкова те безпокои, Моргана, то ще ти кажа нещо, но не бива да го знае никой друг. Това, което имах предвид, не е оскверняване на символа на старата вяра. Ако мечът на Авалон служи и като кръст, пред който хората се кълнат, не символизира ли това, че последователите на Христа и на Авалон се обединяват в името на родната си земя? Кевин ме посъветва да постъпя така…

— О, да, знаех, че той е предател още когато допусна Вивиан да бъде погребана на църковна земя, далеч от Свещения остров… — започна Моргана.

— Тъй или иначе — прекъсна я Артур, — саксонските крале получиха това, което искаха — заклеха се пред моя меч!

— Но този меч не е твой! — избухна яростно Моргана. — Той е светиня на Авалон! И ако ти го носиш, без да изпълняваш клетвата си за вярност, той ще ти бъде отнет и поставен в ръцете на друг, който няма да стане клетвопрестъпник!

— Може да е бил меч на Авалон преди едно поколение — започна Артур, вече не по-малко гневен от Моргана; стиснал бе здраво дръжката на Екскалибур сякаш някой щеше да му го вземе още в този миг. — Мечът е на този, който си служи с него, и аз завоювах правото да го нарека свой, защото с него прогоних всички врагове на тази земя. Носил съм Екскалибур в битките, и с него спечелих властта си над тази земя при Маунт Бадон…

— И се опита да я подчиниш на християнския бог — отвърна Моргана. — Сега в името на Великата богиня те призовавам да върнеш меча, за да бъде поставен, където му е мястото — в светилището на Езерото.

Артур си пое дълбоко дъх. След това, налагайки си да говори спокойно, отвърна:

— Отказвам. Ако Богинята действително желае този меч да се върне на Авалон, нека тя сама го вземе от ръцете ми. — Веднага след тези думи гласът му се смекчи. — Мила сестро, моля те, нека не се караме за името, с което предпочитаме да наричаме Бог. Ти самата си ми казвала, че всички богове са превъплъщения на един Бог.

„Никога няма да разбере защо това не е точно така“, каза си отчаяно Моргана. „Той призова Богинята да вземе меча сама, ако иска. Тъй да бъде. Майко, в твои ръце го оставям“. Тя склони за миг глава и каза:

— Щом е така, нека Богинята сама си върне меча, който й принадлежи. „А когато ти го отнеме Тя, Артур, ще съжаляваш, че не си предпочел да си имаш работа с мен“.

И тя отиде да седне до Гуенхвифар. Артур кимна на Гуидиън.

— Сър Мордред — започна той, — бих те приел в нашето братство веднага, ако ме беше помолил. Бих го сторил и заради Моргана, но и заради самия себе си. Не беше необходимо да се натрапваш с хитрост.

— Мислех си, че ако ме посветиш в рицарство току-тъй, без особени заслуги, това ще предизвика нежелани сплетни — отвърна Гуидиън. — Ще ми простиш ли хитрината, сър?

— Щом Ланселет ти прощава, не виждам причини аз да продължавам да ти се сърдя — каза Артур. — А той те надари богато, което ще рече, че не таи омраза към теб в сърцето си. Бих искал да беше в моя власт да те призная за свой син, Мордред. Допреди няколко години изобщо не знаех, че съществуваш — Моргана не беше ми казала нищо за това, което се е случило след моето посвещаване. Предполагам, сам знаеш, че за християнските свещеници самото ти съществуване символизира нещо нечисто и порочно.

— Ти също ли мислиш така, сър?

Артур погледна сина си право в очите:

— О, човек веднъж вярва в едно, друг път в друго — така е с всички. Не е важно в какво вярвам аз. Важно е едно — напълно невъзможно е да призная публично, че си мой син, въпреки че всеки мъж би се гордял със син като теб, да не говорим пък за бездетен крал като мен. Галахад трябва да наследи трона.

— Ако доживее да го наследи — каза Гуидиън, и като видя ужасения поглед на Артур, добави спокойно: — Не, сър, нямам намерение да посегна на живота му. Ще ти се закълна, в каквото искаш — в кръста или в свещения дъб, в Свещения извор и в тези змии — той протегна ръце към баща си — с които си бил белязан и ти преди мен: нека Богинята прати живи змии да отнемат моя живот, ако някога вдигна ръка срещу братовчед си Галахад. Но знам, защото Богинята ми е пращала видения — той ще загине, ще загине с чест, в защита на кръста Христов, пред който се прекланя.

— Да ни пази Бог от всяко зло! — възкликна Гуенхвифар.

— Дано, лейди. Но ако все пак Галахад не те надживее, кралю и татко — Сам знаеш, той е рицар, воин, и смъртен като всички нас, а пък на теб може да ти е писано да станеш по-стар и от крал Уриенс. Ако Галахад умре преди теб какво тогава?

— Ако се случи тъй, че Галахад умре, преди да дойде време да наследи трона — дано Бог го закриля от всяко зло — каза Артур, — тогава нямам избор. Крал ската кръв си е кралска кръв, а твоята е два пъти кралска — по линия на рода Пендрагон и по линия на Авалон. Дойде ли такъв злощастен ден, смятам, че дори епископите ще предпочетат да видят на трона теб, вместо страната да потъне в хаоса, от който се бояха всички още при смъртта на Утър.

