Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (154) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

IV

На следния ден управителят, двама секретари на углавния съд, двама общински съветници и един хирург-бръснар отидоха по посока на Дюдзееле, за да видят дали ще намерят на нивата на Сервас вай дер Вихте човешки труп до яза, който минава през тая нива.

Нел беше казала на Катлин:

— Твоят любим Ханс иска да му дадеш отрязана ръката на Хилбер; довечера той ще извика като морски орел, ще дойде в къщи и ще ти донесе седемстотинте жълтици.

Катлин бе отговорила:

— Ще я отрежа.

И действително тя взе един нож и тръгна заедно с Нел, а след тях — служителите на правосъдието.

Тя вървеше бързо и гордо с Нел, чието прелестно лице бе цяло заруменяло от свежия въздух.

Служителите на правосъдието, стари, кашлящи хора, вървяха подире й измръзнали; и всички приличаха на черни сенки върху бялата равнина. Нел носеше лопата.

Когато стигнаха в нивата на Сервас ван дер Вихте, Катлин отиде до средата на яза, посочи ливадата вдясно и каза:

— Ханс, ти не знаеш, че аз се бях скрила там, разтреперана от звука на сабите. И Хилбер извика: „Желязото е студено.“ Хилбер беше грозен, Ханс е красив. Аз ще ти донеса ръката му, остави ме сама.

След това тя слезе вляво, коленичи на снега и извика три пъти нагоре, за да призове духа.

Тогава Нел й даде лопатата; Катлин направи три кръстни знака над нея, после начерта върху леда един ковчег и три обърнати кръста — един към изток, друг към запад и един към север — и каза:

— Три, това е Марс близо до Сатурн, три — това е откритие под светлата звезда на Венера.

След това очерта голям кръг около ковчега и каза:

— Махни се, зъл демоне, който пазиш тялото.

Сетне падна на колене за молитва и рече:

— Дяволе — приятелю Хилбер, Ханс, моят повелител, ми заповяда да дойда тук, да ти отрежа ръката и да му я занеса; аз съм длъжна да му се подчинявам: недей вика земния огън да лумне срещу мене, задето смущавам благородния ти гроб, и прости ми в името на бога и на светците.

След това тя разтроши леда по очертанията на ковчега: стигна до влажната трева, после до пясък и господин управителят, неговите чиновници, Нел и Катлин видяха трупа на млад мъж, бял като вар от пясъка. Тон беше облечен в сива куртка и също такава наметка; сабята му бе сложена до него. На колана си имаше плетена кесия, а една широка кама бе забита под сърцето; по плата на куртката имаше кръв, кръв бе текла и под трупа. Мъжът беше млад.

Катлин отряза едната му ръка и я сложи в торбата си. Управителят не я възпря, а след това й каза да съблече от трупа дрехите и да махне знаците му на достойнство. Катлин попита дали Ханс е поръчал това и управителят й каза, че той действува само по негова заповед; тогава Катлин направи всичко, каквото той пожела.

Когато съблякоха трупа, видяха, че е изсъхнал като дърво, но не е изгнил; управителят и общинските чиновници си отидоха, след като го засипаха отново с пясък; а стражата отнесе дрехите.

Минавайки край общинския затвор, управителят каза на Катлин, че Ханс я чака там; тя влезе радостна.

Нел искаше да я спре, но Катлин повтаряше:

— Искам да видя Ханс, моя повелител.

И Нел се разплака на прага, защото разбра, че Катлин е арестувана като магьосница за заклинанията и чертежите, които бе нарисувала по снега.

И в Дамме казваха, че няма да има милост за нея.

И Катлин бе затворена в западния зимник на тъмницата.