Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (20) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIX

Тая година месеците май и юни бяха наистина месеци на цветята. Никога не бяха виждали във Фландрия толкова благоуханни глогове, толкова рози, жасмини и орлови нокти в градините. Когато вятърът, който духаше от Англия, понесеше към изток ароматите на потъналата в цвят земя, всички, а особено в Анверс, душеха въздуха радостно и казваха:

— Усещате ли какъв благоуханен вятър лъха откъм Фландрия?

Трудолюбивите пчели смучеха мед от цветовете, правеха восък и снасяха яйца в кошерите, които не можеха да поберат вече техните роеве. Каква музика на трудолюбие под синьото небе, което къпеше в блясък богатата земя!

Изработваха кошери от тръстика, от слама, от върба и от сплетени треви. Кошничари, кацари, бъчвари ощърбиха инструментите си от много работа. А пък дърводелците, които правеха нощви — отдавна не можеха да насмогнат.

Всеки пчелен рой имаше около тридесет хиляди пчели и около две хиляди и седемстотин търтеи. Медените пити бяха толкова хубави, че поради рядкото им качество старшият свещеник на Дамме изпрати единадесет пити на император Карл, за да му благодари, дето със своите нови наредби е възстановил Светата инквизиция. Филип изяде меда, но няма никаква полза от него.

Нехранимайковци, просяци, скитници и цялата оная паплач от мързеливи крадци, които се влачат по друмищата и предпочитат да бъдат обесени, отколкото да работят, пристигнаха привлечени от меда, за да вземат своя дял. И бродеха нощем на тълпи.

Клаас бе приготвил кошери, за да събере роеве пчели; някои бяха пълни, други — празни още и чакаха пчелите. Когато биваше уморен, Клаас казваше на Уленшпигел да го замести. И Уленшпигел на драго сърце вършеше това.

Една нощ поради хладината той влезе в един празен кошер, сви се там и се загледа през отворите. Имаше два отвора горе.

Когато вече заспиваше, чу, че съчките на плета скърцат, долови и гласовете на двама души, които сметна за крадци. Той погледна през една от дупките на кошера и видя, че и двамата имаха дълги коси и дълги бради, а дългата брада беше белег на благородство.

Те ходеха от кошер на кошер, стигнаха до оня, дето бе той, и повдигайки го, казаха:

— Ще вземем тоя: той е най-тежък.

След това го вдигнаха на тоягите си и го понесоха.

На Уленшпигел не беше никак приятно да го носят така в кошера. Нощта беше ясна и крадците вървяха, без да промълвят дума. На всеки петдесет крачки те спираха задъхани, за да починат, и поемаха отново. Тоя, който беше отпред, ругаеше яростно, че трябва да пренася такъв тежък товар, а задният пъшкаше жаловито. Защото на тоя свят има два вида страхливи лентяи — едни, които се ядосват от всяка работа, и други — които хленчат, когато трябва да работят.

Като нямаше какво да прави, Уленшпигел дърпаше косата на крадеца отпред и брадата на оня отзад, докато най-сетне първият изгуби търпение и рече на хленчещия:

— Престани да ми дърпаш косата или така ще те цапна по главата, че тя ще хлътне в гърдите ти и ти ще гледаш, през ребрата си, както гледа крадец през тъмнична решетка.

— Как бих дръзнал да правя такова нещо, приятелю — рече хленчещият, — всъщност ти ми дърпаш брадати.

Сърдитият отговори:

— Аз не ловя въшки в брадите на крадци.

— Моля ти се — рече хленчещият, — не друсай тъй силно кошера, че клетите ми ръце не държат вече.

— Аз ей сега ще ги откъсна съвсем — отговори сърдитият.

И той махна ремъка си, сложи кошера на земята и се спусна срещу другаря си. И почнаха да се бият, като единият ругаеше, а другият се молеше за милост.

Щом чу, че тупаницата почна, Уленшпигел излезе от кошера, завлече го до близката гора, остави го там, за да го вземе по-късно, и се върна в къщи.

Така, когато двама се бият, третият печели.