Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (172) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXII

Него ден флотата имаше празник. Въпреки острия декемврийски вятър, въпреки дъжда, въпреки снега всички Голтаци от флотата бяха на палубите. Сребърните полумесеци блестяха сиво-жълто с червеникав блясък по зеландските шапки. И Уленшпигел запя:

Освободен е Лайден. Кървавият херцог

напуска Нидерландия^[1]. Камбани, зазвънете.

Камбанен хор, залей небето с песента си.

Звъннете, чаши и бутилки.

Когато някой пребит избяга,

уплашен и с опашка свита,

той поглед замъглен от кръв извръща

към своите гонители жестоки.

Раздраната му челюст затреперва

като във гърчове пред смърт.

Замина вече кървавият херцог!

Звъннете, чаши и бутилки! Да живей Голтака!

Сам себе си би искал той да хапе,

ала тоягите зъбите му строшиха;

и бузеста глава навел, той си припомня

ония дни на кръв и лакомия.

Замина вече кървавият херцог:

забийте, барабани, за прослава,

забийте, барабани, за война!

                Да живей Голтака!

 

Той моли дявола: „Продавам тая кучешка душа,

                        но дай ми

поне един час пълна власт отново.“

„За мен душата ти не струва нито херинг“ —

отвръща дяволът — „И не ми трябва.“

Зъби не се намират и не бива

корави късове да се ядат.

Замина вече кървавият херцог.

                Да живей Голтака!

 

Мъничетата жалки — крастави, сакати,

родени и умиращи върху сметта,

надигат крак и пръскат оня,

който убиваше с неутолима страст.

                Да живей Голтака!

 

Той не обичаше жените, ни приятели,

нито веселия, ни слънцето, ни своя крал

освен Смъртта, обручена със него,

която още в дните предгодежни

пречупи лапичките му —

защото не обича горделиви хора.

Забийте барабаните за радост!

                Да живей Голтака!

 

И куците, и крастави, и еднооки

мъничета из улиците дигат крак отново

и пръскат го със топло и солено,

а с тях и хрътки, и овчарски псета,

и кучета унгарски и брабански,

а също от Намюр и Люксембург.

                Да живей Голтака!

 

И натъжен, и с муцуна във пяна

при господаря си отива той да пукне,

а господарят му с ритник ще го посрещне,

защото недостатъчно бил хапал.

Във пъкъла той за Смъртта се жени

и тя му казва: „Моят херцог.“

А той на нея: „Моя инквизиция.“

                Да живей Голтака!

 

А вий, камбани, зазвънете силно,

камбанен хор, пространството със песни изпълни;

звънете, чаши и бутилки!

                Да живей Голтака!