Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (92) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VI

На пети април преди Възкресение благородниците граф Луи Насауски^[1], Куленмбург^[2] и дьо Бредероде, гуляйджията-великан, отидоха заедно с триста души благородници брюкселския дворец при кралската наместница, пармската херцогиня. В редици по четирима те се изкачиха по широките стъпала на двореца.

Когато влязоха в залата, дето беше наместницата, ти предадоха едно заявление, в което я молеха да се издействува от крал Филип отменяване на наредбите за религията, както и за испанската инквизиция, като заявяваха, че в нашите недоволни страни те ще причинят само смутове, съсипия и обща нищета.

Тая молба бе наречена Компромисът^[3].

Берлаймон, който по-късно измени толкова подло и жестоко на бащината си земя, бе застанал до нейно височество и като се подиграваше с бедността на някои от благородните съюзници, й каза:

— Ваше височество, не се страхувайте от нищо, това са Голтаци.

С тия думи той искаше да подчертае, че тези благородници се бяха разорили в служба на краля или защото са искали да се сравняват по разкош с испанските благородници.

За да покажат презрението си към думите на господин Берлаймон, благородниците заявиха по-късно, че „смятат за чест да бъдат считани и наричани Голтаци за службата им на краля и за благото на страната“.

Те започнаха да носят на шията си медал, върху едната страна на който бе отпечатан ликът на краля, а на другата — две ръце, сплетени над просяшка торба, с надпис: „Верни на краля до просяшка торба“. Освен това те носеха на шапките и калпаците си златни накити във форма на просяшка паница или на просяшка шапка.

През това време Ламме разхождаше корема си из целия град и търсеше жена си, но не можеше да я намери.