Артур стана и постави ръце върху раменете на сина си. Вгледа се отново в очите му и продължи:

— Нямам какво повече да ти кажа, синко. Бих искал да мога да направя нещо повече за теб. Но стореното не може да се промени. Само едно нещо още искам да ти кажа — с цялото си сърце желая моята съпруга да ти беше майка.

— Аз също — чу се гласът на Гуенхвифар, която на свой ред прегърна Мордред.

— Но аз няма да се отнеса с теб като с незаконороден — добави Артур. — Ти си син на Моргана, херцог на Корнуол, и рицар на Кръглата маса. Ще те изпратя отново сред саксонците като представител на нашето братство. Ще ти дам право да раздаваш правосъдие от името на краля, да събираш данъци и налози от мое име, и подходяща част от тях ще задържаш за себе си, за да живееш на широка нога, както е подходящо за управителя на кралската хазна. Ако пожелаеш, ще ти разреша да вземеш за жена някоя от саксонските принцеси — такъв брак ще ти осигури друг трон, дори да е писано никога да не седнеш на моя.

Гуидиън се поклони и каза:

— Ти си много щедър, сър.

„Да“, каза си Моргана, „с единствената цел да го държи по-далеч от двора до момента, когато му потрябва за нещо“. Артур наистина си знаеше работата! Тя вдигна глава и каза:

— Ти прояви такава щедрост към сина ми, кралю, че едва се осмелявам да те помоля за още нещо.

Артур явно се поколеба, но все пак каза:

— Бих изпълнил всяка твоя молба, стига това да е по силите ми, сестро.

— Ти провъзгласи сина ми за херцог на Корнуол, но той почти не познава своите земи. Чувах, че херцог Марк претендира за престола на Корнуол. Ще дойдеш ли с мен до Тинтагел, за да проучим тази работа и да разберем на какво се дължат претенциите му?

Лицето на Артур се отпусна; явно се беше опасявал, че Моргана отново ще заговори за Екскалибур.

„Не, братко; никога повече няма да пророня и дума за това в твоя кралски двор; когато отново протегна ръка към Екскалибур, то ще бъде в моите земи, на място, благословено от Богинята“.

— Не помня откога не съм бил в Корнуол — каза Артур, — а и не мога да напусна Камелот преди Еньовден. Но ако желаеш, можеш да останеш да погостуваш в Камелот, а след това ще тръгнем заедно за Тинтагел и тогава ще видим дали херцог Марк или който и да било друг ще се противопостави на Артур и Моргана, херцогинята на Корнуол. — Той се обърна към Кевин. — Достатъчно държавни дела за днес — лорд Мерлин, не бих се осмелил да ти нареждам да пееш пред целия ми двор, но тук, в собствените ми покои, ще се съгласиш ли да зарадваш мен и семейството ми с една песен?

— За мен ще е удоволствие — отвърна Кевин, — стига лейди Гуенхвифар да няма нищо против.

Той хвърли поглед към кралицата, но тя не каза нито дума, затова бардът подпря арфата на рамото си и засвири.

Моргана седеше притихнала до Уриенс и слушаше. Наистина кралски подарък бе направил Артур на близките си — да имат възможността да слушат музиката на Кевин. Гуидиън, обвил коленете си с ръце, седеше безмълвен, като омагьосан. Моргана си каза: „Поне по това си личи, че е мой син“. Лицето на Уриенс изразяваше учтив интерес. Моргана вдигна отново очи, срещна погледа на Аколон и помисли: „Трябва да го видя тази нощ — на всяка цена, дори ако трябва да упоя Уриенс; толкова искам да си поговорим…“ и веднага сведе очи. С какво бе по-добра от Гуенхвифар…

Уриенс беше взел ръката й и си играеше с пръстите; докосваше синините по китките й, които сам бе направил; Моргана изпита не толкова болка, колкото отвращение. Ако той пожелаеше да я има в леглото си, тя трябваше да му се подчини — тук, в този християнски кралски двор, тя беше негова собственост — като кон или куче, които можеш да удариш или погалиш в зависимост от собственото си желание.

Артур предаде Авалон, но предаде и нея; Уриенс също я беше измамил. Изостави я и Кевин…

Но Аколон нямаше да й измени. Аколон щеше да е следващия владетел на Авалон — кралят, когото Вивиан бе очаквала; а след Аколон щеше да дойде Гуидиън — кралят — друид, крал на Авалон и на цяла Британия. „А зад краля щеше да стои кралицата, която ще управлява в името на Великата богиня, като в стари времена…“

Кевин вдигна поглед и срещна очите на Моргана. Тя потръпна, защото разбра, че трябва да крие по-внимателно мислите си. „Той също е ясновидец, и е верен на Артур. Той е Мерлин Британски, но същевременно и мой враг!“

Кевин каза учтиво:

— Това е семеен празник, а пък и аз бих желал да послушам хубава музика — затова мога ли да помоля в отплата сега да ни попее лейди Моргана?

Моргана отиде и седна на неговото място. Веднага щом докосна арфата, почувства силата, която преля в пръстите й.

„Трябва да ги очаровам, та да си мислят, че всичко е наред“.

И тя плъзна пръсти по струните.