Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
LVI
По него време Ламме Гудзак се настани отново да живее в Дамме, тъй като поради еретиците в лиежкия край съвсем не бе спокоен. Жена му на драго сърце тръгна с него, защото жителите на Лиеж, шегобийци по природа, се подиграваха с добродушието на мъжа й.
Ламме навестяваше често Клаас, който, откак бе получил наследството, ходеше в кръчмата „Синята кула“ и имаше запазена там маса за себе си и за приятелите. На съседната маса пиеше стиснато своето половин канче Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, страшен вариклечко, който се хранеше само с пушени херинги и мислеше повече за парите, отколкото за спасението на душата си. Клаас държеше в кесията си пергамента, на който бяха написани неговите десет хиляди години с опростени грехове.
Една вечер той седеше в „Синята кула“ заедно с Ламме Гудзак, Ян ван Рузбеке и Матис ван Аш. Там беше и Йос Грипстюивер. Клаас пийна здравата и Ян Рузбеке му каза:
— Грехота е да се пие толкова много!
Клаас отговори:
— За всяко канче, което изпиеш в повече, ще гориш в ада само половин ден. А аз имам в кесията си индулгенции за десет хиляди години. Иска ли някой да му дам сто от тях, та да може без страх да си напълни стомаха?
Всички почнаха да викат:
— По колко ги продаваш?
— По едно канче — отговори Клаас, — по за порция заек давам сто и петдесет.
Неколцина от пиещите платиха на Клаас — кой канче, кой шунка — и той откъсна на всички по едно парченце от пергамента. Но не Клаас изяде и изпи платените пари за късчетата от индулгенцията, а Ламме Гудзак, който яде толкова, че личеше как се надува, а през това време Клаас кръстосваше из кръчмата, продавайки стоката си.
Грипстюивер изви към него киселото си лице и рече:
— Ще ми продадеш ли за десет дни?
— Не — отговори Клаас, — мъчно може да се откъсне.
Всички се разсмяха, а Грипстюивер преглътна горчилката.
След това Клаас си тръгна за в къщи, следван от Ламме, който вървеше така, като че краката му бяха от вълна.